О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 317

Гр.София, 20.04.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря .., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.464 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. В. срещу решение на Сливенски окръжен съд, ГО, №.164/26.10.18 по г. д.№.441/18-с което, след отмяна на решение №.931/19.07.18 по г. д.№.647/18 на Сливенски районен съд, предявеният от касаторката иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.211 ЗМВР /отм./ за признаване за установено, че има право на допълнителен платен отпуск за компенсиране на положения от нея извънреден труд над 50 часа в размер на общо 873 часа за периода от първото тримесечие на 2003г. до 30.06.2014 е отхвърлен като неоснователен поради погасяване на правото по давност.

Ответната страна Главна дирекция Изпълнение на наказанията оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че предявеният установителен иск е допустим, но погасен по давност. Ищцата работи по служебно правоотношение като държавен служител в ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП, като за процесния период има право на допълнителен отпуск в размер на 873 часа – който не се установява да е предоставен от работодателя и да е ползван от служителя. Отношенията между страните за процесния период /първо тримесечие на 2003г.-30.06.14/ се уреждат от...