Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. К. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 112 от 17.08.2021 г. по гр. д.№ 214/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Русенски окръжен съд по гр. д.№ 400/ 2020 г. по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „Ю. Б“ АД, гр.София, искове за признаване за установено, че Л. К. П. не дължи на „Ю. Б“ АД, поради погасяване по давност, сумата от 565 839, 47 лева, представляваща главница 273 327, 94 лева; неолихвяеми вземания – 275 216, 07 лева; такси и разноски – 17 295, 46 лева, за които е издаден изпълнителен лист на 07.09.2011 г. по ч. гр. д. № 7289/ 2011 г. на Русенски районен съд, по който е образувано изп. д.№ 47/ 2020 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег.№ ***. Решението е постановено при участието в производството на „Колект БГ“ АД, гр.София като трето лице – помагач на ответника „Ю. Б“ АД.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят формулира като основание за допускане на касационното обжалване въпроса „Тече ли погасителна давност в изпълнителния процес от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие?“. Касаторът счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ - Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС. Счита, че производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 3/ 2020 г., ОСГТК, ВКС.

Ответната страна „Ю. Б“ оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, тъй като Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС не разрешавало релевантните за настоящия спор въпроси. Излага и доводи по съществото на спора, в подкрепа на правилността на решението на въззивния съд.

Третото лице „Колект БГ“ също оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема изрично становище по наличието на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК. Възразява срещу искането за спиране на производството като поддържа, че възприетото от въззивния съд становище съответства на утвърдената практика.

Жалбата е допустима, а са налице и основанията за допускане на касационното обжалване.

За да отхвърли предявените искове въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че със заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 7289/ 2011 г. на Русенски районен съд ищцата била осъдена да заплати на „Ю. Б“ АД, солидарно с още едно физическо лице 208 520, 48 швейцарски франка, равняваща се на 355 685, 90 лева – главница, заедно със законната лихва от 03.09.2011 г.; сумата от 1 038, 81 швейцарски франка, равняваща се на 1 771, 96 лева – такса; сумата от 9 525, 11 швейцарски франка, равняваща се на 16 247, 55 лева – договорна лихва; сумата 7 474, 11 лева, платена държавна такса и сумата от 5 024, 46 лева, адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта на 07.09.2011 г. бил издаден изпълнителен лист, а по него било образувано изп. д.№ 598/ 2011 г. на ЧСИ рег.№ ***. Банката възложила на ЧСИ да избере способа на изпълнение. По делото били извършени множество изпълнителни действия, последното от които на 19.08.2013 г. /възбрана на земеделски земи, собственост на ищцата/. След това в продължение на 2-години по делото не били искани и извършвани изпълнителни действия. С постановление от 24.10.2019 г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство поради настъпила перемпция. По молба на взискателя „Ю. Б“ АД на 09.01.2020 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано пред същия ЧСИ ново изпълнително дело под № № 47/ 2020 г. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел неоснователност на исковете, като посочил, че 5-годишната погасителна давност започва да тече от датата на която е изтекъл 2-годишният срок, в който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, а не от датата на която е извършено последното изпълнително действия. В случая 5-годишната погасителна давност започвала да тече от 19.08.2015 г. и изтичала на 19.08.2020 г. Взискателят подал молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист на 09.01.2020 г. - преди да изтече погасителната давност за процесното задължение и затова и исковете за установяване несъществуване вземанията на взискателя поради изтекла давност били неоснователни.

При тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният от касатора правен въпрос обуславя обжалваното решение, тъй като въззивният съд е приел, че давност тече не от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие, а след изтичането на две години от тази дата. Основателно касаторът поддържа, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие със задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 10 /“Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. д ГПК отм. ), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“/. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Искането за спиране на производството е неоснователно, тъй като въззивният съд не е основал мотивите си на тълкуването, дадено в ППВС № 3/ 1980 г. и за правните му разрешения не са обусловени от това до кой момент това тълкуване е задължително.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 112 от 17.08.2021 г. по гр. д.№ 214/ 2021 г.

Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 11 316, 80 лв /единадесет хиляди триста и шестнадесет лева, осемдесет стотинки/, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: