Р Е Ш Е Н И Е

№ 50002

гр.София, 04.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря А. Д. и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 1226/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50759/ 25.10.2022 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 112 от 17.08.2021 г. по гр. д.№ 214/ 2021 г., с което са отхвърлени предявените от Л. К. П. срещу „Ю. Б. АД, гр.София, искове за признаване за установено, че Л. К. П. не дължи на „Ю. Б. АД, поради погасяване по давност, сумата от 565 839,47 лева, представляваща главница - 273 327,94 лева; неолихвяеми вземания – 275 216,07 лева; такси и разноски – 17 295,46 лева, за които е издаден изпълнителен лист на 07.09.2011 г. по ч. гр. д. № 7289/ 2011 г. на Русенски районен съд, по който е образувано изп. д.№ 47/ 2020 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег.№ ***. Решението е постановено при участието в производството на „Колект БГ“ АД, гр.София, като трето лице – помагач на ответника „Ю. Б. АД.

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „Тече ли погасителна давност в изпълнителния процес от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие?“

По този въпрос е налице задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, т.10. Според него, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 ГПК /чл. 330 ал.1 б. д ГПК -отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. На основание чл.130 ал.2 ЗСВ тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт, така че друг отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, не може да бъде даден от никой съд в страната.

Независимо от изложеното, в допуснатия до касационно обжалване въззивен съдебен акт, е дадено правно разрешение, според което 5-годишната погасителна давност започва да тече от датата на която е изтекъл 2-годишният срок, в който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, а не от датата на която е извършено последното изпълнително действия. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като нова погасителна давност тече не от изтичане на две години от извършване на изпълнителното действие, а от момента на самото извършване на последното изпълнително действие. По отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и то следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК делото следва да бъде решено по същество от касационната инстанция.

По делото е установено, че ищцата била осъдена да заплати на Юробанк И ЕФ ДЖИ България АД, в условия на солидарност с друго лице сумата от 208 520,48 швейцарски франка, равняваща се на 355 685,90 лева, представляваща просрочена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 30.07.2008 г., със законната лихва върху нея от 03.09.2011 г., 1 038,81 швейцарски франка, равняващи се на 1 771,96 лева – такса, 9 525,11 швейцарски франка, равняващи се на 16 247,55 лева - договорна лихва за периода 13.11.2010 г. – 26.08.2011 г., както и 7 474,11 лева разноски по делото и 5 024,46 лева адвокатско възнаграждение. Актът за осъждането й е издаден по ч. гр. д.№ 7289/ 2011 г. на Русенски районен съд, по същото дело на 07.09.2011 г. бил издаден в полза на банката изпълнителен лист. Въз основа на него и по искане на кредитора било образувано на 04.10.2011 г. изп. д.№ 598/ 2011 г. по описа на ЧСИ рег.№ ***, като в молбата си взискателят посочил конкретни изпълнителни способи, но освен това изрично възложил на ЧСИ сам да определя способи на изпълнението, съгласно чл.18 ЗЧСИ. По това дело на 22.10.2011 г. на ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение, на 06.03.2012 г. била наложена възбрана върху 1/2 ид. ч. от неин недвижим имот, на 06.08.2013 г. - запор на МПС, а на 19.08.2013 г. - възбрана на недвижими имоти – земеделски земи. След това до месец февруари 2016 г. по делото не били искани и извършвани никакви изпълнителни действия. На 23.02.2016 г. взискателят поискал и на 25.02.2016 г. ЧСИ наложил запор върху банкови сметки на длъжниците, а на 31.01.2019 г. взискателят поискал и ЧСИ извършил опис на движими вещи, собственост на ищцата. Впоследствие това изпълнително действие било отменено с влязло в сила решение по гр. д.№ 225/ 2019 на Русенски окръжен съд. С постановление от 24.10.2019 г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство по изп. д.№ 598/ 2011 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и отменил наложените обезпечителни мерки. На 09.01.2020 г. взискателят „Ю. Б. АД поискал да му бъдат върнати оригиналите на изпълнителните листове по прекратеното производство и да бъде образувано ново изпълнително дело срещу длъжниците, като отново възложил на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ да извърши цялостно проучване на имуществото на имуществото на длъжниците и да определи способ на изпълнението. По това искане било образувано на същата дата изп. дело № 47/ 2020 г. по описа на ЧСИ рег.№ ***, като в същия ден /09.01.2020 г./ ЧСИ наложил запори върху банкови сметки на ищцата и върху всички вземания на ищцата, по които тя е взискател в Съдебно изпълнителна служба при Русенски районен съд. На 20.01.2020 г. ищцата била уведомена за наложените запори, след което предявила исковете, по който е образувано настоящето производство. С тях тя оспорва съществуването на вземанията като погасени по давност.

Исковете са неоснователни. Както е прието в обявеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, в изпълнителното производство предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ прекъсва давността за погасяване на вземанията, за които това изпълнително производство е образувано. Примерно е посочено, че прекъсват давността насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан. За разлика от исковия процес обаче, в изпълнителния давността не се прекъсва еднократно. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като иска извършване на съответните изпълнителни способи. Затова с Тълкувателното решение е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г., основано на нормата чл.115 ал.1 б.“ж“ ЗЗД, че докато трае изпълнителния процес относно вземането, давност не тече. С. Т. решение № 3/ 28.03.2023 г. по т. д. № 3/ 2020 г., ОСГТК, ВКС, обаче, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт на основание вече цитираната разпоредба на чл.130 ал.2 ЗСВ, включително за отделните решаващи конкретни спорове състави на ВКС, поради което е безпредметно да се обсъждат доводите на процесуалния представител на жалбоподателя текла ли е давност за процесните вземания до 26.06.2015 г.

Вземанията, чието съществуване ищцата претендира да бъде отречено, се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок. Този срок е започнал да тече от 26.06.2015 г., като е без правно значение дали преди тази дата по делото са прилагани изпълнителни способи и имало ли е основание за прекратяването му съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Давността се прекъсва с искането на взискателя да приложи конкретен изпълнителен способ, а именно по негово искане на 09.01.2020 г. е образувано изпълнително дело въз основа на листа, издаден на 07.09.2011 г. по ч. гр. д.№ 7289/ 2011 г. на Русенски районен съд /изп. дело № 47/ 2020 г. по описа на ЧСИ рег.№ ***/ и са наложени запори върху вземания на ищцата. От 26.06.2015 г. до 09.01.2020 г. не е изтекъл 5-годишния срок, в който вземанията биха се погасили по давност, а налагането на запорите от 09.01.2020 г. прекъсва давността за вземанията и започва да тече нова 5-годишна давност. Затова към момента на подаване на исковата молба давността не е изтекла и предявените искове за установяване погасяване на процесните вземания на това основание следва да се отхвърлят. Няма доказателства за сторени от ответника разноски за производството, поради което произнасяне за такива не се дължи.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 112 от 17.08.2021 г. по гр. д.№ 214/ 2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. К. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], срещу „Ю. Б. АД, гр.София, ул.Околовръстен път № 260, ЕИК 000694749, искове за признаване за установено, че Л. К. П. не дължи на „Ю. Б. АД, поради погасяване по давност, сумата от 565 839,47 лева, включваща главница - 273 327,94 лева; неолихвяеми вземания – 275 216,07 лева; такси и разноски – 17 295,46 лева, за които е издаден изпълнителен лист на 07.09.2011 г. по ч. гр. д. № 7289/ 2011 г. на Русенски районен съд, по който е образувано изп. д.№ 47/ 2020 г. на частен съдебен изпълнител рег.№ ***.

Решението е постановено при участието в производството на „Колект БГ“ АД, гр.София, ул.Р. П. К. № 4, ет.6, ЕИК 203693558, като трето лице – помагач на ответника „Ю. Б. АД.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: