Р Е Ш Е Н И Е

№ 50002

гр.София, 04.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

при секретаря А. Д и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 1226/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50759/ 25.10.2022 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 112 от 17.08.2021 г. по гр. д.№ 214/ 2021 г., с което са отхвърлени предявените от Л. К. П. срещу „Ю. Б“ АД, гр.София, искове за признаване за установено, че Л. К. П. не дължи на „Ю. Б“ АД, поради погасяване по давност, сумата от 565 839,47 лева, представляваща главница - 273 327,94 лева; неолихвяеми вземания – 275 216,07 лева; такси и разноски – 17 295,46 лева, за които е издаден изпълнителен лист на 07.09.2011 г. по ч. гр. д. № 7289/ 2011 г. на Русенски районен съд, по който е образувано изп. д.№ 47/ 2020 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег.№ ***. Решението е постановено при участието в производството на „Колект БГ“ АД, гр.София, като трето лице – помагач на ответника „Ю. Б“ АД.

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „Тече ли погасителна давност в изпълнителния процес от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие?“

По този въпрос е налице задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, т.10. Според него, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1...