О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50759

гр.София, 25.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1226/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. К. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 112 от 17.08.2021 г. по гр. д.№ 214/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Русенски окръжен съд по гр. д.№ 400/ 2020 г. по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „Юробанк България“ АД, гр.София, искове за признаване за установено, че Л. К. П. не дължи на „Юробанк България“ АД, поради погасяване по давност, сумата от 565 839,47 лева, представляваща главница 273 327,94 лева; неолихвяеми вземания – 275 216,07 лева; такси и разноски – 17 295,46 лева, за които е издаден изпълнителен лист на 07.09.2011 г. по ч. гр. д. № 7289/ 2011 г. на Русенски районен съд, по който е образувано изп. д.№ 47/ 2020 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег.№ ***. Решението е постановено при участието в производството на „Колект БГ“ АД, гр.София като трето лице – помагач на ответника „Юробанк България“ АД.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят формулира като основание за допускане на касационното обжалване въпроса „Тече ли погасителна давност в изпълнителния процес от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие?“. Касаторът счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ - Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/ 2013 г.,...