№ 50145
София, 19.10. 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: М. Р.
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Р. С
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4609 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 318 от 20.04.2022г. по касационната жалба на „Шенген - Русе“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя, чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 184 от 9.07.2021г. по в. гр. д. № 382 по описа за 2021г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение № 260340 от 15.04.2021г. по гр. д.№ 3402/2020г. на РС Русе в обжалваната част за сумата от 2 000лв. до 10 500лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпила на 20.05.2018г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от посочената дата и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касещ задължението на въззивния съд да приложи императивната норма на чл. 200, ал. 3 КТ като при присъждане на обезщетението по чл. 200 КТ приспада полученото от пострадалия обезщетение за временна нетрудоспособност.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от адвокат С., процесуален представител на ответника, с които се желае касационната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че полученото обезщетение от 954.09лв. не следва да се приспада от присъдената сума, обезщетяваща причинените неимуществени вреди, защото то е било използвано за покриване на реално причинените на пострадалата имуществени вреди вследствие от невъзможността й да работи и да изкарва средства за храна, облекло и помощни средства. Претендира направените разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното:
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:
Настоящият съдебен състав възприема трайно установената практика /вж. напр. решения по гр. д.№ 4301/2019г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 1405/2016г. на ІV г. о., гр. д.№ 2735/2017г. на ІV г. о./, съгласно която доколкото дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени и неимуществени вреди, а нормата на чл. 200, ал. 3 КТ когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди, то дори и когато е присъдено обезщетение само за неимуществени вреди от общият му размер следва да се приспадне полученото такова за временна нетрудоспособност.
В конкретният случай, наличието на настъпила по време на работа на 20.05.2018г. трудова злополука е установено с разпореждане № 122 от 16.10.2018г. Същата е довела до причиняване на телесно увреждане на М.В.С – рана, в областта на дясна глезенна става, частична лезия на сухожилието на задния мускул тибиалис на дясна подбедрица.
Настоящият съдебен състав намира присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 500лв. за справедливо /поради което и касационното обжалване е допуснато само по въпроси, касаещи приложението на чл. 200, ал. 3 КТ/. При определянето му, правилно въззивният съд е отчел младата възраст на ищцата /36г./, некраткият период на възстановяване, който е продължил около три месеца /79дни в домашни условия и още 7 дни, проведени рехабилитационни и физиотерапевтични процедури/, наложилата се оперативна интервенция. Интензитета на изпитаните болки и страдания е бил сериозен, като те са били най-силни в дните непосредствено след увреждането и операцията. От значение е и причиненият болков синдром, във връзка с което е назначена обезболяваща терапия. Релевантни са и ангажираните гласни доказателства, с които е установено, че пострадалата е имала в продължение на около два месеца нужда от помощ, че се е чувствала емоционално зле, че преживяното е оставило отпечатък върху психиката й и е довело до намаляване на физическите й способности, защото продължава да изпитва умора, а при натоварване на крайника и болки. Изброените обстоятелства са достатъчни за присъждане на обезщетение в посочения размер, независимо че впоследствие е настъпилото почти пълно възстановяване и прогнозата за в бъдеще е благоприятна.
Същевременно е безспорно установено /със заключение на приета от страните експертиза/, че за периода 20.05.2018г. до 6.08.2018г. на пострадалата е изплатено обезщетение за 954.09лв.
С оглед даденият отговор на поставения въпрос последната сума следва да се приспадне от размера на присъденото обезщетение или за работодателя остава дължима сумата от 9 545.91лв. В тази част постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а вместо това постановен друг, с който иска да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 184 от 9.07.2021г. по в. гр. д. № 382 по описа за 2021г. на Окръжен съд Русе и потвърденото с него решение № 260340 от 15.04.2021г. по гр. д.№ 3402/2020г. на РС Русе в частта за разликата между присъдената сума от 10 500лв. и сумата от 954.09лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.С, ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Шумен иск против „Шенген – Русе „ЕООД, ЕИК[ЕИК] за сумата от 954.09лв., обезщетение за причинени вреди, претърпени вследствие настъпила на 20.05.2018г. трудова злополука.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 184 от 9.07.2021г. по в. гр. д. № 382 по описа за 2021г. на Окръжен съд Русе в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.