Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на Г. К. Ч. срещу присъда по внчхд № 86/15 г. на Окръжния съд-гр.Смолян. Претендира се наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. т.1 и 2 от НПК и се правят алтернативни искания – осъждане на подсъдимия Б. или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят лично и процесуалния му представител поддържат жалбата.

Подсъдимият лично и защитата му изразяват становище за неоснователност на оплакванията и липсата на основания за отмяна на оспорения съдебен акт.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура преценява жалбата на частния тъжител и граждански ищец за основателна.

За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нчхд № 589/14 г.. Районният съд-гр.Смолян осъдил подсъдимия Б. С. Б., за деяние, извършено на 10.06.2014 г., на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 54 от НК на пробация, включваща пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца при периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и на задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. По обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК подсъдимият е оправдан. На основание чл. 45 от ЗЗД подс.Б. е осъден да заплати на Ч. сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, дължима ведно със законната лихва от 10.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Със същата присъда СРС отхвърлил като неоснователни исковете по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Ч. срещу подсъдимия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лева, по повод деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК. СРС се произнесъл и по деловодните разноски.

С решение по внчхд № 31/15 г., образувано по жалба на частния тъжител срещу оправдаването на подс.Б. по обвинението по чл. 148 НК и жалба на подсъдимия срещу осъдителната част на присъдата на СРС, СОС изменил посочената присъда в частта на разноските, като намалил размера на разноските за адвокатско възнаграждение, което подсъдимият Б. е осъден да заплати на Ч., от 800 лева на 400 лева. В останалата част присъдата е потвърдена, а подсъдимият е осъден да заплати на Ч. направените от него разноски по въззивното производство.

С решение № 333 от 08.10.2015 г. по кд № 887/15 г. ВКС, трето наказателно отделение, в производство по реда на глава тридесет и трета от НПК, възобновил внчхд № 31/15 г. на СОС, отменил постановеното по него решение и върнал делото на СОС за ново разглеждане от друг състав на съда. Производството пред ВКС е инициирано от подсъдимия Б. с искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Видно от мотивите на решението ВКС констатирал съществено процесуално нарушение, ограничило процесуалните права на подсъдимия, в частност правото му на защита, допуснато от въззивния съд.

По внчхд № 86/15 г., СОС отменил присъдата на СРС, постановена по внчхд № 589/14 г. в следните части по осъждането на подсъдимият Б.: на основание чл. 130, ал. 1 от НК; на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД; за деловодни разноски на Ч. в размер на 800 лева за адвокатство възнаграждение и 12 лева заплатени за държавна такса и 140 лева за възнаграждение на вещо лице и 98 лева държавна такса върху размера на уважения граждански иск, и вместо това на 25.01.2016 г. постановил нова присъда под № 1, с която оправдал подс.Б. по предявеното му обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК и отхвърлил като неоснователен предявения срещу него от Ч. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва от 10.06.2014 г до окончателното му изплащане. В останалата част присъдата е потвърдена.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Жалбата е неоснователна и целения с нея резултат не може да бъде постигнат. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона.

Добре е видно, че с частната тъжба Вх.№ 6338/29.07.2014 г.(л. 1 от нчхд № 589/14 г.) тъжителят Г. Ч. е предявил срещу подсъдимия Б. две обвинения - по чл. 130, ал. 1 и чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК. На същото място ясно е заявено и фактическото обвинение срещу подсъдимия, а именно: обобщено - на 10.06.2014 г. в офиса на [фирма], находящ се в [населено място], кв.Р., [улица], в присъствието на С. К., А. М., Д. Ф. и Я. С., вътре в офиса подс.Б. „..дойде при мен хвана ме силно в областта на гърдите, започна да ме псува и силно да ме стиска, като на два пъти повтори „майка ти…”, като ме удари два пъти в областта на лицето. Отново ме хвана и насила ме изведе навън в коридора. Там продължи да ме псува – „майка ти..” (л. 2 на същото място).

Това фактическо обвинение не е променено от тъжителя по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК и то е очертало рамките на наказателното производство, в които се осъществява доказателствената дейност и правото на защита на подсъдимия. Тези рамки не мога да бъдат надхвърляни от решаващия съд.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, част от които – К. (л. 39 от нчхд), М. (л. 53 от нчхд) и С. (л. 54 от нхчд), са били вътре в офиса на О., а други – Ч. (л. 34 от внчхд № 86/15 г.) и Г. (л. 37 от внчхд № 86/15 г.) – извън него, не се установява положително нито едно от твърденията на тъжителя Ч., застъпени във фактическото му обвинение – а именно, че подсъдимият вътре в офиса му е нанесъл два удара в областта на лицето, и вътре в офиса и извън него на два пъти го е напсувал.

Към доказателствената съвкупност са събрани надлежно медицински документи, на името на Ч. – амбулаторен лист и съдебно медицинско удостоверение (л. л.8 – 10 от нчхд), както и е прието заключение по съдебно медицинска експертиза (л. л.63-67 от нчхд). Всички те имат отношение към уврежданията, за които частният тъжител претендира да са му причинени от подсъдимия и достатъчно пълно изясняват броя и вида на уврежданията, механизма на причиняването им.

Жалбоподателят и защитата му поставят акцент най-вече върху показанията на св.Ч., както и на тези на св.Г., като игнорират категоричните, вътрешно безпротиворечиви показания на останалата група свидетели, подробно посочена по-горе. Тъкмо последната е онази доказателствена основа, която предопределя извод, че вътре в офиса на подсъдимия, последният не е псувал частния тъжител, нито му е нанасял удари в областта на лицето. Показанията на св.Ч. не са изолирани от останалия доказателствен материал, произтичащ от показанията на групата свидетели, били вътре в офиса на подсъдимия, поради което и няма как да бъдат лишени от доверие относно това, че извън офиса подсъдимият не е псувал жалбоподателя. Показанията на св.Г. не допринасят съществено за изясняване на фактите от кръга по чл. 102 от НПК, респ. тези на фактическото обвинение, предявено срещу подсъдимия с тъжбата на пострадалия, доколкото при събраните доказателства от коментираните източници на такива, несъществено се явява дали св.Ч. е споделяла нещо с него, всъщност отречено от този свидетел.

При тези съображения, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 1 от 25.01.2016 г., постановена по внчхд № 86/15 г. на Окръжния съд-гр.Смолян.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: