Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Х. ЧЛЕНОВЕ:МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаМ. Р. по адм. дело № 11762/2021

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В., чрез адв. И. И., против решение № 6117 от 27.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3338/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РЛН21-РД09-75/10.03.2021 година, издадена от кмета на район „Люлин“, Столична община, с която е отказано да се извърши продажба на апартамент № 65, находящ се в град София,[адрес], с площ от 47 кв. м.

В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалвания административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – кметът на район „Люлин, Столична община, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрк. В. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Останалите ответници – Г. В. и С. Г. не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. В., Г. В. и С. Г. срещу заповед № РЛН21-РД09-75/10.03.2021 година на кмета на район „Люлин“, Столична община, с която на основание чл. 111, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти (отм. Държавен вестник, бр. 82 от 27.09.1996 година) и § 12 от Преходните и заключителни разпоредби към Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (отм.) е отказано да се извърши продажба на апартамент № 65, находящ се в град София,[адрес], с площ от 47 кв. м. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в изпълнение на решение № 1950 от 06.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2432/2018 година по описа на Върховния административен съд. Приел е още, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразен с целта на закона.

Така постановеното решение е допустимо. Наведеното в обратния смисъл бланкетно твърдение в касационната жалба, е неоснователно. Решението е и правилно.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.111, ал.1 от Наредбата за държавните имоти /отм., ДВ. бр.82/1996г./ и § 12 от ПЗР на Закона за държавната собственост, както и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение №1950/06.02.20г. на ВАС, с което кметът на СО, р-н Люлин е осъден на основание чл.256, ал.1 АПК да приключи с изричен акт преписка № ДИ-03-393/91 г. на Общинския народен съвет Люлин за продажбата на жилище, частна общинска собственост, съставляващо апартамент №65, находящ се в гр.София, [ж. к.], [жилищен адрес] по подадената от С. В. молба № ДИ-03-393/31.01.1991 г.

Съгласно действащата към момента на подаване на молбата Наредба за държавните имоти (отм.), приложима на основание § 12 от Преходните и заключителни разпоредби към Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (отм.), наемателите могат да закупят жилището, в което са настанени, ако не притежават друго жилище. В случая безспорно е установено, че С. В. и С. В. са притежавали друго жилище, поради което е прието, че е липсвала необходимост от задоволяване на жилищните нужди на семейството и не са били налице предпоставките за продажбата на недвижимия имот, предмет на депозираната молба. Установено е също, че подадената във вр. чл.119 ал.3 от НДИ /отм./ декларация за притежавани имоти е с неверни данни, което е установено в хода на образувано срещу С. В. С. В. наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда.

Наведеният довод в касационната жалба, относно издаването на заповедта извън визирания в § 12, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (отм.) срок, е неоснователен, тъй като този срок е инструктивен.

Следва да бъде споделен изводът на съда, че извършеното плащане на цената на жилището е с отпаднало основание, тъй като видно от приложеното по делото решение № I-25-122/04.01.2016 година, постановено по гр. дело № 44397/2014 година по описа на Софийски районен съд, Столична община е осъдена да заплати на касатора обртатно сумата от 9.78 лева (деноминирани) – платена от С. В. на 15.07.1991 година, поради липсата на договор за покупко-продажба, във връзка с който е следвало да се извърши заплащането на определената за жилището цена.

По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на С. В. срещу заповедта на кмета район „Люлин“, Столична община като неоснователна, Административен съд – София-град е постановил, валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователно, а на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6117 от 27.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3338/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА С. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: град София,[адрес], да заплати на Столична община сумата 100.00 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Кремена Хараланова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Р. п/ Мария Радева