№ 147гр.София, 30 март 2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Р

ЧЛЕНОВЕ: Б. А

П. П

с участието на прокурора П. М

и при секретаря Л. Г,

разгледа докладваното от съдията Б. А

наказателно дело № 52/2010 година.

Производството е образувано по жалбата на подсъдимия П. Г. К. против присъда № 255 от 26.11.2009 год. по внохд № 360/09 год. на Пловдивски апелативен съд.

Жалбата на подсъдимия К.-изготвена от адв.Е. е бланкетна с посочени касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата, като представя и писмени бележки с развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд при постановяване на присъдата, довели до неправилно приложение на закона, с искане за оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието.Твърди се, че не е извършвал банкови сделки за които се иска разрешение от БНБ.Давал е заеми от собствени парични средства, за своя сметка и риск.Деянието на подсъдимия не може да се квалифицира като банково кредитиране, тъй като не попада в кръга на сделките, за които съгласно чл. 1, ал. 4 ЗБ отм. се изисква разрешение /лиценз/ на банка, или каквото и да било друго разрешение.Личното обезпечение не превръща едностранната сделка запис на заповед в договор за банков кредит.Описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт сделки извършвани от подсъдимия не могат да се квалифицират като „банков кредит” по смисъла на чл. 430 ТЗ.От всичко това се прави извод, че кредитирането, което е извършвал подсъдимия на различни физически лица е несъставомерно по чл. 252 НК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в...