Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Г. ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 11743 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 1257/03.08.2021г., постановено по административно дело №1506/2021г. по описа на Административен съд – Бургас.

В касационната жалба, подадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, представлявано от изпълнителния директор д-р Б. М. се обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-812/04.06.2021 год., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. Бургас, в частта й по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.14, с всяка от които на дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер от 200 лева. Посочените в жалбата пороци се основават на тезата за приложимост на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като се твърди наличието на множество формални пропуски, допуснати при издаване на заповедта за налагане на санкции. Релевирани са оплаквания, че не са посочени мястото и датата на извършване на нарушенията, които реквизити са задължителни за всеки санкционен акт, съгласно чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН. Поддържа се становище, че съгласно чл. 83 ЗАНН имуществената отговорност, която може да се налага на юридически лица за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност и предвидени в съответния закон, следва да се реализира по реда на ЗАНН, като се съобразят общите правила за налагане на административните наказания, съгласно действащото законодателство. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената Заповед за налагане на санкции № РД-25-812/04.06.2021 год. на директора на РЗОК – гр. Бургас, в частта й по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.14. Претендира се присъждане на разноски.

В касационната жалба, подадена от директора на РЗОК – Бургас, чрез пълномощник ст. юрисконсулт М. Г., се оспорва първоинстанционното решение, в частта, в която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-812/04.06.2021 год., издадена от директора на РЗОК – гр. Бургас, в частта й по т.7, т.8, т.11 т.12, т.13, т.15, т.16 и т.17, с всяка от които на дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер от по 200 лева, както и в частта по т.9 и т.10, с всяка от които на дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер от по 600 лева. Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в частта, в която е отменена заповедта за налагане на санкции и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издадената заповед за налагане на санкции, в отменената част. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на двете касационни жалби, като по същество счита, че те са неоснователни, а подложеното на касация решение е правилно, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-25-812/04.06.2021г., издадена от директора на РЗОК – Бургас, с която на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД са наложени 17 броя санкции „финансова неустойка“, 15 от които в размер на 200.00 лева и две в размер на 600.00 лева. По т. 1,т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 11, т. 12, т. 13, т. 15, т. 16, т. 17 от заповедта е констатирано, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, определени в чл. 295, т. 9 и чл. 277, ал. 4 от НРД за МД 2020-2022г. С оглед разпоредбата на чл. 414, ал. 3 НРД за МД 2020-2022г. за констатираните нарушения е наложена санкция „финансова неустойка“ в определения от закона минимален размер от 200.00 лева. По т. 9 и т. 10 от заповедта са установени същите нарушения, но извършени в условията на повторност. В т. 6 и т. 14 административният орган е установил нарушения досежно изискванията за работа с медицинска или финансова документация съгласно чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 380 и чл. 385, ал. 1, ал. 4, т. 2 от НРД за МД 2020-2022г.

По делото безспорно е установено, че между НЗОК и „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки – индивидуален договор № 020607/18.02.2020 г. Със заповед № РД-25-335/04.03.2021г. на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК – Бургас е разпоредил извършване самостоятелна проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД. По своя вид и обхват проверката е тематична, със задачи: 1. Контрол относно спазване на изискванията на НРД за МД 2020-2022г. и ЗЗО по отношение на дейност м. февруари 2021г. по КП № 104.; 2. Контрол относно спазване на изискваният на НРД за МД за 2020г. и ЗЗ по отношение на дейност за месец януари и месец февруари 2021г. с вложени медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП.; 3. Контрол по писма от управителя на лечебното заведение и 4. Контрол и справки от РЗОК – Бургас.

В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в констативен протокол № 337/23.03.2021г. Видно от отбелязване в него, протоколът е връчен на упълномощено лице от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ на 24.03.2021г. В 7 – дневния срок от връчването, лечебното заведение не е изразило становище досежно констатациите в протокола. Във връзка с така установената липса на възражения и на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, директорът на РЗОК е издал оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на санкции РД-25-812/04.06.2021г.

По отношение на наложените санкции по т. 1, 4 и 5 от заповедта, първоинстанционният съд намира, че административният орган правилно и законосъобразно е наложил санкция „финансова неустойка“ след като е установил, че лечебното заведение е допуснало нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, тъй като е събрало потребителска такса за пролежаване на три ЗОЛ, въпреки, че и трите лица са били освободени от заплащане на такава на основание чл. 37, ал. 4 от ЗЗО, като страдащи от заболявания, определени по списък към НРД – приложение № 11.

Административен съд – Бургас е намерил за съответни на приложимите законови разпоредби и санкциите наложени по т. 2 и т. 3, поради факта, че „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД е начислила и изискала от пациентите потребителска такса за всеки ден болнично лечение при хоспитализацията и за двете ЗОЛ. За последните е установено, че са пролежали на по – ранен етап дни, за които също им е била събрана потребителска такса, което е в разрез с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗО.

В т. 6 и т. 14 от заповедта за налагане на санкции са посочени нарушения на разпоредбите на чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО, чл.380 и чл. 385, ал. 1 и ал. 4, т.2 от НРД за МД 2020-2022г. Решаващият съд е намерил за правилна посочената от страна на административния орган правна квалификация на констатираните нарушения. Установено е неспазване на изискванията за работа с първични медицински документи, проявили се по т.6 в неотбелязване в Направление за хоспитализация БЛ. М3 НЗОК № 7, част II Блок „Приемащо лечебно заведение“ липсва попълнен задължителен реквизит „подпис на приемащ лекар“, а по т. 14 в неотбелязване в Направление за хоспитализация Бл. М3 НЗОК № 7, част IV Блок „Преминал през лечебното заведение пациент“ липсва попълнен задължителен реквизит „болничен лист № и брой дни“, съгласно изискванията на „Указания за попълване на направление за хоспитализация“ – Приложение № 2 към НРД за МД 2020-2022г.

Първоинстанционният съд намира, че заповедта за налагане на санкции е незаконосъобразна, в частта й по т.7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16 и 17.

Изложени са съображения, че нарушенията по т. 7, 8, 9 и 10 са квалифицирани като такива по чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, вр. с чл. 295, т. 9 от НРД за МД 2020-2022г. За първите две от тях на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200.00 лева, а за вторите две в размер на 600.00 лева. Установено е, че и в четирите случая се касае за хоспитализирани ЗОЛ, за които в медицинската документация е било отразено извършването на ЕКГ, което обстоятелство не се оспорва от ответния орган, но за нарушение е прието бездействието, изразило с в липса на поставена апаратна дата и час на извършването на самата ЕКГ. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед цитираните разпоредби и доказателствата по делото в конкретния случай се касае за нарушение, което се субсумира в хипотезиса на нормата на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022г. относно установените изисквания за работа с медицинската или финансова документация.

За случаите по т. 9 и т.10 от заповедта е прието, че наложените санкции са незаконосъобразни поради противоречие на посочената санкционна норма с установените по делото обстоятелства. Формиран е извод, че в издадената заповед, липсват изложени обстоятелства, доказващи санкционираната повторност.

Относно констатациите за допуснати нарушения в т. 11, 12, 13, 15, 16 и 17 от заповедта, квалифицирани като такива по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 294, ал. 1, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1б от НРД за МД 2020-2022г., за всяко от които е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200.00 лева, решаващият съд приема за установено, че и в шестте случая лечебното заведение е допуснало еднотипно нарушение, изразяващо се в неотразяване на две ежедневни визитации от лекуващия или дежурния лекар в ИЗ. Във връзка с горното от първоинстанционния съд са развити съображения, че в констативния протокол и съпътстващите го приложения не се излага твърдение, че определеният брой визитации изобщо не са били извършвани, за да представлява спорното бездействие нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ. По изложените аргументи, първоинстанционният съд приема, че с непопълването на този задължителен реквизит лечебното заведение - изпълнител на БМП не е водило надлежно медицинската си документация. Формиран е решаващ мотив, съобразно който допуснатото бездействие неправилно е било привързано към разпоредбата на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО. Предвид горното, първоинстанционният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на наложените санкции в т. 11, 12, 13, 15, 16 и 17, поради противоречие с материалноправните разпоредби.

Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно, в частта, в която е отменена Заповед за налагане на санкция № РД-25-812/04.06.2021 год., издадена от директора на РЗОК – гр. Бургас, в частта й по т.7, т.8, т.11 т.12, т.13, т.15, т.16 и т.17.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател „УМБАЛ - Бургас“ АД, съгласно които издаването, обжалването и изпълнението на заповедта за налагане на санкции следва да се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Процесната заповед за налагане на санкции „финансова неустойка“ по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО е издадена в административно производство по реда на АПК, което е различно от производството по налагане на административно наказание по ЗАНН.

В Глава двадесет и първа от НРД за МД 2020 – 2022г., озаглавена „Санкции при неизпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ. Налагане на санкции. Видове санкции.“ са разписани два вида производство. Съгласно чл. 408, ал.1 от НРД за МД 2020 – 2022г., при констатирани нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, които биват длъжностните лица – служители на НЗОК, и длъжностните лица от РЗОК – контрольори, по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се налагат: 1. санкции, предвидени в тази глава; 2. глоби или имуществени санкции съгласно административнонаказателните разпоредби на ЗЗО. Разпоредбата на чл. 408, ал.3 от НРД за МД 2020 – 2022г. установява, че предвидените в чл. 105д и 105е от ЗЗО глоби или имуществени санкции се прилагат при нарушение, констатирано по реда на ЗАНН и инструкцията по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО, на управителя на НЗОК. В цитираната разпоредба е уредено изключение, което не следва да се прилага в конкретния казус, защото санкциите наложени на лечебното заведение са за различни нарушения на разпоредбите на ЗЗО и НРД за МД 2020-2022г.

В касационната жалба на „УМБАЛ - Бургас“ АД не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, в частта му по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.14, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи съответните правни последици по налагане на санкцията "финансова неустойка". Отчитайки тежестта на нарушенията наказващият орган е наложил за тези случаи санкции в минималния предвиден в НРД МД 2020-2022 г. размер, в рамките на посочения в нормата диапазон.

По изложените съображения първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед за налагане на санкция № РД-25-812/04.06.2021 год., издадена от директора на РЗОК – гр. Бургас, в частта й по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.14, следва да бъде оставено в сила.

Релевираните от касационния жалбоподател - директор на РЗОК - Бургас доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, в частта, в която е отменена писмената покана, са основателни.

При проверката са направени 4 броя констатации за допуснати нарушения по т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10, като се касае за идентични случаи при които по 4 бр. ИЗ с номера: 200, 13, 198, 453 е направена електрокардиограма, отчетена като основна диагностична процедура, но в медицинската документация липсва апаратна дата и час на извършването, съгласно изискването на НРД за МД 2020-2022г.

Специалната част за изпълнителите на болнична медицинска помощ, която урежда документирането и документооборота, които се изготвят в лечебното заведение, е Глава 19, Раздел Х „Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури“ от НРД МД за 2020г.-2022г. В тази част са уредени изискванията за работа с медицинската и финансовата документация и при установено нарушение при воденето и съхраняването на такива документи, се налага санкция по чл. 416, ал.3 НРД МД 2020-2022 г.

В случаите по т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 от заповедта за налагане на санкции се касае за нарушения при документирането в хода на хоспитализацията, изискванията по отношение на които са разписани в Глава 19 „Болнична помощ“, Раздел ІІІ „Условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури“ от НРД МД 2020-2022 г. Във връзка с горното, касационната инстанция намира, че документирането на дейностите по процесните клинични пътеки е компонент от основните елементи, които се явяват задължителни за изпълнение от лечебните заведения съгласно чл.292, т.10, във връзка с чл. 295, т.9 от НРД МД за 2020г.-2022г.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 5 от 330 визира „документацията и документооборота“, а не документирането в хода на хоспитализацията, което е част от условията и реда за оказване на медицинска помощ. В тази връзка неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че се касае за нарушение, съответстващо на диспозицията на чл. 416, ал. 3 НРД за МД 2020 – 2022г., според която „Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.

По отношение на т.9 и т.10 от процесната заповед за налагане на санкции следва да се добави, че в доклад с вх.№ 02/РД-25-3577/02.06.2017 г., изготвен от проверяващите контрольори, който е част от административната преписка, е установено основанието за повторност. По т.9 от заповедта е посочено, че нарушението е повторно, поради наличието на заповед за санкция № РД-25-1054 от 24.09.2020г., влязла в сила на 10.10.2020г. Относно т.10 от заповедта за налагане на санкции, в цитирания доклад е отразено, че нарушението е повторно, поради наличието на заповед за санкция № РД-25-1054 от 24.09.2020г., влязла в сила на 10.10.2020г. В резултат на обективираните констатации административният орган е наложил за двете нарушения по т.9 и т.10 минимално предвидената санкция на основание чл. 414, ал.4 от НРД за МД 2020 – 2022г., в размер на 600,00 лева. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Фактическите констатации на проверяващия орган не са оборени чрез насрещно доказване.

Относно констатираните нарушения по т. 11, т. 12, т. 13, т. 15, т. 16 и т. 17 на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, вр с чл. 294, ал. 1, вр. с чл. 344, ал. ал.1, т.1б от НРД за МД 2020-2022г. първоинстанционният съд отменя наложените санкции, като излага съображения за наличие на нарушение по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022г., което неправилно е квалифицирано от органа по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020 - 2022г.

Касационната инстанция намира решението на първоинстанционния съд досежно нарушенията по т.11, т. 12, т. 13, т. 15, т. 16 и т. 17 за неправилно по изложените по – горе аргументи, съобразно които в конкретния случай се касае за нарушения при документирането в хода на хоспитализацията, а то е компонент от основните елементи, които се явяват задължителни за изпълнение от лечебните заведения, съгласно уредбата установена в Раздел III „Условия и реда за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури“, Глава 19 „Болнична помощ“ на НРД за МД 2020 - 2022г.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият състав намира, че лечебното заведение „УМБАЛ – Бургас“ АД, в качеството му на изпълнител на болнична помощ, е извършило процесните десет визирани в т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т.11, т. 12, т. 13, т. 15, т. 16 и т. 17 от заповедта нарушения, установени при проверката. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт, в атакуваните му части, за неправилен. Констатираните нарушения в отклонение от изискванията на НРД МД за 2020 г. - 2022 г. правилно са обусловили ангажирането на отговорността на изпълнителя на медицинска помощ, на който за извършването на всяко от тях е наложена санкция „финансова неустойка“ в минимален размер, в рамките на посочения в нормата диапазон.

В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентичен казуси, обективирана в Решение № 1493 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8439/2021 г., VI о.

Предвид изложеното, като е отменил обжалваната заповед в тези й части, Административен съд – Бургас неправилно е приложил материалния закон, поради което постановеното от съда решение, в тази му част, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на „УМБАЛ – Бургас“ АД срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-812/04.06.2021 г., издадена от директора на РЗОК - гр. Бургас, в частта й по т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т.11, т. 12, т. 13, т. 15, т. 16 и т. 17, да бъде отхвърлена като неоснователна.

При установената основателност на главното искане в касационната жалба следва да бъде уважена и акцесорната претенция на касатора – директор на РЗОК – Бургас за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал.3 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за производството пред ВАС, в общ размер на 400.00 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 200.00 лева и юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред две съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1, пр.1 и пр.2 АПК, във вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1257/03.08.2021г., постановено по адм. дело № 1506/2021г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, в която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-812/04.06.2021 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, в частта й по т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т.11, т. 12, т. 13, т. 15, т. 16 и т. 17 и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, представлявано от изпълнителния директор д-р Б. М. против Заповед за налагане на санкции № РД-25-812/04.06.2021 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, в частта й по т.7, т.8, т.11 т.12, т.13, т.15, т.16 и т.17, с всяка от които на дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер от по 200 лева, както и в частта й по т.9 и т.10, с всяка от които на дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер от по 600 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1257/03.08.2021г., постановено по адм. дело № 1506/2021г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, представлявано от изпълнителния директор д-р Б. М. против Заповед за налагане на санкции № РД-25-812/04.06.2021 год., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – гр. Бургас, в частта й по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.14, с всяка от които на дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер от 200 лева.

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, представлявано от изпълнителния директор д-р Б. М., [ЕИК] да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Бургас съдебни разноски в размер на 400.00 лева (четиристотин лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. С. п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ