№ 561

гр. София, 22 януари 2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Р. Б, ….Второ

наказателно отделение,

в публично заседание на пети декември..…………………….две

хиляди осма година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГРОЗДАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕНА АВДЕВА

БИЛЯНА ЧОЧЕВА

при секретаря К.П….……………..…………………………в

присъствието на

прокурора М.В....…......……………………...……..изслуша

докладваното от

съдия ЧОЧЕВА ……………………...…..наказателно

дело № 542 по описа за 2008 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З против въззивно решение № 175/12.09.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 191/2008 г., с която е била потвърдена присъда № 378/19.06.2008 г. по НОХД № 45/2008 г. на Плевенския окръжен съд.

С тази присъда подсъдимият З е бил признат за виновен в това, че на 10.06.1998 г., при условията на опасен рецидив, в съучастие с А. К. А., отнел чужди движими вещи – златна верижка, златна мъжка гривна и часовник “Ориент” на обща стойност 541 лв. от владението на В. И. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

В негова тежест е било присъдено заплащане на разноските по делото.

В жалбата, поддържана пред ВКС, единственият довод е за явна несправедливост на наказанието – касационно основание по чл. 348 ал....