Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата Н. Р. М. против решение № 260016 от 5.10.2020 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 378/2020 г.

В жалбата е отразено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че по делото са налице предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Съдът не е съобразил в нужната степен многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства; подценил е тежкото здравословно състояние на подсъдимата с експертно признатата й намалена трудоспособност, възстановените изцяло имуществени вреди на пострадалата Ш., процесуалното поведение и признанието на досъдебното производство с дадените обяснения, които са способствали за разкриване на обективната истина. Направено е искане за изменение на решението, като се намали при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказанието на подсъдимата.

В съдебно заседание защитникът (адв. Б.) поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:

С присъда № 56 от 9.07.2020 г. на Пловдивския окръжен съд по н. о. х. д. № 776/2020 г. подсъдимата Н. Р. М. е призната за виновна в това, на 12.11.2019 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, да е отнела чужди движими вещи на обща стойност от 190 лева от владението на Н. Д. Ш., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода.

Подсъдимата е призната за виновна и в това, на 12.11.2019 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление, като посредствен извършител чрез Ш. А. М., да е използвала платежни инструменти без съгласието на титулярите, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил общо, най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода. Определил е строг режим на изтърпяване. Разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимата е възложил разноските по делото.

С решение № 260016 от 5.10.2020 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 378/2020 г. присъдата е изменена, като наказанието за престъплението по чл. 196 НК и общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК е намалено на една година и осем месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е намалил наказанието за престъплението по чл. 196 НК, определено при условията на чл. 54 НК, съобразявайки относителната тежест на всички смекчаващи отговорността обстоятелства, на които набляга отново жалбоподателят. Към кръга на тези, които бил отчел първоинстанционният съд - здравословното състояние на подсъдимата, направено самопризнание на досъдебното производство, с което съдействала за разкриване на обективната истина, ниската стойност на предмета на кражбата, Пловдивският апелативен съд е добавил установената инвалидност на подсъдимата след оперативна интервенция поради туморно заболяване и възстановяването на отнетото имущество на пострадалата Ш.. Придадените сила и значение на тези обстоятелства, които решително са надделяли над отегчаващото отговорността (предходни осъждания извън определящите квалификацията на извършеното престъпление), в крайна сметка са мотивирали въззивния съд да индивидуализира наказанието близо до най ниския предел от санкцията на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК - две години и шест месеца лишаване от свобода. В такъв размер то не разкрива белези на явна несправедливост, каквито няма и наказанието, определено на предвидения минимум за престъплението по чл. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Законосъобразно е приложена и редукцията им съобразно изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК.

При отсъствието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260016 от 5.10.2020 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 378/2020 г.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: