Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Х. ЧЛЕНОВЕ:МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаМ. Р. по адм. дело № 11781/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Мохамад, гражданка на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат В. И., срещу решение № 6200/29.10.2021 г., постановено по адм. д. № 9579/2021 г. на Административен съд - София - град.
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения в подкрепа на жалбата развити и в съдебно заседание, като е направено искане решението на административния съд да бъде отменено, като незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед с рег. № 5392 ПАМ- 1829/05.09.2021г. на Началник 02 Сектор ООДЦ- Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с която Д. Мохамад е принудително настанена в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/.
Ответникът – Началник 02 Сектор ООДЦ - СДВР, чрез главен юрисконсулт Б. П., в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез пълномощника юрк. П., оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, определено в минимален размер, съобразно Закона за правната помощ.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че са налице предпоставките за издаване на процесната принудителна административна мярка – принудително настаняване специален дом за временно настаняване на чужденци, на основание чл. 39а, ал.1 т. 2 и 3 от ЗЧРБ.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Административен съд - София - град /АССГ/ е образувано по жалба на Д. Мохамад, гражданка на Сирия, срещу Заповед с рег. № 5392 ПАМ- 1829/05.09.2021г. на Началник 02 Сектор ООДЦ - СДВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ лицето е настанено принудително в СДВНЧ при Д. М. – МВР за срок не повече от 6 /шест/ месеца от датата на фактическото настаняване.
За да постанови решението си, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. Мохамад, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Изложил е мотиви, че същата е издадена от компетентен административен орган, при условията на делегирани правомощия. Приел е за безспорно, че жалбоподателят е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ, гражданин на трета държава, като в хода на административното производство е била установена самоличността му. Първоинстанционният съд е обосновал извод за наличие на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ по чл. 44, ал. 6, ал.8 иал.10 ЗЧРБ, тъй като чужденецът не разполага с документ за самоличност, не желае да се завърне доброволно в страната си на произход, няма установен адрес и административният орган е преценил правилно положението на чужденеца, като такова, даващо основание да приеме наличие на опасност от укриване и осуетяване изпълнението на ПАМ.
Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел, че по недвусмислен начин Д. Мохамад е заявила желанието си да премине в развита европейска държава, с оглед на което може да очаква същата да се опита да напусне нелегално страната. Д. Мохамад не е навеждала като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или преследване. Напротив, от бежанската й история става ясно, че нито е арестувана, нито е осъждана в държавата си по произход, не сочи ясно изразени проблеми с властите или с други организации.
Въз основа на така приетото, съдът е достигнал до извода, че обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, при съобразяване на разпоредбите на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ и изискванията на член 15 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /наричана за краткост Директива 2008/115/ЕО/. Административният съд е изложил мотиви по отношение на съответствието на заповедта с целта на закона, както и че наложената ПАМ се явява обоснована и пропорционална. Решението е правилно.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. По делото е представена Заповед № ОВз- 9426/06.12.2018 г., с която на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ издателят на акта е оправомощен да налага принудителни административни мерки по чл. 39а, ал. 1 и чл. 44, ал. 5, ал. 6, ал. 9 и ал. 13 от ЗЧРБ. С разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. първо от ЗЧРБ се допуска правомощията по издаване на заповеди за прилагане на принудителни мерки по този закон да се делегират от съответните директори на оправомощени от тях длъжностни лица, поради което е налице материална компетентност на издателя на акта. Заповедта е мотивирана с фактически и правни основания за нейното издаване, съдържащи се в докладна записка с peг. № 5392р- 2242/05.09.2021 г. по описа на отдел „Миграция-СДВР до началника на отдел „Миграция“ – СДВР, предвид извършеното с нея изрично препращане към този документ. В този смисъл съдът правилно е преценил наличието на мотиви, включително при съобразяване на дадените разяснения в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. При издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Визираните в касационната жалба нарушения на административнопроизводствените правила поради липсата на преводач при връчване на заповедта, са относими към правото на оспорване в срок, по отношение на което в разглеждания случай не е налице спор, че е упражнено надлежно.
Наред с това, заповедта е материално законосъобразна и съответства на целта на закона. Съдът е извършил подробен анализ на приложимата нормативна уредба и е изложил доводи в подкрепа на извода, че Д. Мохамад е чужда гражданка, която незаконно пребивава на територията на Р. Б. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Фактите по делото са дали основание на съда да приеме, че наложената мярка принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци е с оглед обстоятелството, че има реална опасност лицето да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ - Връщане до страна на произход, страна по транзитно преминаване или трета страна. Първостепенният съд е приел за установено, че чужденката е нелегално пребиваваща в Р. Б. няма документ за самоличност и няма роднини, при които да отседне. Обосновал е извод за липса на намерения от страна на чуждата гражданка да остане в страната, основани на изричното изявление на чужденеца, че не желае да се връща в страната си по произход и ще направи опит да замине нелегално за Австрия. В тази връзка, законосъобразно съдът е приел, че е отчетено наличието на опасност от укриване по смисъла на т. 7 от Директива 2008/115/ЕО и на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, която е предвидена като предпоставка, обосноваваща задържане с цел извеждане по смисъла на член 15, § 1, от Директивата.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на обсъждане относно възможността за прилагане на по-леки принудителни мерки. Действително, член 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО изисква да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, но в конкретния случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че такива не могат да бъдат приложени по отношение на касационната жалбоподателка. Както бе посочено по - горе, съдът обосновано е преценил, че към датата на издаване на оспорената заповед -05.09.2021 г., Д. Мохамад има качеството на незаконно пребиваващ в страната чужденец, няма паспорт, адрес и средства за издръжка, няма близки и роднини, при които може да се установи, поради което обезпечителните мерки по ал.5 на чл.44 от ЗЧРБ са неприложими. Липсата на адрес, на който чужденецът да е установен (или да би могъл да се установи), води до извод за наличие на реална опасност чуждата гражданка да се укрие (по смисъла на § 4, т. 4в от ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Правилно е приетото от първоинстанционния съд, че мярката по чл.44, ал.6 от ЗЧРБ има обезпечителен характер, доколкото същата следва да осигури изпълнението на предходна мярка, наложена по реда на чл.39а, ал.1, т.2 ЗЧРБ. Правилно съдът е преценил, че след подаването на молба за предоставяне на международна закрила с вх.№ 2872/24.09.2021г. по реда на чл.58, ал.4 от ЗУБ и образуване на производство по този ред жалбоподателката е освободена от СДВНЧ на 21.09.2021 г. и предадена на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, поради което не е засегната законосъобразността на заповедта. В тази връзка съдът е обсъдил и практиката на ЕС, според която чл.2, §1 от Директива 2008/115 във връзка със съображение 9 от нея, ясно дефинира времевия обхват на действието на молбата за закрила Така, до подаването на тази молба, т. е., до 24.09.2021 г. извършените от органа действия са законосъобразни и не противоречат на чл.2, §1 вр. съображение 9 от Директива 2008/115/ЕО, каквито твърдения се съдържат в касационната жалба, тъй като след подаване на молбата за закрила принудителното настаняване в СДВНЧ е прекратено.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Р. Б. са упражнени законосъобразно.
Допусната неточност при изписване на номера на докладна записка /УРИ 5392р-863/18.09.2020г./ в съдебното решение не влече необоснованост на съдебния акт, тъй като коректно посочения номер на докладната записка се съдържа в мотивационната част на оспорната заповед и в административната преписка, а именно - №5392р-2242/05.09.2021 г. В диспозитива на решението също е допусната техническа грешка при изписването на номера на обжалваната заповед, като е посочено заповед рег.№ 5392 ПАМ- 1892/05.09.2021г., вместо заповед рег.№ 5392 ПАМ- 1829/05.09.2021г.- обстоятелство, което не влияе върху преценката на касационната инстанция за правилността на обжалвания съдебен акт.
По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно и основателно. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК Ф. Ислам следва да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение, като размерът на същите се определя на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6200/29.10.2021 г., постановено по адм. д. № 9579/2021 г. на Административен съд - София - град.
ОСЪЖДА Д. Мохамад, гражданка на Сирия, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Кремена Хараланова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Р. п/ Мария Радева