О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60505

ГР. София, 17.06.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.05.21 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №706/21 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на М. Х., на Софийски градски съд/СГС/ и Софийски районен съд/СРС/ срещу въззивното решение на Старозагорски окръжен съд по гр. д. №1340/20 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение СГС и СРС са осъдени да заплатят солидарно, наред с необжалвалите Административен съд [населено място] и Върховен административен съд, сумата 1000 лв. на ищеца М. Х., представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди в периода 6.03.09 г. – 20.04.18 г. от нарушение на правото на разглеждане и решаване на заведено от него дело в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от ЕКПЧОС В частта до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът по чл. 2б ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, ищецът М. Х. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Сочи, че минималното удовлетворение на иска му в случая е неправилно и противоречи на практиката на ЕСПЧ / решение по делото Фингън срещу България/. Намира, че делото, по което е допусната неоправдана забава от страна на съда, не е с юридическа или фактическа сложност, но е с голямо значение...