Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЕТА МИЛЕВАБРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяГ. С. по адм. дело № 11796/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. П. от гр. София, чрез адв. Ш., против решение №5541 от 01.10.2021 г., постановено по адм. дело №11005/2020 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. В хода на процеса пред настоящата инстанция е направено искане за спиране на делото и сезиране на Конституционния съд на Р България за произнасяне по въпроса за допустимостта на „продължаване“ и „подновяване“ на петгодишният преклузивен срок по чл.208, ал.1 ЗУТ чрез последващо изменение на плана, с оглед накърняване интересите на частните собственици, защитени от чл.17,ал.3 от Конституцията на Р България.

Ответникът главен архитект на Столична община /СО/, чрез юрк. П., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски – юрк. в.ие.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед №РА50-819/29.10.2020 г. на главния архитект на СО, с която е постановен отказ по заявление вх. №САГ20-ГР00-1683/24.08.2020 г. на Петрова да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II „за ОДЗ и подземен гараж с предвиждане на нов УПИ II „за ОДЗ, обществено обслужване, жилищно строителство и подземен гараж. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл.135, ал.3 във връзка с ал.1 ЗУТ и заповед №СОА17-РД09-622/19.06.2017г., при спазени изисквания по чл.59,ал.1 и ал.2 от АПК и липса на съществени процедурни нарушения. По материалната законосъобразност на заповедта административният съд е изложил подробни мотиви като е приел, че отказа е мотивиран на три самостоятелни основания, като първите две от тях са налице /по чл.208,ал.1 ЗУТ и чл.17а ЗУЗСО/, а третото е съответно на изискването по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, което в случая не е приложимо, тъй като заявеното изменение на ПУП е на основание чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ. Прието е, че фактическата обстановка, възприета от административният орган при постановяване на процесния отказ се потвърждава изцяло от събраните доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ по делото, а именно, че 1.собствените на Петрова имоти с идентификатори 68134.1505.1161, 68134.1505.1240 и 68134.1505.1617, попадат съгласно действащия ПУП, одобрен с решение №544 по Протокол №58 от 26.07.2018 г. на СОС , в сила от 20.05.2020 г. , в УПИ II „за ОДЗ и подземен гараж, кв. 27 по плана на ж. к. „Дружба 2- II част, наред с други имоти, собственост на физически лица и СО, като по отношение на предвиденото мероприятие не е изтекъл 5-годишния срок за отчуждаване и реализиране на мероприятието по чл.208, ал.1 ЗУТ; 2. действащия ПУП е за преструкториране на жилищен комплекс по чл.22 ЗУТ, поради което попада в приложното поле на чл.17а ЗУЗСО. Тези две основания за постановяване на процесния отказ са окачествени от първоинстанционният съд като достатъчни за приемане на неговата законосъобразност. Изложени са и допълнителни мотиви по третото основание, което касае липсата на съгласие и заявление за изменението на ПУП-ПРЗ за УПИ II „за ОДЗ и подземен гараж, кв. 27 по плана на ж. к. „Дружба 2- II част от всички съсобственици в УПИ II , като е прието, че в хипотезата на заявление с правно основание чл.134,ал.2, т.1 ЗУТ такова съгласие не е изискуемо.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано като краен резултат, като настоящата инстанция споделя изводите на съда по реда на чл.221, ал.2, предл. второ ЗУТ, с изключение на този за неизискуемото съгласие на съсобствениците в УПИ II.

Безспорно е по делото обстоятелството, че искането за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II „за ОДЗ и подземен гараж с предвиждане на нов УПИ II „за ОДЗ, обществено обслужване, жилищно строителство и подземен гараж по заявление вх. №САГ20-ГР00-1683/24.08.2020 г. на Петрова е направено при действието на ПУП, одобрен с решение №544 по Протокол №58 от 26.07.2018 г. на СОС , в сила от 20.05.2020 г. При преценка основателността на искането за изменение на ПУП административния орган е обвързан именно с действащия влязъл в сила ПУП, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 136, ал. 3 ЗУТ действието на предходния план от 1986г. е прекратено. В тази връзка се явява неоснователно позоваването на касаторката на предвижданията за УПИ II по предходните два плана от 1982г. и от 1986г.

Неоснователно е възражението, че с одобряване на действащия ПУП с решение №544 по Протокол №58 от 26.07.2018 г. на СОС практически се „удължава“ и „новира“ петгодишния срок за отчуждаване по чл.208, ал.1 ЗУТ, тъй като след като не е проведена надлежно процедура от Петрова за изменение на плана по реда на чл.134, ал.2, т.1 във връзка с чл.208, ал.1,предл. второ от ЗУТ, няма законова пречка за процедиране на изменение на плана, което в случая е по реда на чл.22 ЗУТ. По делото не се твърди, а не се и установява от събраните доказателства, вкл. приетата СТЕ, да е била налице и висяща процедура по изменение на ПРЗ за собствените на Петрова имоти, попадащи в УПИ II за да е приложим реда по ал.2 на чл.208 ЗУТ. Напротив, установено е, че инициираното от Петрова производство за изменение на плана по описания по-горе ред през 2007г. е приключило с влязъл в сила мълчалив отказ, което обстоятелство е взето предвид при постановяване на решение №5825 от 20.05.2020г. по адм. д.№9591/2019г. на Върховен административен съд. С това решение е оставено в сила решение №4427 от 27.06.2019г. по адм. д.№13021/2018г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлено оспорването на Петрова срещу решението за одобряване на действащия ПУП от 2018г / решение №544 по Протокол №58 от 26.07.2018 г. на СОС/.

С оглед на изложеното се явява неоснователно и искането за сезиране на Конституционния съд / КС/ за произнасяне по въпроса за допустимостта на „продължаване“ и „подновяване“ на петгодишният преклузивен срок по чл.208, ал.1 ЗУТ с оглед накърняване интересите на частните собственици, защитени от чл.17, ал.3 от Конституцията на РБългария / КРБ/. Съгласно чл.150, ал.2 от КРБ, Върховният административен съд /ВАС/ може да спре производството и да сезира КС при установено от него несъответствие между закона и Конституцията, т. е. при противоречие на законова норма с Конституцията. В искането на касаторката не се твърди такова несъответствие на конкретна разпоредба от закона, а се иска извършване на сравнителен правен анализ на относимите норми от закона към започване и изтичане на срока по чл.208, ал.1 ЗУТ и възможността за изменение служебно на плана след изтичане на преклузивният 5-годишен срок за започване на отчуждителната процедура по ЗОС. Наведените доводи не са от такова естество, че да обусловят извод за „несъответствие“ в хипотезите на цитираните нормативни текстове, което да ангажира провомощието на ВАС да сезира КС. Твърдяната от касаторката непълнота в закона, тоест липса на изрична законова норма, забраняваща изменение на ПУП след изтичане на срока по чл.208, ал.1 ЗУТ, не би могла да бъде основание за упражняване на правомощието по чл.150, ал.2 от КРБ от настоящия съдебен състав, поради което искането следва да се остави без уважение.

Следва да се маркира и обстоятелството, че нормата на чл.208, ал.1, предл. второ от ЗУТ изрично разписва правото на собственика на предвидения за отчуждаване имот, респ. част от него, да преклудира възможността за последващо изменение на плана със своевременно заявяване на искане на изменението му по реда на чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ, което в случая не е реализирано от касаторката.

В допълнение към изложените мотиви в обжалваното решение, настоящата инстанция намира, че заявеното от Петрова изменение на ПУП, по което е постановен процесния отказ, не отговаря на изискванията на чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ, тъй като касае целия УПИ II, в който освен собствените на Петрова имоти с идентификатори 68134.1505.1161, 68134.1505.1240 и 68134.1505.1617, попадат и имоти с идентификатори 68134.1505.1168, 68134.1505.1398, 68134.1505.1207 и 68134.1505.2286, а легитимацията на Петрова да иска изменението с оглед чл.135, ал.1 ЗУТ е само досежно собствените й имоти.

С оглед на горното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. в.ие в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 150, ал.2 от КРБ, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. П. за спиране на делото и сезиране на Конституционния съд на Р България за произнасяне по въпроса за допустимостта на „продължаване“ и „подновяване“ на петгодишният преклузивен срок по чл.208, ал.1 ЗУТ чрез последващо изменение на плана, с оглед накърняване интересите на частните собственици, защитени от чл.17,ал.3 от Конституцията на Р България.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5541 от 01.10.2021 г. по адм. дело №11005/2020 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА И. П. от гр.София с [ЕГН] да заплати на Столична община сумата 100 /сто/ лева, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Бранимира Митушева