Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. Т. ЧЛЕНОВЕ: С. Ч. С. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 11801 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район [район] Столична община, подадена чрез юрисконсулт П. П. против Решение № 5562/04.10.2021 г., постановено по административно дело № 2930/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е прогласена нищожността на негова Заповед № РИВ21-РД-09-33/22.02.2021 г. и преписката е върната за произнасяне по заявление рег. № РИВ 20-ГР00-2/27.04.2020 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на решението.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди оспорената заповед.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Петкова, която моли да бъде уважена по изложените съображения.

Ответната страна И. Д. се представлява от адвокат Чакова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспорената заповед, административният орган е отменил своя предходна и влязла в законна сила Заповед № РИВ 19-РД09-240/20.12.2019 г., с която е учредено право на преминаване на лицето И. Д., за достъп до поземлен имот с идентификатор 68134.802.2290, кв. 2, [местност]. Процесната заповед е мотивирана с липса на нормативно основание за издаване на заповед по чл. 192 ЗУТ, както и поради допусната очевидна фактическа грешка.

Съдът е прогласил за нищожна заповедта, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Този извод е правилен, като развитите от съда мотиви за обосноваването му напълно се споделят от настоящата инстанция.

Заповед № РИВ21-РД-09-33/22.02.2021 г. е издадена по повод подадено от И. Д. заявление рег. № РИВ 20-ГР00-2/27.04.2020 г. за допълване на Заповед № РИВ 19-РД09-240/20.12.2019 г., с която е учредено в негова полза право на преминаване по чл. 192 ЗУТ. Поискано е тази заповед да бъде допълнена съобразно Определение № 448/09.04.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд София, с данни относно площта, границите и други индивидуализиращи признаци на обслужващия и обслужвания имоти. По повод на така подаденото заявление е постановено Решение № 5088/02.10.2020 г. по административно дело № 6997/2020 г. на Административен съд София град, което е влязло в законна сила, и с което съдът е отменил мълчалив отказ на Кмета на Район [район] да се произнесе по заявлението за допълване на Заповед № РИВ 19-РД09-240/20.12.2019 г. и преписката е върната на органа за произнасяне по заявлението съобразно задължителните указания на съда, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. Това решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания на съда.

Въпреки съдебното решение и в пряко противоречие с него, административният орган, вместо да уважи подаденото заявление, като допълни заповедта по чл. 192 ЗУТ чрез индивидуализация на двата имота, издава заповед, с която отменя същата. При тези факти, правилен е решаващият извод за нищожност на оспорената заповед на основание чл. 177, ал. 2 АПК, като издадена в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, с което органът е бил обвързан и е следвало да действа в условията на обвързана компетентност, съобразно задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящото производство, които са в доказан размер от 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5562/04.10.2021 г., постановено по административно дело № 2930/2021 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. Д. с [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА