О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 36

ГР. София, 20.01.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.01.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1188/10 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр. д. №162/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу ПК „Б. мел” по чл. 177 и чл. 224 от КТ - за сумата от общо 3 700 лв., представляващи възнаграждение за ползван, но незаплатен платен отпуск и обезщетение за неползван такъв за времето от 2002 до 2009 г., когато касаторът заемал длъжността председател на ПК „Б. М.”,[населено място] мел, обл. М..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – според него при решаване на делото неточно е приложен материалният закон – чл. 224, ал. 1, чл. 86, ал. 1, т. 4 и чл. 337 от КТ, и не са преценени всички доказателства по делото – експертиза и протокол на ОС на ПК, сочещи на дължимост на претендираната сума като обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Намира, че точното приложение на сочените разпоредби е и от значение за развитието на правото.

Позоваването е само формално – не е поставен конкретен материално или процесуалноправен въпрос в контекста на...