№ 535

гр.София, 29.06.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стояноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4997 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, а се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/ 2017 г. – аргумент от § 74 от ПЗР на изменението.

Обжалвано е решение № 1072/ 31.08.2017 г. по гр. д. № 1993/ 2017 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 2337/ 10.07.2017 г. по гр. д. № 2034/ 2017 г. на Пловдивски районен съд, отхвърля исковете на А. И. П. срещу [фирма] с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.

Решението се обжалва от А. И. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Следва ли да се счита, че има заявено съгласие за прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, когато писменото заявление не съдържа датата, от която работникът предлага на работодателя да прекратят трудовото правоотношение по взаимно съгласие? 2. Осъществен ли е фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, когато работодателят не е уведомил работника, че приема предложението му за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие до изтичане на законния 1-седмичен срок? и 3. Обвързана ли е страната от последиците на процесуалните действия, извършени от адвокат, който не е съдружник в упълномощеното от нея адвокатско дружество? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, като по първите два (материално-правни) твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни...