1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 635 гр. София, 06.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ШИШКОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Г. И. и в присъствието на прокурор Б. Д., като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №828/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от адв.Р.А. в качеството си на защитник на подс.В. И. Б. срещу Решение №184/31.05.2024 год. по ВНОХД№204/2024 год. по описа на САС, VIII състав.

Оплакванията в жалбата са за наличието на касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. В тази връзка се моли да се отмени атакуваното решение и оправдае подсъдимия.

В хода на производството пред ВКС, адв.А. поддържа касационната жалба и счита, че има противоречие между събрани доказателства и мотиви на съда, поради което е на мнение, че атакуваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Представителят на Върховна прокуратура сочи, че жалбата е неоснователна и не са налице посочените касационни основания. Според прокурор Джамбазов, САС в своето решение подробно и ясно е обсъдил възраженията, направени в хода на производството, както и авторството на деянието, за което детайлно са изследвани всички доказателства, включително показанията на свидетеля Р., атакувани от адв.А., което опровергава защитната версия на подсъдимия. Представителят на ВП е на мнение, че САС е отговорил и на възражението относно приобщаването на ревизионния акт и нарушенията на чл. 127, ал. 2 от НПК, тъй като съдът при постановяване на своя съдебен акт не се е позовал само на сведенията от ревизионното производство. В тази връзка се моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият Б. редовно призован не се явява.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №187/23.11.2023 год. по описа на НОХД№2421/23 год., Софийски градски съд, 16 състав е признал подсъдимия В. И. Б. за виновен в извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК, поради което на основание чл.54 НК и чл.37, ал.1, т.1а НК го е осъдил на 3 години „лишаване от свобода“, което е било отложено за изпитателен срок от 5 години. На основание чл.67, ал.3 НК е постановил прилагането в изпитателния срок на пробационната мярка, визирана в чл.42а, ал.2, т.4, пр.2 НК – включване в програми за обществено въздействие.

С Решение №184/31.05.2024 год. по ВНОХД№204/24 год., САС – НО, 8 състав е изменил присъдата на СГС, като е оправдал частично подсъдимия за това престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК да е било извършено чрез използване на неистински документи (13 бр. фактури) при водене на счетоводството и при предоставяне на информация пред органите по приходите, като е отменил постановеното от СГС приложение на чл.67, ал.3 вр. чл.42а, ал.2, т.4 НК в определения пет годишен изпитателен срок по чл.66, ал.1 НК. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По отношение на наведените основания в касационната жалба:

В касационната жалба като довод за отмяна на решението на САС се сочи, че въззивната инстанция е постановила своя съдебен акт без доказателства за авторството на деянието. В тази връзка, жалбоподателят, анализирайки показанията на св.Р., достига до извода, че същите разколебават обвинителната теза, което от своя страна водило до обосновано съмнение, че именно подсъдимият е ръководил и управлявал търговската дейност на „Л. Т.“ ЕООД. В допълнение в същата касационна жалба се коментират и показанията на свидетелите А., К. и Г..

В отговор на поставените въпроси, следва да се обърне внимание на касатора, че настоящата инстанция не се произнася по обосноваността, а единствено и само по касационните основания визирани в чл.348 НПК. Анализът на доказателствената съвкупност, какъвто подход е възприет в част от касационната жалба, включително и на гласните доказателствени средства е въпрос по фактите, а не по правото, поради което е извън предмета на дейност на ВКС. Именно поради тази причина, настоящият съд ще се спре единствено на онези възражения, които имат отношение към визираните основания в посочената норма на процесуалния закон.

Извън горното е необходимо да се отбележи, че САС е изпълнил своето задължение за всеобхватен и съобразен с изискванията на процесуалния закон анализ на доказателствата по делото, включително и на показанията на св.Р.. Същият е взел предвид допуснатите пропуски от първата инстанция, подробно и съобразно с данните по делото ги е обяснил и по този начин същите са довели до изменение на първоинстанционната присъда. САС поотделно е обсъдил всички налични доказателства, съобразил ги е в контекста на цялата доказателствена маса, отбелязал е защо кредитира едни, а други не и е отговорил на възраженията на защитата, което прави неоснователно твърдението в жалбата за това, че въззивният съд не е дал отговор на последните.

На следващо място, жалбоподателят е на мнение, че е налице противоречие в мотивите на двете инстанции по фактите и доказателствата, без да се конкретизира каквото точно се има предвид. Въпреки това за пълнота, следва да се отбележи, че настоящият състав на ВКС не констатира такова противоречие, а там където е налице различно тълкуване на фактите от апелативната инстанция е следствие на констатираните пропуски от решаващия съд, което от своя страна е довело и до съответното изменение на първоинстанционния съдебен акт, което е в рамките на нормалното с оглед контролната функция, която има въззивната инстанция.

Другото възражение в жалбата е свързано с това, че двете инстанции са основали своите изводи само въз основа на актове на НАП, издадени в хода на ревизионното производство, а това било в противоречие с чл.127, ал.2 НПК, където е посочено, че обвинението и присъдата не могат да се основават единствено на данните, изложени в ревизионния акт и доклад. Така депозираното възражение се явява също неоснователно, тъй като видно от съдебния акт на САС е, че за да се достигне до крайния извод, съдът е съобразил всички доказателства по делото и в основата на осъдителното му решение са залегнали писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, събрани по делото, което се констатира от подробно анализираните доказателства от л.6 до л.12 от процесното решение. За по-голяма яснота следва да се отбележи, че именно в тази си част въззивният съд, подробно аргументирайки се е посочил защо е доказано авторството на деянието, като по този начин е отговорено и на възражението на защитата за липса на такова – л. л.10-11 от решението.

По отношение на възражението свързано със съдебно-счетоводната експертиза, че било съществено процесуално нарушение нейното кредитиране, тъй като тя се позовавала само на констатациите на ревизионната проверка, също следва да се отхвърли. Отговор на така поставения въпрос е даден от въззивния съд на л. л.9-10 от решението, който сам по себе си е правилен и настоящата инстанция няма какво повече да добави към това. В допълнение е необходимо да се отбележи, че не може да се приеме обструкцията на защитата за това, че с кредитирането на въпросната експертиза се допуска процесуално нарушение, тъй като от една страна само по себе си това приемане не може да се отчете от процесуална гледна точка, като съществено процесуално нарушение, тъй като нейната съпричастност се обсъжда при постановяване на крайния съдебен акт на съда по същество. От друга страна, няма основание да не бъде приета въпросната експертиза, тъй като не са налице пороци, които да доведат до обратното становище. Същата е изготвена от професионални експерти, непредубедени към изхода на делото и заключението е съобразено с поставените въпроси. Освен това, САС е изслушал вещите лица К. и А., зададени са уточняващи въпроси и по този начин съществуващите неясноти са преодолени. Възражението, че заключението се обосновава само на ревизионния акт също няма как да се приеме, тъй като видно от въпросната експертиза е анализирано движението по банковите извлечения на „Л. Т.“ ЕООД, а това че включените от обвинението 13 фактури не са изследвани е така поради факта, че същите не фигурират по делото, защото не са били установени от данъчните органи и от досъдебното производство, но в случая важното е, както и отбелязва САС, че тяхното съдържание е отразено като налична информация в дневниците за покупки на „Л. Т.“ ЕООД, което е било засегнато и в разпита на в. л.А. пред САС.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховен касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №184/31.05.2024 година по ВНОХД №204/2024 година по описа на Софийски апелативен съд –Наказателно отделение, VIII състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.