О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 285

София, 28.03.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 3969 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. М. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. К., против въззивното решение № 3595 от 5 юни 2018 г., постановено по гр. д. № 3668/2017 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от В. иск за осъждането на Прокуратурата на Р. Б да му заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие прекратяване на следствено дело № 521А/1996 г. по описа на 09 Р.-Л., съответно на образуваната впоследствие прокурорска преписка № Н.-283/1997 г. по описа на СРП, поради изтичането на абсолютната давност.

В касационната жалба се поддържа наличието на всички пороци по чл. 281, т. 3 ГПК във въззивното решение. Касаторът твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че след като воденото наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, поради което независимо дали са доказвани претърпени неимуществени вреди, искът е неоснователен. За грешен се сочи изводът, че не следва да се взема предвид друго приключило съдебно дело по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 6 КЗПЧОС, между страните за вреди от продължителното водене на наказателното производство, доколкото към предявяването на този иск не е съществувал законовият текст...