Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Р. Б. ЕАД срещу въззивно решение № 1507 от 09.07.2020 г. по гр. д. № 5855/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение от 05.08.2019 г. по гр. д. № 830/2015 г. на Софийски градски съд е постановено друго по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на „Р. Б. ЕАД, че И. В. Й. и М. Г. И. /наследници на починалата в хода на процеса ищца Н. Д. К./, са собственици на следния недвижим имот: апартамент №. .., находящ се в [жилищен адрес] ж. к. „Н.”, [населено място], със застроена площ 92.25 кв. м, заедно със зимнично помещение №. .. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.

В касационната жалба е наведено оплакване за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част, което жалбоподателят обосновава с това, че като страни по делото не са били конституирани всички наследници на ищцата Н. Д. К.. Като основание за недопустимост на решението се сочи и това, че въззивният съд не се е произнесъл по заявените от жалбоподателя оспорвания на представеното от ищцата обратно писмо. При условията на евентуалност се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси, както и на основание чл. 280, ал. 2, изр. последно ГПК - като очевидно неправилно.

В отговор на касационната жалба ответниците по касация И. В. И. и М. Г. И. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Н. Д. К. е предявила против Г. И. И. и „Р. Б. ЕАД при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 5 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт №. .. г. по описа на нотариус с рег. № 310 от РНК поради липса на съгласие и привидност; чл. 27 във вр. с чл. 29 ЗЗД за унищожаване на същия договор поради измама; чл. 214, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че на основание придобивна давност ищцата е собственик на описания по-горе недвижим имот.

С първоинстанционното решение договорът е обявен за нищожен поради привидност и е отхвърлен е искът за обявяването му за нищожен поради липса на съгласие. Оставени са без разглеждане исковете по чл. 27 във вр. с чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договора поради измама, и установителният иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че предявеният против „Р. Б. ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ГПК-за обявяване нищожност на договора поради привидност, е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като вземането на банката срещу ответника Г. И., произтичащо от договор за кредит, е обезпечено с договорна ипотека, учредена през 2006 г., т. е. преди предявяване на иска за обявяване нищожност на продажбата поради привидност, и поради това нейните права са защитени, по аргумент от чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение в тази част и е прекратил производството по делото. В тази част въззивното решение не е предмет на касационната жалба и на основание чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила.

За да уважи предявения от Н. К. /заместена в процеса от своите наследници И. В. И. и М. Г. И./ установителен иск за собственост въззивният съд е приел, че Н. К. е владяла процесният имот от закупуването му през 1996 г. до датата на предявяване на исковете през 2013 г. и продължава да го владее. В нотариалният акт №. .. г. по описа на нотариус с рег. № 310 от РНК, с който тя продала имота на ответника Г. И., не било записано, че му предава владението, а по делото не било установено владението й да е било смутено до 2013 г., когато била уведомена, че апартаментът е изнесен на публична продан.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужд имот. При данните по делото, че Н. К. е закупила процесния имот през 1996 г. с писмен договор, чиято валидност не е оспорена, и след като по делото е прието, че договорът за покупко - продажба от 2000 г., с който се е разпоредила с имота в полза на ответника Г. И. е нищожен като привиден /т. е. не е породил вещноправно действие/, изводът на въззивния съд, че след 2000 г. тя е придобила имота и на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, поражда съмнение за очевидна неправилност. Това обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, изр. последно ГПК.

Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. По делото е представено удостоверение за наследници на Н. Д. К., видно от което същата е оставила за наследници по закон две деца-И. В. Й. и М. Г. И., които са конституирани като страна по делото. Не обосновава недопустимост на постановения съдебен акт необсъждането на всички доводи и възражения на жалбоподателя.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е поставил следните въпроси: При уважен иск за привидност на сделката на основание чл. 26, ал. 2, хипотеза 5 ЗЗД срещу собственика по нотариалния акт коя алинея на чл. 79 ЗС следва да се приложи спрямо ипотекарния кредитор. От коя дата следва да се брои срокът по чл. 79 ЗС. Прекъсва ли давността по чл. 79 ЗС съставянето/ узнаването на обратното писмо. Прекъсва ли давността по чл. 79 ЗС напускането на недвижимия имот от собственика по нотариалния акт. Тези въпроси не кореспондират с изложените от въззивния съд съображения за уважаване на установителния иск за собственост, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1507 от 09.07.2020 г. по гр. д. № 5855/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която признато за установено по отношение на „Р. Б. ЕА, че И. В. Й. и М. Г. И. / наследници на починалата в хода на процеса ищца Н. Д. К./, са собственици по давност, на следния недвижим имот: апартамент №. .., находящ се в [жилищен адрес] ж. к. „Н.”, [населено място], със застроена площ 92.25 кв. м, заедно със зимнично помещение №. .. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 167.70 лв.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: