№ 50113/13.04.2023г.

12.04.2023 г., [населено място]

В. К. С, ГК, ІV отд., на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. д. № 2270 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на И. П. П., П. П. С. и К. Д. П., действащи чрез адв. Н., с която се иска изменение на постановеното решение в частта на разноските с намаляване на дължимото адв. възнаграждение на касатора до съобразно фактическата и правна сложност на делото и Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че такива възражения са правени пред всички инстанции.

С писмения си отговор „Енерго – П. П“ АД изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата.

ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е недопустима.

В т. 11 от ТР № 6 /06.11.13 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за разноски може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.Съображенията за това са, че тази претенция съставлява искане, свързано със спорния предмет.След приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова искането за разноски трябва да бъде направено най – късно в това заседание. Практиката на ВКС разпростира това разрешение и за възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК, тъй като същите съображения важат и за него, като приема, че когато възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК се прави за първи път...