№ 50146

София, 12.04.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М гр. д. № 3381 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Д., чрез пълномощника й адвокат Р. Д., против решение № 103 от 11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 236 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 422 от 5.04.2022 г. по гр. д. № 2628/2021 г. на Окръжен съд - Варна за отхвърляне на предявения от И. Н. Д. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството положителен установителен иск за собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, на основание чл. 79 от ЗС, чрез непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано владение, като недобросъвестен владелец от 1995 г.

Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: с решение от 31.05.1988 г. по бр. д. № 632/1988 г. на ВРС, след развода на ищцата, й е било предоставено ползването на семейното жилище в [населено място],[жк][жилищен адрес]0, ет. 1 ап. 27– ведомствено такова на Кораборемонтен завод „Одесос“ - Варна, където...