Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на А. Г. М. - в качеството й на сидник на „С. П. Б ЕООД (н.), и на „У. С ЕООД, срещу решение №783 от 17.12.2021 г., постановено по в. т.д. №979/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, с което е обезсилено изцяло решение № 260944/10.06.2021 г. по т. д. №1051/2020 г. на Софийски градски съд, TO, VI - 21 с-в, и е прекратено производството по делото с присъждане на разноски, включително осъждането на касаторите да заплатят държавни такси за производствата пред СГС и САС.

В касационната жалба на синдика на „С. П. Б ЕООД (н.) се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на производството поради липсата на правен интерес от исковете. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въззивният състав не е обсъдил своевременно направените доводи от въззивниците за наличие на правен интерес за синдика на дружеството и за ищеца „У. С ЕООД от предявените отменителни искове по чл. 135 ЗЗД. Според касатора в случая, когато са предявени искове за попълване масата на несъстоятелността по чл. 648 ТЗ, вр. чл. 649, ал 2 ТЗ, сключването на последваща сделка, с която са придобити добросъвестно права от трето лице, не дерогира правния интерес от воденето на специалните искове по част ІV от ТЗ. Сочи се, че единствено фактът на уважаване на иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ и чл. 647 ТЗ, включително по чл. 135 ЗЗД, води до възстановяване на правното положение преди сключване на сделката и открива възможност чрез осъдителен иск да се попълни масата на несъстоятелността. Акцентира се, че след обявяването на относителната недействителност на атакуваните сделки, ответникът „Продеа аноними етерия епендисеон се акинити периусия ще загуби качеството си на привилигирован кредитор и ще бъде задължен да върне полученото при публичната продан в резултат на отменената привилегия. Твърдяното нарушение на материалния закон и необоснованост на решението са аргументирани от синдика със становището му, че съдът е нарушил приложимите по аналогия императивните норми на чл. 638, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, както и че въззивният съд неправилно и буквално е изтълкувал разясненията, дадени в ТР №2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В касационната жалба се излагат съображения за основателността на отделните искове по съществото на спора.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба на синдика А. М., се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, като са формулирани следните правни въпроси:

1. „Налице ли е правен интерес за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД, ако атакуваната с иска сделка е последвана от публична продан от ЧСИ извън процедурата по несъстоятелност, успоредно със спряно производство по несъстоятелност? “.

2. „Възможно ли е, ако искът по чл. 135 ЗЗД е уважен, получена сума от разпределението в публична продан извън производството по несъстоятелност на отпаднало основание (в резултат на уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД) от кредитор по атакуваната сделка, извършена преди публичната продан, да бъде предмет на претенция за връщането й в масата на несъстоятелността и да служи за удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността? Приложима ли е по аналогия разпоредбата на чл. 638, ал. 2 ТЗ? Приложима ли е при проведено частно принудително изпълнение практиката на ВКС по Закона за особените залози, според която специалните отменителни искове по част IV от ТЗ, по отношение на договора за особен залог, могат да бъдат предявени, независимо че е започнало и проведено принудително извънсъдебно изпълнение по реда на 303? “.

Поддържа се, че формулираните по-горе въпроси са обусловили решаващите изводи на съда и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. „Дължи ли въззивният съд изследване на доводите и възраженията на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения? “. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на IV г. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о. и решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2012 г. на II т. о.

Очевидната неправилност, като предпоставка за допускане на въззивното решение до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е обоснована с твърдението, че противоречи на правната логика положението, следващо от изводите на съда, че субектите, извършващи увреждащи сделки и действия, са правно защитени, стига да са били пъргави, за да организират публична продан на имуществото, изведено от патримониума на длъжника преди завеждане на отменителни искове срещу техните увреждащи действия и сделки.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника „Продеа аноними етерия епендисеон се акинити периусия ( по-долу „Продеа аноними“ ) със седалище в [населено място], Гърция, в който се твърди, че не са налице поддържаните от синдика на „С. П. Б ЕООД (н.) основания за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че поставените въпроси не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се направените от дружеството разноски за касационната инстанция.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ищеца „У. С ЕООД, в който е отразено виждането на дружеството, че се присъединява изцяло към касационната жалба на синдика на „С. П. Б ЕООД (н.). Не са депозирани писмени отговори от ответниците „С. П. Б ЕООД (н.) и „П. У 2“ ЕАД.

В касационната жалба на „У. С ЕООД се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд за липсата на правен интерес за ищеца „У. С ЕООД и за синдика на „С. П. Б ЕООД (н.) от предявените отменителни искове като се излагат съображения, че интересът е налице и след публичната продан на имотите, предмет на атакуваните сделки. Сочи се, че при уважаване на отменителните искове, които имат облигационно действие, ще се възстанови правното положение по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, които биха могли (при вече извършената публична продан), да претендират онова, от което страните по извършения апорт от 02.02.2015 г. и по договорите за залог от 27.02.2015 г. и 06.10.2015 г. са се възползвали. Отделно се излагат доводи за необоснованост на извода на въззивния съд, че искът е недопустим по отношение на атакуваните сделки за учредяване на особен залог върху търговското предприятие на „П. У 2“ ЕАД, тъй като тези сделки според съда не са били такива на разпореждане. Акцентира се върху увреждащия характер на договорите за учредяване на залог по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, както и върху идентичната регламентация на иска по чл. 135 ЗЗД с тези по чл. 646 и чл. 647 ТЗ в производството по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В касационната жалба се застъпва становището, че в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС не е разгледана хипотезата, при която атакуваните сделки са последвани от публична продан и които са извършени преди да бъде открито производството по несъстоятелност на длъжника. Иска се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявените искове, и присъждане на разноски в полза на дружеството – ищец за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „У. С ЕООД се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Предпоставката за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да е формулиран конкретен въпрос, е обоснована с твърдението, че правните изводи във въззивното решение относно последици от уважаването на Павловия иск, са в противоречие с постановките в мотивите към т. 1 на ТР №5/29.12.2014 г. по тълк. д.№5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно са формулирани следните шест правни въпроса от значение за конкретния правен спор, за които се твърди, без да има изложени аргументи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1. „Допустим ли е иск по чл. 135 от ЗЗД, предявен в производство по несъстоятелност, когато предмет на иска е учредяване на особен залог върху имущество на длъжника? “ ;

2. „Допустим ли е иск от кредитор в несъстоятелността на длъжника в хипотезите на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро и 3-то от ЗЗД срещу особен залог върху имущество на длъжника в случай, че по късно е проведена процедура по реда на ГПК за публична продажба на това имущество? “ ;

3. „Какъв е редът за защита на кредитор в несъстоятелността на длъжника в хипотезите на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро и 3-то от ЗЗД срещу особен залог върху имущество на длъжника в случай, че по-късно е проведена процедура по реда на ГПК за публична продажба на това имущество? “ ;

4. „Допустим ли е иск от кредитор в несъстоятелността на длъжника за връщане на полученото по обявен за недействителен особен залог върху имущество на длъжника в случай, че по-късно е проведена процедура по реда на ГПК за публична продажба на това имущество? “ ;

5. „Каква е правната квалификация на иска от кредитор на несъстоятелността за връщане на полученото по обявен за недействителен особен залог върху имущество на длъжника в случай, че по-късно е проведена процедура по реда на ГПК за публична продажба на това имущество? “ и

6. „Какъв е редът на защита на кредитор на несъстоятелността за връщане на полученото по обявен за недействителен особен залог върху имущество на длъжника в случай, че по-късно е проведена процедура по реда на ГПК за публична продажба на това имущество? “.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника „Продеа аноними“, в който се поддържа, че не следва да се допуска касация на въззивното решение. Твърди се, че по една част от формулираните от ищеца „У. С ЕООД въпроси липсва общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обусловили правните изводи на САС за недопустимост на производството. Отделно се оспорва становището на касатора, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и в частност с постановките в ТР №5/29.12.2014 г. по тълк. д.№5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат се доводи, че формулираните в изложението шест правни въпроса не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На последно място в отговора на „Продеа аноними“ се сочат аргументи за неоснователност на касационната жалба поради липсата на касационни основания за отмяна на въззивното решение. Претендират се направените от дружеството разноски за касационната инстанция.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от сидника на „С. П. Б ЕООД (н.), в който се сочи, че синдикът изцяло възприема и се присъединява към мотивите и аргументите, посочени в касационната жалба на „У. С ЕООД. Не са депозирани писмени отговори на касационната жалба на ищеца от ответниците „С. П. Б ЕООД (н.) и „П. У 2“ ЕАД.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е обезсилил изцяло решение № 260944/10.06.2021 г., постановено по т. д. №1051/2020 г. на Софийски градски съд, VI - 21 с-в, с което: 1). са отхвърлени предявените от „У. С ЕООД против „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.), „Плаза уест 2 ЕАД и „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ответника „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.) на учредителна извършената от „Стърлинг пропъртис България ЕООД апортна вноска в капитала на „Плаза уест 2 ЕАД с недвижими имоти, вписана в търговския регистър на 02.02.2015 г. – с вписване №20150202131738, и на сключените между „Плаза уест 2 ЕАД и „Продеа аноними договор за особен залог на търговско предприятие от 27.02.2015 г., вписан в търговския регистър на 09.03.2015г. - с вписване №20150309101105, и договор за особен залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г., вписан в търговския регистър на 14.10.2015 г. - с вписване №201510040993910 и 2.) е отхвърлен предявения от „У. С ЕООД против „Продеа аноними иск за връщане на сумата 6 849 966.42 лв. в масата на несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.). С въззивното решение е прекратено производството по делото и са присъдени разноски в полза на „Продеа аноними. Ищецът „У. С ЕООД и представляваното от синдика дружество „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.) – синдикът е конституиран в производството като съищец на основание чл. 649 ал. 3 ТЗ, са осъдени да заплатят дължимите държавни такси за производствата пред СГС и САС.

В обжалваното решение е посочено, че между страните по делото не е спорно, както и че от събраните по делото доказателства, се установяват следните релевантни за предявените искове обстоятелства:

- ищецът „У. С ЕООД е кредитор на първия ответник „Стърлинг пропъртис България ЕООД с включено вземане в списъка на приетите от синдика на „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.) вземания;

- длъжникът „Стърлинг пропъртис България ЕООД е извършил апорт при учредяването на дружеството „Плаза уест 2 ЕООД, вписано в TP на 02.02.2015 г., върху 55 броя самостоятелни обекта в сграда, ведно с прилежащите им идеални части от сградата, и 67 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който се намира сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4354.604 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД - 18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК;

- на 27.02.2015 г. вторият ответник „Плаза уест 2 АД е учредил особен залог върху търговското си предприятие, включително върху апортираните от „Стърлинг пропъртис България ЕООД недвижими имоти, в полза на третия ответник „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия, [населено място], Гърция, с предишно наименование „НБГ Пангея, вписан в TP на 09.03.2015 г. и в ЦРОЗ на 10.03.2015 г., за обезпечаване на всички задължения на „Стърлинг пропъртис България ЕООД по договор за пут опция от 27.02.2015 г.;

- на 06.10.2015 г. „Плаза уест 2 АД е учредил особен залог върху търговското си предприятие, включително върху апортираните от „Стърлинг пропъртис България ЕООД недвижими имоти, в полза на „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия, вписан в TP на 14.10.2015г. и в ЦРОЗ на 15.10.2015 г., за обезпечаване на всички задължения на „Стърлинг пропъртис България ЕООД по договор за кол опция от 30.09.2015 г.;

- преди извършването и вписването на горните сделки върху недвижимия поземлен имот и правото на строеж е била учредена ипотека от „Стърлинг пропъртис България ЕООД в полза на „Б. П. Б АД. По издаден в полза на банката изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 6442/2016 г., в хода на което в периода 27.10.2017 г. до 27.11.2017 г. е било проведено принудително изпълнение върху всичките апортирани от длъжника „Стърлинг пропъртис България ЕООД в „П. У 2 АД недвижими имоти. На 05.12.2017 г. са били изготвени постановления за възлагане на тези имоти на купувача „Пи енд джи пропъртис ЕАД като постановлението за възлагане е вписано на 06.02.2018 г.;

- на 09.01.2018 г. е било изготвено разпределение на постъпилите от публичната продан суми, предявено на 26.01.2018 г. и изпълнено на 28.03.2018 г., като в полза на кредитора „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия с учреден залог върху имотите и присъединен взискател по изпълнението, е била разпределена сумата 6 849 966.42 лв. от продажната цена на имотите, предмет на настоящото производство.

Макар съдът да приема, че ищецът „Уест солюшън ЕООД като кредитор на длъжника „Стърлинг пропъртис България ЕООД, е надлежно легитимиран на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ да предяви (при бездействие на синдика), свързаните с несъстоятелността искове по чл. 135 ЗЗД, предявени в очертания в чл. 649, ал 1 ТЗ преклузивен срок, въззивният състав е приел, че в случая нито ищецът „Уест солюшън ЕООД с изложените в исковата молба факти и обстоятелства, нито синдикът на „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.), конституиран в производството като съищец, обосновават интерес от търсената с иска по чл. 135 ЗЗД защита като основна процесуална предпоставка за допустимост на всеки конститутивен иск.

За да обоснове извода си за липса на правен интерес от предявените искове, въззивният състав се е позовал на тълкуването и разясненията, дадени с ТР № 2/ 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че „редът за защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат“ Въззивният съд е акцентирал върху следните принципни постановки в мотивите към тълкувателното решение: 1.) разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД урежда потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора; 2.) целеният с иска ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на кредитора, като последицата от уважаването на иска е възможността кредиторът да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката; 3.) обявената относителна недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, като в този смисъл в отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя; 4.) при наличие на поредица от прехвърляния на имуществото кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки; 5.) ако приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота преди вписването на исковата молба по иска по чл. 135 ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде непротивопоставимо на последващия приобретател, предвид на което кредиторът има интерес от защита срещу увреждането не само срещу сделката сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и на последващите сделки, сключени с приобретателите, ако твърди тяхната недобросъвестност и 6.) искът по чл. 135 ЗЗД следва да е насочен към обявяване за недействителни на цялата поредица сделки, за да може да бъде постигната целената защита по отношение на последния приобретател на имуществото и за да може последният да бъде принуден да търпи насочване на изпълнението върху собственото му имущество.

Позовавайки се изцяло на постановките в тълкувателното решение съдът е подчертал, че ищецът изрично е заявил, че към датата на депозиране на исковата молба всичките апортирани от длъжника „Стърлинг пропъртис България ЕООД в „Плаза уест 2 АД недвижими имоти не се намират в правната сфера на „Плаза уест 2 АД, а са собственост на „Пи енд джи пропъртис ЕАД, на което дружество имотите са възложени с постановление за възлагане от 05.12.2017 г. след проведено принудително изпълнение и публична продан по образувано по молба на взискателя „Б. П. Б АД. Според съда при липсата на предявен иск срещу последния приобретател на правото на собственост върху имотите, предмет на извършената увреждаща сделка от длъжника „Стърлинг пропъртис България ЕООД, ищецът няма интерес от търсената защита с иска по чл. 135 ЗЗД за отмяна на извършеното от длъжника „Стърлинг пропъртис България ЕООД разпореждане със собственото му имущество с извършен апорт при учредяването на дружество „Плаза уест 2 ЕООД, тъй като дори конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД да бъде уважен, за правната сфера на ищеца и другите кредитори на несъстоятелността, няма да има положителен ефект от правната промяна по обявяване на апорта за относително недействителен.

По същите аргументи въззивният състав е приел за недопустим и иска, с който се атакуват учредените особени залози върху търговското предприятие на „Плаза уест 2 ЕООД. Като допълнително основание съдът е посочил, че доколкото и съобразно твърденията на ищеца, тези сделки не са такива на разпореждане, правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД, не намира приложение и не може да бъде сочено като правно основание за атакуване на извършената от приобретателя сделка по учредяване на особен залог върху собственото му имущество. В обжалваното решение са изложени съображения за неоснователност на оплакванията на въззивниците, свързани с евентуалното приложение по отношение на атакуваните сделки за учредяване на особен залог на разпоредбите на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 648 ТЗ.

На последно място въззивният състав е формирал извод, че недопустимостта на предявения иск по чл. 135 ЗЗД има за последица недопустимост и на предявения против „Продеа аноними“ обусловен осъдителен иск. Съдът е посочил, че съобразно нормата на чл. 649, ал. 2 ТЗ предявяването на осъдителния иск от синдика или кредитор е обусловено от предявени допустими искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ, която абсолютна предпоставка в случая не е налице.

По поддържаните от синдика на „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.) - А. М., основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, инкорпорирани в нейната касационната жалба:

Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като предпоставка за допускане на касация, тъй като изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността, когато имотът, предмет на увреждащите сделки, е придобит от трето неучастващо по делото лице чрез публична продан, не е „prima facie“ нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито е извън закона (extra legem), нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. Не би могло „a priori“, т. е без анализ и тълкуване на законодателната уредба и на съдебната практика, да се даде отговор на въпроса за допустимостта на предявените искове. Нещо повече, аргументите на синдика, че въпросът за правния интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД, ако атакуваната сделка е последвана от публична продан извън процедурата по несъстоятелност, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, сами по себе си изключват становището за „очевидна неправилност“ на въззивното решение.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с поставените от синдика на „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.) въпроси, свързани с допустимостта на исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за атакуване на сделки или действия, включително на учредяване на особен залог, предявени по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ, когато те са последвани от публична продан, извън процедурата по несъстоятелността. В тази връзка и на основание правомощията на касационния състав, разяснени в мотивите към т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите на синдика: „Налице ли е правен интерес за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД, ако атакуваната с иска сделка е последвана от публична продан от ЧСИ извън процедурата по несъстоятелност, успоредно със спряно производство по несъстоятелност? “ и „Възможно ли е, ако искът по чл. 135 ЗЗД е уважен, получена сума от разпределението в публична продан извън производството по несъстоятелност на отпаднало основание (в резултат на уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД) от кредитор по атакуваната сделка, извършена преди публичната продан, да бъде предмет на претенция за връщането й в масата на несъстоятелността и да служи за удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността?“, следва да бъдат обединени и преформулирани в следния въпрос: „Налице ли е правен интерес за синдика, съответно за кредитора, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакуват с иск по чл. 135 ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник, ако атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността? “

Така формулираният въпрос е значим за конкретния правен спор, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се има предвид от една страна, че разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ (даваща възможност на синдика, съответно на кредитора, да предявят обусловените от иска по чл. 135 ЗЗД осъдителни искове за попълване масата на несъстоятелността), регламентира конкретни действия, които могат да бъдат предприети след уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ, както и че посочената хипотеза не е обсъждана в мотивите на ТР № 2/ 09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Допускането на касационно обжалване въз основа на горния въпрос прави безпредметно обсъждането на поддържаната от синдика на „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.) предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед поставения от него въпрос: „Дължи ли въззивният съд изследване на доводите и възраженията на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения? “.

По поддържаните от касатора „Уест солюшън ЕООД основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение:

Не може да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК твърдението на „Уест солюшън ЕООД, че правните изводи във въззивното решение относно последици от уважаването на Павловия иск, са в противоречие с постановките в мотивите към т. 1 на ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с това оплакване касаторът не е формулирал конкретен въпрос по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността за касационния състав сам да формулира въпроси на базата на твърдението на касатора за неправилност или необоснованост на правните изводи на съда.

Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и с оглед формулираните от касатора „Уест солюшън ЕООД 6 правни въпроса: 1.) „Допустим ли е иск по чл. 135 от ЗЗД, предявен в производство по несъстоятелност, когато предмет на иска е учредяване на особен залог върху имущество на длъжника?“; 2.) „Допустим ли е иск от кредитор в несъстоятелността на длъжника в хипотезите на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро и 3-то от ЗЗД срещу особен залог върху имущество на длъжника в случай, че по късно е проведена процедура по реда на ГПК за публична продажба на това имущество?“;3). „Какъв е редът за защита на кредитор в несъстоятелността на длъжника в хипотезите на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро и 3-то от ЗЗД срещу особен залог върху имущество на длъжника в случай, че по-късно е проведена процедура по реда на ГПК за публична продажба на това имущество?“ ; 4.) „Допустим ли е иск от кредитор в несъстоятелността на длъжника за връщане на полученото по обявен за недействителен особен залог върху имущество на длъжника в случай, че по-късно е проведена процедура по реда на ГПК за публична продажба на това имущество?“ ; 5.) „Каква е правната квалификация на иска от кредитор на несъстоятелността за връщане на полученото по обявен за недействителен особен залог върху имущество на длъжника в случай, че по-късно е проведена процедура по реда на ГПК за публична продажба на това имущество? “ и 6.) „Какъв е редът на защита на кредитор на несъстоятелността за връщане на полученото по обявен за недействителен особен залог върху имущество на длъжника в случай, че по-късно е проведена процедура по реда на ГПК за публична продажба на това имущество?“. От една страна следва да се има предвид, че касаторът не излага аргументи, съобразно указанията в мотивите към т. 4 ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, защо счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От друга страна, въпросите не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса се отнасят до допълнителен довод на въззивния състав за недопустимост на производството, но те са обсъдени от съда в контекста на конкретните твърдения в исковата молба, без да се отрича принципно възможността да се атакува по реда на чл. 135 ЗЗД сделката за учредяване на особен залог. Останалите четири въпроси са формулирани като общотеоретични и нямат характера на въпроси, обусловили решаващата воля на апелативния състав.

Независимо от липсата на предпоставките за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на „Уест солюшън ЕООД, допускането на касация във връзка с поддържаното от синдика на „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.) основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е относимо и ползва ищеца в качеството му на кредитор на длъжника в несъстоятелност. Синдикът на „Стърлинг пропъртис България ЕООД (н.) е конституиран от първата инстанция служебно като съищец на кредитора „Уест солюшън ЕОО на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ, което обуславя процесуалното участие на синдика и на ищцовото длружество при условията на необходимо задължително другарство.

На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ касаторите не дължат предварително внасяне на държавна такса за производството по чл. 290 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №783 от 17.12.2021 г., постановено по в. т.д. №979/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в.

Делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: