О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 643

[населено място], 06.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3924 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по делото - ищцата Н. Х. К. и ответника Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 128 от 14.07.2022 г. по гражданско дело № 179 по описа за 2022 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Прокуратурата на Р. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението № 54 от 30.03.2022г., постановено по гр. д. № 291/2021г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от ищцата иск за сумата от 8 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, наказателното производство по което е прекратено поради несъставомерност на деянията. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено до справедливия му размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба, ответникът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси, свързани с определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане и изискването към мотивите на въззивния съдебен акт в този контекст, както и относно съдържанието на понятието „справедлив размер“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, за които твърди, че са разрешени в противоречие с т. 3 и т. 11 ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т. 19 ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 25 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013 г. на III г. о. на ВКС, решение № 251 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на III г. о. на ВКС, решение № 172 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 4357/2016 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 60243 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 1099/2021 г. на IV г. о. на ВКС. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответницата по тази касационна жалба – ищцата Н. Х. К. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Н. Х. К. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск със същото правно основание за сумата над 8 000 лв. до претендираните 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт. Твърди, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени и за неимуществени вреди да бъдат уважени за целия предявен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба ищцата релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени доводи на въззивника във въззивната жалба, с която същият обосновава неправилност на първоинстанционното съдебно решение? В случай, че въззивният съд не изложи мотиви, с които да обоснове защо не приема даден довод на обжалващия, извършва ли се съществено процесуално нарушение?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 141/14.10.2019 г. по т. д. № 2839/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 200/23.12.2019 г. по гр. д. № 3779/2018 г. та ІV г. о. на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 815/15.02.2010 г. по гр. д. №1713/2009 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 178/24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на І т. о на ВКС, и 2. „Има ли характер на разписка договор за правна помощ, в който страните са договорили хонорар и са посочили, че същият е внесен, но не са посочили начина му на внасяне?“, който счита за разрешен в противоречие с т. 1 ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по тази касационна жалба - Прокуратурата на Р. Б. не подава писмен отговор.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба на Н. Х. К. е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане в частта, касаеща претенцията й за 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесния деликт. В тази част постановеното въззивно решение е по самостоятелен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена под 5 000 лв., което съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В останалата част по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди, въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е над 5 000 лв., поради което в тази част касационните жалби са допустими.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 309, ал. 1 и чл. 316 НК, наказателното производство по което е прекратено, поради това, че лицето не е извършило престъпните деяния, предмет на обвинението.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че с постановление от 04.12.2018 г. по ДП № 108/2017г. на ОД на МВР – Ямбол ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за това, че през м. юни 2016 г. е съставила и употребила неистински частен документ - престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, и за това, че се е ползвала от официален документ с невярно съдържание – престъпление по чл. 316, вр. чл. 315, ал. 1 НК, което обвинение не е било предявено. На 29.11.2018 г. К. е получила лично призовка за явяване на 04.12.2018 г. за привличане и разпит като обвиняем, но с молба от 04.12.2018 г. е заявила, че не е в състояние да се яви поради отпуск по болест до 20.12.2018 г., прилагайки медицински документи за онкологично заболяване. Поради здравословното състояние на ищцата процесното обвинение й е било предявено едва на 08.01.2020 г., на която дата е бил проведен и разпита й като обвиняем. Горепосоченото досъдебно производство е било прекратено на 06.03.2020 г. с влязло в сила постановление от 24.02.2020 г., служебно отменено с постановление от 19.03.2020 г.. Последвало е повторно прекратяване с влязло в сила на 14.05.2020 г. постановление и повторната служебна отмяна на прекратяването с постановление от 05.11.2020 г.. Последното прекратително постановление е от 27.09.2021 г. и е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК /несъставомерност на деянията/, като то е влязло в сила на 11.10.2021 г..

От показанията на свидетеля С. Х., Бургаски апелативен съд е намерил за установено, че К. е била областен координатор на партия НФСБ – Ямбол и че е била много стресирана от незаконното обвинение, вкл. поради това, че е имала онкологично заболяване. Свидетелят Х. е заявил също, че през 2019 г. той е издигнал кандидатурата й за кмет на О. Я. но тя си е направила самоотвод поради воденото срещу нея процесно наказателно производство. Съдът е кредитирал и показанията на свидетеля А. М., живеещ с ищцата на семейни начала, според които тя много се е тревожила от повдигнатото обвинение - вдигала кръвно, не можела да спи, страхувала се, че може да бъде осъдена несправедливо, а и е пострадал в негативен аспект имиджа й сред близки, познати и съпартийци. От заключението на съдебно - медицинската експертиза, въззивният съд е счел за установено, че у пострадалата е било диагностицирано наличие на формация в дясна млечна жлеза още през 2016 г.; предложено й било лечение – химиотерапия и оперативно, но липсват данни същата да е предприела противотуморна терапия, за което свидетелствала и „етапна епикриза“ на КОЦ – Пловдив, съгласно която ищцата не е провеждала противотуморно лечение до 06.04.2020г., а това се е отразило негативно на здравословното й състояние. Съдебният експерт е посочил, че е било провеждано лечение с билки, както и „инсулин потенцирана терапия и биотерапия с магнитни двойки по протокол, в интервала антиоксидантна, имунотерапия и интравенозна озонотерапия“ за времето от 30.07.2019 г. до 11.09.2019 г.. Стресът е визиран от медика – експерт като един от рисковите фактори за туморите, вкл. на гърдата, наред с факторите наследственост, употреба на хормонални препарати, лъчения и др., а онкологичните заболявания като оказващи влияние на психиката на болния. Вещото лице не се е ангажирало да посочи доколко при ищцата е имало психични състояния като депресия, потиснатост, апатия, отчаяние, поради липсата на търсена от нея психологична помощ.

Бургаски апелативен съд е посочил, че са налице законовите основания за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за причинени на ищцата неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение, производството по което е прекратено поради това, че деянията не съставляват престъпления. Намерил е, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в обичайните в подобни случаи притеснение, психическо напрежение и страх от несправедливо осъждане за неизвършено престъпление. Отчел е и, че незаконното обвинение е довело в по – голяма степен до накърняването на личното й достойнство и добро име в обществото, в която връзка е съобразил възрастта на пострадалата - 55/57 г. и обществената позиция, която е заемала, като гражданин с активна политическа дейност. Приел е, че макар и да не е установена пряка причинна връзка между незаконното обвинение и онкологичното заболяване на ищцата, възникнало преди повдигане на процесното обвинение, още през 2016 г., и задълбочило се в резултат на непровеждането на предписаното противотуморно лечение, изпитаната тревога от процесното наказателно производство се е отразила неблагоприятно на развитието на болестта. Посочил е, че стресът и тревожността са рисков фактор за здравето, включително за онкологичното заболяване на ищцата. Не е кредитирал показанията на заинтересования свидетел М. за отказ на лекари да лекуват ищцата поради процесното незаконно обвинение, поради което тя да е прекъсвала лечението си по утвърдените медицински стандарти и да се е лекувала с билки, тъй като същите не са подкрепени от останалите доказателства в процеса и съобразно нормата на чл. 172 ГПК. Взел е предвид характера на обвинението, което е за две нетежки умишлени престъпления, предвиждащи наказание „лишаване от свобода” до 2 и до 5 години и продължителността на наказателното преследване от общо 2 г. и 4 м., която е разумна и течението на наказателния процес е обусловено от здравословното състояние на пострадалата, заради което многократно са отлагани процесуалноследствени действия. Съобразил е и, че са извършени минимален брой процесуални действия и не е била наложена мярка за неотклонение, както и че не е установено наказателното преследване да е било публично разгласено чрез медийно отразяване или по друг начин. Въз основа на горепосочените обстоятелства е определил за справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди сумата 8 000 лв., отхвърляйки иска за разликата до предявения размер от 25 100 лв..

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Ищцата Н. Х. К. поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Първият формулиран въпрос е мотивиран с доводи, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е обсъдил въведените от въззивницата възражения, че незаконното обвинение е било пречка за участието на К. в изборите за органи на местната власт, както и че то е довело до влошаване на онкологичното й заболяване. Процесуално - правният въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие с константната съдебна практика. При определяне на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е отчел, че незаконното обвинение е оказало неблагоприятно въздействие върху осъществяваната от нея политическата дейност, като това обстоятелство е съобразено при присъждането на по – висок от обичайния при подобни случаи размер на обезщетението. Съобразил е и отражението на наказателното производство върху здравословното състояние на пострадалата, при отчитане, че причиненият от него стрес е имал негативно въздействие върху старото онкологично заболяване на ищцата. Следователно в мотивите на въззивното решение, в съответствие с практиката на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са обсъдени всички наведени от страните доводи и оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт, като са взети впредвид същевременно и всички правнорелевантни конкретни обстоятелства, от значение за определяне на справедлив размер на търсеното обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Поради това не са налице и двете твърдяни допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Вторият поставен от ищцата въпрос касае иска за присъждането на обезщетение за имуществени вреди от процесния деликт. Съобразно гореизложеното, в тази част въззивното решение не подлежи на касационен контрол и касационната жалба е недопустима, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан.

Не са осъществени и релевираните от Прокуратурата на Р. Б. основания за допускане на касационния контрол.

Поставеният правен въпрос, преформулиран от касационната инстанция съобразно правомощията й в т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е за начина на определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по ЗОДОВ, отговарящ на обществения критерий за справедливост. Въпросът е обуславящ и удовлетворява изискването на законодателя за общо основание за допускане на касационното обжалване, но не се установява наведеното от касатора допълнително основание - противоречие с практиката на ВС и ВКС. Както е разяснено в ППВС № 4/23.12.1968 г., обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, отражението върху здравословното състояние, вкл. психическото състояние и негативните последици, претърпени от пострадалия в личния и социалния му живот, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е взел предвид всички относими обстоятелства при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, вкл. злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху доброто име на пострадалата, която е гражданин с активна политическа дейност, засилените тревога и стрес от образуваното наказателно производство заради онкологичното заболяване на К., датиращо от 2016 г., както и неблагоприятното му влияние върху здравето й. Поради това решаващите изводи на въззивния съд не са в противоречие, а изцяло в съответствие със съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и релевираното от ответника основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Подобни пороци не са наведенини от касатора, а и не се констатират от настоящата истанция. Изложените доводи са за неправилно определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а те не са в състояние да обосноват наведената очевидна неправилност.

На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. Х. К. в частта й срещу въззивно решение № 128 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 179/2022 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпление.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 179/ 2022 г. на Бургаски апелативен съд в останалата му част.

Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата. В останалата част то не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: