О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5954

гр. София, 19.12.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 2225/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. М., подадена чрез адв.С. И., против решение № 1622 от 20.03.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 9500/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Ж въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 9640/07.06.2023г. по гр. дело № 67184/2022г. на СРС, ГО, 172 състав за отхвърляне на предявените от касатора против Комисията за защита на потребителите (КЗП), обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ - за признаване незаконността и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „член на КЗП“, извършено с решение № 689/19.09.2022г. на Министреския съвет на РБ и Заповед № КВ-781/20.09.2022г. на министър-председателя и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора въззивният съд не е обсъдил и анализирал доводите и възраженията му, не е взел предвид конкретно установените по делото обстоятелства, които са специфични при разглеждания случай, в резултат на което е направил необоснован извод за неоснователност на исковете. Посочил е, че съставът на въззивиня съд е приложил разпоредбата на чл. чл.19а ЗАдм в противоречие с решение на СЕС по дело С-288/2012г., на решение № 5/ 22.06.2023г. по конст. дело №5/2023г. на КС на РБ и решение №7/21.11. 2023г. по конст. дело №12/2023г. на КС на РБ. В тази връзка в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване то по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и формулира следните въпроси, за които твърди, че са обуславящи правните изводи на съда, разрешени са в противоречие с практиката на КС и на СЕС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Когато за заемането на публична длъжност е предвиден мандат, при какви условия и на какви основания е възможно да бъде прекратен мандатът, преди изтичането му; 1а. Какви цели се преследват със законодателното предвиждане на мандатност при заемането на определена публична длъжност и на изрично предвидени основания за прекратяване на мандата; 2. Допустимо ли е предсрочно прекратяване на мандата на публичен орган (едноличен или член на колективен орган), преди мандатът да е изтекъл и без да е налице някое от изрично предвидените в закон специални основания за предсрочно прекратяване на мандата за съответната публична длъжност; 3. Разполага ли органът по назначаването с правомощието предсрочно да прекрати започнал мандат на едноличен или колективен орган, чрез отмяна на решението за назначаване и възлагане на мандата или чрез позоваване на разпоредбата на чл. 19а, ал.2 ЗАдм за прекратяване на правоотношението, без мотиви, по негова преценка по целесъобразност и равнозначни ли са двете хипотези; 4. По какъв начин се съотнасят принципът на мандатност при заемането на определена публична длъжност и нормата на чл.19а, ал.2 ЗАдм, позволяваща прекратяване на правоотношението с публичен орган, без предизвестие от органа по назначаването по негова преценка и 4а. Възможно ли е едновременно приложение на мандатността при определен орган и на разпоредбата на чл. 19а, ал.2 ЗАдм и съвместими ли са двата института. Според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба-Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощника юрк. К. М., излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол. Оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ.

Въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и на основание чл. 272 ГПК е препратил към нея. По силата на т.4 от решение № 331/25.05.2022 на МС и заповед № КВ-364/27.05.2022г. на министър-председателя К. П. ищецът е назначен като член от състава на Комисията за защита на потребителите; с решение № 679/19.09.2022г. на МС и със заповед № КВ-781/20.09.2022г. на министър председателя Г. Д., на основание чл.165, ал.2 ЗЗП и т.1 и т.3 от решението от 19.09.2022г. на МС, ищецът е освободен от заеманата длъжност. Заповедта му е връчена на 21.09.2022г.

От правна страна въззивният съд на първо място е приел, че възникналото с ищеца в качеството му на член на КЗП правоотношение има характер на трудово, а негов работодател, респ. надлежен ответник в производството е Комисията за защита на потребителите (чл.61, ал.2 КТ и ТР № 1/2012г. по тълк. дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС). На следващо място е приел, че с оглед разпоредбите на чл.165 ЗЗП, чл.2, ал.2 и ал.3 от Устройствения правилник на КЗП и на чл. 19а, ал.1, във вр. с чл.19, ал. 4, т. 2 ЗАдм, както и предвид заеманата от ищеца длъжност, прекратяването на правоотношението, е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм-без предизвестие по преценка на органа, който назначава. Изложил е съображения, че това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Според въззивния съд разпоредбата на чл. 165, ал. 8 ЗЗП, на която се позовава ищецът, не изключва приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, която се явява специална и с която законодателят е предвидил право на органа по назначението да прекрати по целесъобразност правоотношението на лицата, за които тази норма намира приложение. Нормата на чл. 19а, ал.2 ЗАдм отразява спецификата на тази категория приравнени на ТПО, произтичаща от статута на орган на държавна изпълнителна власт субекти по чл.19, ал.4 ЗАдм, чието назначаване и освобождаване е по политическа целесъобразност. В случая се касае за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по целесъобразност и не е необходимо заповедта по чл.19а, ал.2 ЗАдм да бъде изрично мотивирана. Посочил е, че процедурата по прекратяване на трудовоправната връзка с ищеца, в качеството му на член на КЗП, е била надлежно проведена-прекратяването на ТПО е извършено с решение № 679/19.09. 2022г. на МС на РБ и издадената въз основа на него заповед № КВ-781/20.09.2022г. на министър-председателя Г. Д., съгласно чл. 50, ал. 5 ЗАдм, тоест процесната заповед за освобождаване е от компетентен орган, в рамките на законоустановените му правомощия, доколкото е назначено служебно правителство със служебен министър-председател–Г.Д.. Според съда добросъвестността при прекратяване на правоотношението трябва да бъде разглеждана като общ правен принцип, който не следва да се счита за накърнен при нарушена специална връзка на доверие и лоялност между държавата и субекта на изпълнителна власт по чл.19а, ал.2 ЗАдм, доколкото прекратяването на трудовоправната връзка произтича от съображения за целесъобразност на органа по назначаването. Ирелевантно за приложимостта на нормата на чл. 19а, ал.2 ЗАдм, според съда, е обстоятелството дали става въпрос за мандатен орган или за такъв без определен мандат, тъй като разпоредбата не прави подобно разграничение. С приложеното по делото решение № 679/19.09.2022г. на МС на РБ е отменена т. 4 от решение № 331/25.05.2022г. на МС на РБ (т. 1), с която е бил определен съставът на КЗП, а И. И. Ф. е освободен като председател на КЗП (т. 2), В. О. Н.-В. и Н. Д. М. са освободени като членове на КЗП (т. 3) като със същото решение по т. 4 е определен нов състав на КЗП (т. 4). В този смисъл е налице изрично освобождаване на председателя и членовете на КЗП и определянето на нов председател и нови членове. Съдът е изложил съображения, че не се установява и твърдяното от ищеца заобикаляне на закона, чрез използваната според него юридическа техника, доколкото установеното в производството прекратяване на ТПО е по целесъобразност, а не - предсрочно прекратен мандат като член на КЗП на някое от основанията по чл. 165, ал. 8 ЗЗП. Въззивният съд е цитирал съдебната практика на върховната инстанция, според която дори позоваването в акта за прекратяване да е само на цитираните норми от специалните закони - ЗНАП, ЗДФИ и ЗДАНС, в конкретния случай ЗЗП, това не означава, че прекратителното основание е различно от уреденото в чл.19а, ал.2 ЗАдм, доколкото те не съдържат специално основание за прекратяване на тези правоотношения по отношение на основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, а само конкретизират съдържанието на преценката по целесъобразност на работодателя - орган на държавна власт. Последното произтича от спецификата на правоотношенията със субектите, визирани в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, по осъществяване на изпълнително -разпоредителните функции на държавния апарат. По изложените съображения исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ са отхвърлени като неоснователни.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че при така изложените мотиви на СГС, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.

Поставените от касатора въпроси не осъществяват общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол. Те се поставят във връзка със защитната теза на жалбоподателя, останала несподелена от въззивния съд, че процедурата по прекратяване на ТПО, доколкото е предприета преди изтичането на предвидения в Закона за защита на потребителите 5-годишен мандат, е опорочена. С поставените въпроси касаторът цели проверка на решаващите изводи на СГС, че прекратяването на ТПО с ищеца е извършено от компетентния за това орган, по преценка на последния и при спазване на условията по чл.19а, ал.2 ЗАдв. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ТПК касаторът преповтаря оплакванията от въззивната и касационната си жалби, които според него са релевантни за спора, а не извежда въпроси от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и дадените правни разрешения. Въпрос, който е свързан със становище на страната по правилността на решението не притежава характеристиката на правен въпрос с обуславящо изхода по делото значение, а по своята същност, представлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което е извън предмета на производството по селектиране на касационната жалба. Наред с това следва да се посочи, че въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика (решение № 309/30.04.2010г. по гр. д. № 898/2009г., решение № 444/18.06. 2010г. по гр. д. № 388/2009г. и решение № 112/05.07. 2017г. по гр. д. № 3433/2016г. и трите на ІІІ ГО на ВКС, решение № 263/ 30.05.2012г. по гр. д. № 527/2011г., решение № 44/26.03. 2015г. по гр. д. № 4123/2014г., решение № 90/ 10.04.2017г. по гр. д. № 3982/2016г. и трите на ІV ГО ) е приел, че ищецът, като член от състава на Комисията за защита на потребителите, е орган на изпълнителна власт по чл.19, ал.1, във ар. с чл.19, ал.4, т.2 от ЗАдм, поради което той може да бъде освободен от длъжност по реда на чл.19а, ал. 2 от ЗАдм. Разпоредбата на чл. 165, ал.2 от ЗЗП (членовете на комисията се определят с решение на МС и се назначават от министър-председателя) конкретизира, кой е орган по назначаването на председателя и на членовете на КЗП, който може да упражни и правото по чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм. С оглед установената практика, в тези случаи съдът проверява само дали заеманата от ищеца длъжност попада в обхвата на чл.19а, ал. 2 от ЗАдм и дали прекратяването на ТПО е извършено от компетентния за това орган, като в случая се касае до прекратяване на ТПО по целесъобразност, поради което мотивите за това не подлежат на съдебна проверка. Прекратяването на трудовото правоотношение се извършва по специалния способ, предвиден в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм - без предизвестие и по целесъобразност, приложим към всички категории политически професии, визирани в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, а не по общите норми на КТ. Както е посочено в решение № 7/04.01.2024г. по гр. д.№ 4016/2022г. на ІІІ ГО на ВКС, по този начин се постига целената от законодателя равнопоставеност в правното положение на политическите субекти, изчерпателно изброени в чл.19а, ал.2 ЗАдм, чиито правоотношения в изпълнение на функциите им по упражняване на изпълнителната власт са приравнени на трудови. В цитираните решения на касационната инстанция е разяснено също, че хипотезата на прекратяване на трудов договор по целесъобразност не е непозната за трудовото право, а има своята регламентация в чл. 328, ал. 2 КТ за служителите от ръководството на предприятието при сключване на нов договор за управление. Нормата на чл.165, ал.8 ЗЗП, както и подобните на нея разпоредби на чл.9, ал.3 ЗДФИ, чл. 9, ал. 3 ЗНАП и чл.8, ал.4, ЗДАНС не съдържат специално основание за прекратяване на правоотношението на член на КЗП, различно от това по чл.19а, ал. 2 ЗАдм, тъй като в прерогативите на органа по назначаването като висш държавен орган на изпълнителната власт е да извърши преценката съвместява ли се с функциите на държавната власт дейността на служителя или е нарушена специалната връзка на доверие и лоялност между държавата и служителя, която пречи на държавновластническите правомощия да бъдат осъществени. Предвид наличието на съдебна практика на ВКС, не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК липсват твърдения, от които да може да бъде направен извод, че така установената съдебна практика е неправилна и трябва да бъде изоставена или че следва да бъде осъвременена с оглед на последващи промени в закона или в обществено икономическата ситуация.

Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Неотносими към конкретния правен спор са двете решение на КС по конст. дело № 5/2023г. и по конст. дело № 12/2023г., отнасящи се до обявяване противоконституционността на решението на НС за освобождаване на председателя на Сметната палата. Видно от мотивите на първото решение, Конституционният съд се е произнесъл в хипотеза, при която нито 47 Народно събрание, нито 48 НС, са формирали политическа воля за избор на председател на Сметната палата на мястото на действащия с изтекъл мандат. КС е приел, че се налага приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава - мандатността, за да бъде гарантирано осъществяването на дейността на председателя и на членовете на Сметната палата, а оттам и на възложената от Основния закон функция на Сметната палата като колективен постоянно действащ, независим орган и на конституционно установения баланс на властите в конституционната правова държава. Неотносимо е и решение на СЕС по дело С-288/2012г., с което е установено нарушение от страна на Унгария на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995г. за защитата на физически лица при обработка на лични данни и за свободното движение на тези данни. (Директивата е отменена с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни). И Директивата 95/46 (отменена), и Регламентът 2016/679 задължават всяка държава-членка да създаде един или повече независими публични органи („Надзорен орган“) за да се защитят основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и да се улесни свободното движение на личните данни в рамките на Съюза. В тази връзка следва да се допълни, че некоректно касаторът се позовава на нормативната уредба на Комисията за защита на личните данни, която е независим надзорен, постоянно действащ орган, осъществяващ защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД, чийто членове и председател се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет (чл.6 ЗЗЛД) и иска тя да намери приложение и по отношение на Комисията за защита на потребителите (колегиален орган към министъра на икономиката и индустрията с регионални звена на територията на страната, чийто трима членове, в т. ч. председател, се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя).

Обжалваното решение не е очевидно неправилно, както сочи жалбоподателят. То не е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закони (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл), нито е постановено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съставът на СГС е приложил относимите към спора разпоредби в приложимата към спора редакция и съобразно техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалбата заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер 150 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1622 от 20.03.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 9500/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Ж въззивен състав.

ОСЪЖДА Н. Д. М. с ЕГН [ЕГН] и с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2 да плати на Комисията за защита на потребителите-гр.София с БУЛСТАТ 121516918 сумата 150 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: