Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. срещу въззивно решение от 03.12.2010 г. по въззивно гр. д. № 566 /2010 г. на Хасковския окръжен съд, г. о., допълнено в частта за разноските, с което е отменено решение от 19.07.2010 г. на Хасковския районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т.1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението от длъжността „камериер – почивна база” с месторабота Учебен център Хасковски минерални бани, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да и бъде заплатено обезщетение в размер на 4, 860 лева.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Насрещната страна [фирма] не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ) е обусловен.

Наведеното основание за незаконосъобразност на уволнението, е че при съкращаването на щата работодателят не е спазил задължителната законова процедура, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 1, ал. 1, т. 5 и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които боледуващите от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, а ищцата страда от епилепсия и преди уволнението си уведомила работодателя за това, въпреки което била уволнена.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е извършено реално съкращаване на щата от органа, който има право да го извършва и по установения ред, при което е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ обуславящ правото на уволнение на това основание - реално премахване на една щатна бройка от длъжността „камериер – почивна база”; в съответствие с нормата на чл. 329, КТ е спазено изискването за извършване на подбор, като на ищцата е определена най-ниска оценка; единственият довод на ищцата за незаконосъобразност на уволнението е неспазване на процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ, но релевираното оплакване е неоснователно, т. к. ищцата не страда от предвидените в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 /1987 г. болести, при които боледуващите от тях се ползват от особена закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Ищцата страда от епилепсия, а според заключението на вещото лице епилепсията не е от рода на психиатричните заболявания, а е на неврологична основа. Тя не попада в изчерпателно изброените в Наредба № 5 /1987 г. болести, поради което ищцата не може да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят извежда следния материалноправен въпрос, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: следва ли работодателят да спазва задължителната законова процедура, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 5 и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които боледуващите от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ при наличието на заболяването „епилепсия” у предвидения за уволнение работник. Жалбоподателят твърди, че по този въпрос няма установена съдебна практика, посочените законови текстове не дават отговор на въпроса, а заболяването е със значителна социална значимост, поради което и въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Видно от изложеното по-горе въпросът е обуславящ изхода от спора. Действително в чл. 1, ал. 1, от Наредба № 5 /1987 г. и въобще в Наредбата болестта „епилепсията” не е посочена, в чл. 1, ал. 1, т. 5 е посочено „психично заболяване.” Общоизвестно е, че това е вид заболяване, в което се включват различни проявни форми, въпросът е дали епилепсията е една от тях.

Отговорът на този въпрос не може да се изведе чрез тълкуване на правилата на Наредба № 5 / 1987 г.., В Наредба № 33 / 02.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „нервни болести”, издадена от М. на здравеопазването на основание чл. 6, ал. 1 ЗЛС, в 1.3.1. епилепсията е спомената между по-големите раздели на „нервни болести”; В Наредба № 3 /1987 г. за задължителните предварителни периодични прегледи на работниците в пар. 2, 1. епилепсията е спомената между „органичните заболявания на централната нервна система” и не е спомената в 2. между психичните заболявания; в Наредба № 24 /07.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „психиатрия”, издадена на основание чл. 6, ал. 1 ЗЛС, в ІІІ. е предвидено, че на психиатрично обслужване - диспансерно наблюдение и лечение подлежат лица със заболяване „епилепсия” с психиатрични проблеми. Основателно е твърдението, че в информационните системи „С.” и „А.” по изведения въпрос не е публикувана съдебна практика.

В медицински публикации в интернет епилепсията е определяна като: едно от най-разпространените неврологични заболявания, характеризиращо се с повтарящи се, от нищо непредизвикани епилептични припадъци; като хронично психично заболяване, което се придружава от редовни пристъпи; като хронично заболяване на мозъка, проявяващо се с повтарящи се пристъпи, които често се придружават от нарушение на съзнанието; като мултифакторно заболяване, което се отнася към болестите на предразположението. Психичните заболявания са определяни като болестни състояния, при които е засегнат мозъкът, които включват душевни заболявания и психози.

Настоящият състав намира, че поради различните и донякъде противоречиви определения на заболяването „епилепсия” в различните посочени разпоредби (болестта не е сочена между психичните заболявания и същевременно е сочена между заболяванията, които причиняват психиатрични проблеми и подлежат на психиатрично наблюдение и лечение) и за преодоляване на неяснотата дали то попада между психичните заболявания, посочени в правилото на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 /1987 г. изведеният въпрос е от значение за развитието на правото, което представлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането на решението до касационно обжалване.

Спорът е трудов и жалбоподателят не дължи държавна такса за разглеждането на касационната и жалба.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 03.12.2010 г. по въззивно гр. д. № 566 /2010 г. на Хасковския окръжен съд, г. о..

Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.