Р Е Ш Е Н И Е
№ 474
гр. София, 09.12.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при участието на секретаря С. С. като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 474 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Булчикън“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Р. Т. В. срещу решение № 765 от 05.12.2022 г. по в. т. дело № 619/2021 г. на Софийски апелативен съд, 6 търговски състав, с което е потвърдено решение № 260501 от 24.03.2021 г. по т. дело № 606/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-14 състав в частта, с която „Булчикьн“ АД е осъдено да заплати на „ДСЛ Дистрибюсион“ САС - Лa Ферм дю Бур, С. Ж. оз Амонь, Р. Ф. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 81 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки следните суми: 1/ 2 568,50 евро, представляваща авансово платена на отпаднало основание главница по неформален договор за търговска продажба с международен елемент - остатък от платеното по проформа фактура № 227/31.03.2015 г. след прихващане с вземането на ответника по фактура № [ЕГН]/03.06.2015 г., ведно със законната лихва от 25.03.2020 г. до окончателното й погасяване; 2/ 43 050 евро, представляваща авансово платена на отпаднало основание главница по неформален договор за търговска продажба с международен елемент – платеното по проформа фактура № 230/15.04.2015 г., ведно със законната лихва от 25.03.2020 г. до окончателното й погасяване. С въззивното решение „Булчикьн“ АД е осъдено да заплати на „ДСЛ Дистрибюсион“ САС, Р. Ф. сумата 5 998,53 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във връзка със същественото нарушение на съдопроизводствените правила поддържа следното: въззивният съд не е дал нови указания на ответното дружество /настоящ касатор/ по отношение на правнорелевантните за спора факти и във връзка с разпределяне на доказателствената тежест при наличие на пропуск относно доклада, неточност и непълнота при разпределянето на доказателствената тежест от първоинстанционния съд и изрично оплакване за това във въззивната жалба; неправилно въззивният съд не е допуснал поискания свидетел по съображения, че искането е преклудирано; съдебният състав е лишил ответника по иска от възможност за запознаване с доказателства, представени за първи път във въззивното производство; в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е постановил решението си без да обсъди целия събран по делото доказателствен материал, всички твърдения, възражения и доводи на страните; в нарушение на чл. 128, т. 3, чл. 131, ал. 1, чл. 261, т. 1 и чл. 263, ал. 1 ГПК въззивният съд е лишил ответника по иска от възможността да изрази становище по съдържанието на електронната кореспонденция в преведения на български език вариант. Касаторът релевира доводи за допуснато нарушение на чл. 49 във връзка с чл. 25 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки при преценката за наличието на предпоставки за разваляне на сключения между страните договор. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Ответникът „ДСЛ Дистрибюсион“ CAC /DSL Distrubution SAS/, Ла Ферм дю Бур, 58 270 С. Ж. оз Амонь /La Ferme du Bourg, 58270 Saint-Jean-aux-Amognes/, Р. Ф. /ищец в първоинстанционното производство/, чрез процесуални представители П. Ц. и Б. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на решението и липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Поддържа, че въззивният съд не е допуснал нарушение на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като докладът на първоинстанционния съд отговаря на всички законови изисквания, същият е изчерпателен и указва недвусмислено на страните относимите и подлежащи на доказване факти по повдигнатия правен спор, поради което въззивният съд не е бил длъжен да дава на касатора нови указания във връзка с доказателствената тежест. Счита, че съдебният състав правилно не е допуснал поискания от касатора разпит на свидетели, като е потвърдил становището на първоинстанционния съд, обективирано в протокол от първото по делото ОСЗ. Излага доводи недопустимост на свидетелските показания за установяване на посочените от касатора обстоятелства. Поддържа, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила поради твърдяното от касатора лишаване от възможност последният да се запознае с „представени за първи път във въззивното производство доказателства“. Твърдените нарушения на чл. 236, ал. 2 ГПК и на задълженията на въззивния съд не са налице, защото въззивната инстанция е обсъдила събраните доказателства, изложените от страните доводи и възражения, включително доводите относно уговорката „ех work“.
С определение № 1400 от 29.05.2024 г. по т. дело № 474/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 765 от 05.12.2022 г. по в. т. дело № 619/2021 г. на Софийски апелативен съд, 6 търговски състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, относими към правомощията и задълженията на въззивния съд:
В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?
Длъжен ли е въззивният съд при направени обосновани оплаквания във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада, включително в частта му относно разпределение на доказателствената тежест, да отстрани в рамките на въззивното производство допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, като укаже на страните, че за определени обстоятелства не сочат доказателства, както и като допусне при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК относимите и допустими такива за събирането им във въззивното производство?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
Въззивният съд въз основа на представени по делото писмени доказателства /писма, изпратени по електронна поща през периода 13.03.2015 г. – 04.06.2015 г., проформа фактура № 227/31.03.2015 г., проформа фактура № 230/15.04.2015 г., фактура № [ЕГН]/03.06.2015 г., сертификат за вътрешна търговия № 625/03.06.2015 г., фактура № 4089/04.06.2015 г. за извършен транспорт България - Франция с автомобил СА 5557 КН /С 0308 ЕК и Международна товарителница, издадена на 03.06.2015 г. в [населено място] от превозвача „Б. транс“ ЕООД/ и заключението на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че между страните е сключен договор за търговска доставка на родово определена стока - замразени продукти от пилешко месо, с уговорено авансово плащане на стоката и извършване на доставката EXW - „франко завода“, по смисъла на разработените от Международната търговска камара със седалище в [населено място] кодифицирани международни обичаи ИНКОТЕРМС. Установил е, че платената авансово цена по двете проформа фактури е била за 18 000 кг замразено пилешко бон филе и 1 800 кг замразено пилешко филе единично, без бон филе 80/120, опакована по описания в проформа фактурите начин – общо в размер 61 650 евро, от която сума 18 600 евро по проформа фактура № 227/31.03.2015 г. и 43 050 евро по проформа фактура № 230/15.04.2015 г.
Съдебният състав е констатирал, че в нотариална покана с peг. № 13 720, т. 3, акт 10 на нотариус Ц. Г., връчена на 26.08.2016 г., купувачът „ДСЛ Дистрибюсион“ CAC е обявил, че отдавна е изгубил интерес от доставките и е поискал да му бъде възстановена авансово платената сума 61 650 евро, заедно със законната лихва за забава 8 564 евро в седмодневен срок от датата на получаване на поканата.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и е изложил и свои аргументи. Приел е, че предвид сключване на договор за търговска продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави, приложение намират разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки /обн., ДВ, бр. 36/05.05.1992 г., в сила за България от 1.08.1991 г./. Посочил е, че страните са знаели, че стоката трябва да бъде произведена на определено място по смисъла на чл. 31, б. b/ от Конвенцията, и че задължението на продавача „Булчикън“ АД ще следва да се счита за изпълнено с предоставяне на стоката на разположение на купувача в това място - в случая склада на продавача в [населено място].
За да направи извод, че задължението на продавача за предаване на стоката по двете проформа фактури не е изпълнено, съдебният състав се е позовал на електронната кореспонденция между страните. Изложил е съображения, че заверените от ищеца преписи от възпроизведените на хартиен носител електронни документи се ползват с признатата им в чл. 180 ГПК във връзка с чл. 184 ГПК доказателствена сила поради неоспорване от ответника на тяхната истинност. Посочил е, че изявленията на представителите на страните в електронните писма са с много висока доказателствена стойност, тъй като изясняват в нейната цялост динамиката на действителните отношения между контрахентите от етапа на преддоговорните отношения, през този на постигането на валидно съглашение и до изпълнението на поетите по него задължения. Поради това въз основа на електронните писма въззивният съд е приел, че постигнатата между страните уговорка е доставката да бъде извършена веднага след плащането на цената по втората фактура, защото след тази дата - 20.04.2015 г., купувачът настоятелно се интересувал защо стоката не е доставена, както и че истинската причина за неизвършване на доставката на цялото количество уговорена стока не е била невъзможността да бъде осигурен транспорт.
Съдебният състав е направил извод, че към 04.06.2015 г. - 45 дни след авансовото плащане на пълната цена на стоката, продавачът е произвел и е бил в състояние да предостави на купувача само 4 560 кг от общо договореното количество замразени продукти 19 800 кг, поради което не може да се приеме, че неизпълнената част от задължението, представляваща в процентно изражение 77 % от цената на договора, е незначителна с оглед интереса на купувача, за да се отрече правото на последния да развали договора относно недоставената част на стоката в хипотезата на чл. 51, ал.1, във връзка с чл. 49, ал. 1, б. а/ от Конвенцията поради виновното неизпълнение на продавача на задължението му по чл. 31, б. b/ от Конвенцията да предостави стоката на разположение на купувача в своя склад в [населено място].
Посочил е, че по делото няма данни продавачът да е предприел действия, за да отстрани за своя сметка след деня за доставката пропуска да изпълни своите задължения, за да противопостави на купувача основателно възражение по чл. 48, ал. 1 от Конвенцията. Според въззивния съд изявлението в отговора на нотариалната покана - да му бъде предоставен допълнителен срок за изпълнение, не може да бъде възприето като искане по чл. 48, ал. 2 от Конвенцията, защото изискването в цитираната разпоредба е продавачът да е посочил срок, в който може да изпълни своите задължения, а в отговора той е поискал такъв срок да бъде определен от купувача, както и поради това, че е направено с „неразумна забава“, повече от една година след деня за доставката, когато купувачът е изгубил окончателно интерес от сделката.
Възражението на ответника по иска, че неизпълнението на задължението на продавача е поради бездействието на купувача - чл. 80 от Конвенцията, която разпоредба съответства на чл. 95 ЗЗД, е възприето за неоснователно. Посочено е, че възражението би било основателно, ако с изрично и недвусмислено изявление продавачът е уведомил купувача, че е предоставил на негово разположение в склада си останалата част от пакетираната и готова за транспортиране стока и купувачът не я е вдигнал в разумен срок. Прието е, че по делото не са налице данни това да се е случило, а се установява, че останалата част от уговорената стока изобщо не е била произведена.
По релевантните процесуалноправни въпроси:
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 2, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 7/29.01.2021г. по т. д. № 94/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 135/16.06.2015г. по гр. д. № 6627/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 7/27.01.2015г. по гр. д. № 2427/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 18/04.03.2022г. по т. д. № 454/2021г. на ВКС, ТК, I т. о., която настоящият състав изцяло споделя, разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения, или когато първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, поради което страната не е направила доказателствени искания, например когато докладът е непълен или неточен, доказателствената тежест не е разпределена съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, в нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК не са дадени указания на някоя от страните, че не сочи доказателства относно твърдени от нея обстоятелства, за установяването на които носи доказателствена тежест. Когато е сезиран с искане във въззивната жалба или в отговора на въззивната жалба, за да отстрани допуснатото процесуално нарушение, въззивният съд е длъжен да събере относимите и допустими доказателства, които не са били събрани поради допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Това задължение на въззивната инстанция произтича от обстоятелството, че преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не може да настъпи когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато нарушение на процесуални правила.
По правилността на въззивното решение:
В отговора на исковата молба ответникът /настоящ касатор/ е релевирал следните възражения за неоснователност на предявените искове поради липса на предпоставките за разваляне на договора за международна продажба от страна на ищеца: след получаване на плащанията по проформа фактурите ответникът е започнал производство и пакетиране на замразените пилешки продукти съобразно специфичните изисквания на купувача и продуктите са били налични в склада на продавача за получаване от купувача към момента на започване на преговорите, свързани с техния транспорт до Франция; страните са уговорили условие за доставка на родово определената стока EXW /Ex Works/, Sevlievo, Bulgaria, т. е. „Ф. завода“ на продавача в [населено място]; ищецът не е изпълнил едно от основните си задължения съгласно разпоредбата на чл. 53, предл. 2 във връзка с чл. 60, б. б/ от Конвенцията да получи доставката, т. е. да вдигне произведената стока, намираща се на негово разположение в склада на дружеството; поради това нотариалната покана от 22.08.2016 г. и исковата молба не са породили целените правни последици, посочени в разпоредбата на чл. 80 от Конвенцията; поради това, че се касае до стока, която подлежи на бързо разваляне, ответникът не е могъл да пази в склада на дружеството стоката продължително време; уговорката между страните за доставка EXW /Ex Works/, Sevlievo, Bulgaria, т. е. „Ф. завода“ на продавача в [населено място] не е променена нито с предложението от служител на ответното дружество за съдействие за намиране на транспортна фирма, която да извърши превоз на стоката, поради затруднението на ищеца да организира транспорта, нито с разменената между страните кореспонденция; общо заявеното количество замразени пилешки продукти е 19 800 кг, а не 23 965 кг и натовареното количество замразени пилешки продукти 4 165 кг по фактура № [ЕГН]/03.06.2015 г. е част от заявените по профомра фактура № 227/31.03.2015 г. продукти; евентуално при уважаване на иска да се съобрази изявлението на ищеца за прихващане на сумата 12 911,50 евро - цена на доставената стока по фактура № [ЕГН]/03.06.2015 г., и на сумата 6 102,19 лв. /3 120 евро/ - стойност на извършения превоз. Същите възражения са поддържани и в допълнителния отговор на исковата молба.
При изготвяне на проекта за доклад по делото с определение в закрито заседание на 05.11.2020 г. по т. дело № 606/2020 г. на СГС и доклада на делото на основание чл. 146 ГПК съобразно проекта Софийски градски съд е разпределил доказателствената тежест по следния начин: в тежест на ищеца е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите твърдения и факта на плащането на процесните суми, както и предпоставките за разваляне на договора за продажба; в тежест на ответника е да докаже, че е налице соченото основание за получаването, съответно за задържане на полученото. Направеното от ответника по предявените искове в откритото съдебно заседание на 26.01.2021 г. в първоинстанционното производство доказателствено искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че е бил готов да изпълни реално задължението си по договора за продажба, че продукцията – предмет на договора, е била произведена и че ответникът е имал готовност нееднократно да я предостави на ищеца, е оставено без уважение като преклудирано и ненужно.
В подадената от ответника въззивна жалба е направено оплакване за допуснати нарушения при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК – указанията за разпределяне на доказателствената тежест са неточни и непълни, като не са посочени кои правнорелевантин факти подлежат на доказване от всяка от страните /нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК/, както и не са дадени указания на страните за кои факти не сочат доказателства /нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК/. Въззивникът е релевирал и доводи за процесуално нарушение, изразяващо се в недопускането до разпит на искания свидетел, тъй като доказателственото искане не е преклудирано. Във въззивната жалба е направено искане за допускане на двама свидетели при довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в първоинстанционното производство и във въззивната жалба. С определение № 461 от 21.07.2021 г. по в. т. дело № 619/2021 г. Софийски апелативен съд е оставил без уважение доказателственото искане на „Булчикън“ АД поради това, че доказателствената тежест е правилно разпределена и доказателственото искане е преклудирано.
Настоящият съдебен състав счита, че в нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК и задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция е отказала събирането на посочените от ответника по исковата молба /въззивник във въззивното производство и настоящ касатор/ гласни доказателства за посочените във въззивната жалба и първоинстанционното производство обстоятелства. Въззивният съд не е съобразил, че направеното във въззивната жалба оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада са обосновани. Изготвеният от Софийски градски съд доклад по чл. 146 ГПК е непълен, предвид липсата на указания на ответника за кои факти във връзка с направените от него възражения не сочи доказателства – нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на доказателства за първи път във въззивното производство. В посочената хипотеза въззивната инстанция е следвало да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота на доклада и дадените указания, както и да допусне на ответника /настоящ касатор/ исканите свидетели. Направеното от ответника по исковата молба във въззивната жалба доказателствено искане за гласни доказателства не е преклудирано, предвид непълния доклад на делото по чл. 146 ГПК и направените оплаквания във въззивната жалба. Искането е допустимо, свидетелските показания са относими, допустими и необходими, тяхното значение за спора е обосновано и преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не е настъпила, тъй като пропускът за установяване на действителните отношения между страните чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК от първоинстанционния съд.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане въззивната инстанция следва да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първоинстанционното производство поради непълнота на доклада, както и да допусне доказателствените искания, посочени във въззивната жалба на ответника /въззивник и настоящ касатор/.
Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивният съд в нарушение на чл. 128, т. 3, чл. 131, ал. 1, чл. 261, т. 1 и чл. 263, ал. 1 ГПК е лишил ответника по иска от възможност за запознаване с доказателства, представени за първи път във въззивното производство, и от възможност да изрази становище по съдържанието на електронната кореспонденция в преведения на български език вариант. Писмените доказателства в превод на български език са били представени от ищеца /въззиваем/ във въззивното производство с молба вх. № 9076/21.04.2022 г. и ответникът /въззивник/ е имал възможност да се запознае с тях и изрази становище в откритото съдебно заседание на 28.09.2022 г. За въззивния съд не съществува задължение да връчи препис от представените в хода на въззивното производство писмени доказателства.
С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по исканията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд по правилата на чл. 78 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция ще следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 765 от 05.12.2022 г. по в. т. дело № 619/2021 г. на Софийски апелативен съд, 6 търговски състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.