Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувана е по подадена от А. Н. С. и О. А. С., Р. Ф, чрез адвокат К. М., молба от 14.02.2020 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 1224/30.12.2019 г. и решение по чл. 250 ГПК отм.. 01.2020 г. по в. т. д. № 1461/2010 г. на Окръжен съд – Варна, с първото от които са отхвърлени предявените от молителите срещу „М. М“ ООД субективно и обективно кумулативно съединените искове за обявяване нищожността на договор от 17.09.2011 г. за поддръжка и управление на апартамент-студиен хотел, съответно на т. 2.2 от него - за заплащане на годишна такса в размер на 10 евро на 1 кв. от общата площ на апартамента и прилежащите му общи части за управлението и поддръжката на комплекса и на индивидуално възложени дейности, както и исковете по чл. 34 ЗЗД за връщане на заплатените по чл. 2.1 от договора суми за 2014г. - 2016 г. в общ размер на 5 209, 54 лева на първия молител и 2542, 58 лева на втория молител, като първоинстанционното решение е обезсилено в частта относно иска по чл. 59 ЗЗД, а с второто решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е отказано допълване на въззивното решение.

Молителите искат отмяна на решенията, твърдейки, че са налице новооткрити писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които са от значение за изхода на спора. Позовават се на: 1/ имейл от 18.10.2019 г. от Г. Н., в качеството му на законен представител на „М. М“ ООД, с което А. Г., страна по договор от 14.02.2014 г. със същото дружество, аналогичен на сключения от молителите, е уведомена, че договорът е за затворен жилищен комплекс и е вечен; 2/ решение № 8114 от 17.12.2019 г. по адм. д. № 12451/2018 г. на Административен съд – София град, ведно с доказателства за влизането му в сила за несъответна на закона част от договора за общо отчитане и за вътрешно разпределение на ел. енергията в сградата на Корпус А; 3/ съдебно - техническа експертиза по гр. д. № 10060/2018 г. на Районен съд – Варна за определяне на квадратурата и идеалните части на всеки от самостоятелните обекти в процесната сграда, според което се твърди, че данните за прилежащите общи части към апартамента на молителите в нотариалния акт са неверни, което е от значение за плащане на цената по т. 2.1 от договора между страните, като се поддържа и, че според приетият акт обр. 16 от 21.04.2009г. за комплекса, общата застроена площ „от външен зид до външен зид“ („квадратурата на обектите вътре плюс общите части“) е по-малко число от посочената в експертизата обща площ на сградата според нотариалните актове и площообразуването на непродадените обекти.

Ответникът по молбата – „М. М“ ООД, [населено място], поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - наличие на нови обстоятелства или доказателства, от съществено значение за делото, които да са били неизвестни на страната, съответно да не е могла да се снабди с тях. Иска присъждане на направените за настоящото производство разноски в размер на 1200 с ДДС, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното:

Молбата е неоснователна.

Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно.

Молителите, в качеството си на ищци, са поддържали в исковата молба, че комплексът, в който е апартаментът им, е от затворен тип, на което твърдение са основали иска си за нищожност на договора. Въззивният съд, на първо място, е приел, че без значение за нищожността на договора е, дали комплексът е от затворен тип, като се е позовал на диспозитивния характер на чл. 2 от ЗУЕС (извън формата на договора) и на свободата на договаряне на страните, а на второ място е счел, че дали комплексът е от затворен тип или не се определя от посочените в закона предпоставки, а не от волята на страните. С оглед на това, извънсъдебното твърдение на законния представител пред трети лица (в приложения имейл), какъв според него е вида на комплекса, не е от значение за изхода на спора по чл. 26, ал. 1 предл. 1-во ЗЗД, доколкото предпоставките за характера на комплекса са законоустановени, а относно тях не се сочат новооткрити доказателства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нещо повече, тъй като въззивната инстанция е приела, че за действителността на договора е без значение дали той е от затворен тип, дори да можеше да се приеме, че само по себе си изявлението в имейла на дружеството за вида на комплекса доказва какъв е характерът му, това не би довело до промяна на изхода на делото по иска по чл. 26, ал. 1 предл. 1-во ЗЗД. На следващо място, изявлението на дружеството до третото лице в имейла му, че аналогичен по съдържание договор за апартамент в комплекса, е „вечен“, а не срочен, също не е обстоятелство от значение за делото, тъй като предмет на делото са искове за връщане на заплатени от ищците суми за период, който е в рамките на 5–годишния срок на договора (т. 1.4), като клаузата относно срока на договора не е била спорна по делото - ищците не са предявили искове, съответно ответникът не е правил възражение за нищожността й.

С представеното влязло в сила решение на административния съд е отменено по жалба на третото лице „Колесник“ ЕООД решение на КЕВР за прекратяване на административно производство, образувано по молба на това дружество срещу отказ на „ЕРП Север“ АД да изпълни договори за самостоятелно присъединяване към разпределителната мрежа на „Колесник“ ЕООД, като собственик на апартамент в сградата на [улица], [населено място], и след връщане на делото на КЕВР, последната е дала указания на „ЕРП Север“ АД за приключване на процедурата по договорите за самостоятелно присъединяване. Въз основа на така представените доказателства не се установява за предходните периоди, за които са заплатени сумите, чието връщане е било предмет на осъдителните искове, да е налице самостоятелно присъединяване на апартамента на ищците към електроразпределителната мрежа на „ЕРП Север“ АД, съответно отчитането и разплащането на ползваната ел. енергията да не е извършвано с посредничеството на ответника по молбата, нито такова твърдение е било въведено в предмета на делото, поради което тези доказателствата също не са от значение за изхода му. Настоящият състав не обсъжда мотивите в решенията на апелативните съдилища (Апелативен съд – С. град и ВАС), тъй като те не се обхващат от силата на пресъдено нещо. За пълнота следва да се отбележи, че молителите не са били страна в административното производство, като не се доказва те да са сключили договор с „ЕРП Север“ АД за самостоятелно присъединяване към ел. мрежата, съответно за откриване на индивидуални партиди за ел. енергия, поради което те и занапред не се ползват от отмяната на административния акт.

Представената съдебно–техническа експертиза, изготвена и приета по дело, по което страни са трети лица (ищец - Етажна собственост на апартамент – студиен хотел „С. Бийч“ и ответници - Д. Кардевар и И. Кардевар), с поставена задача да изчисли притежаваните от отделните собственици идеални части от общите части на сградата Корпус – А, също не се явява писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. На първо място, съдебните експертизи, с оглед принципа за непосредственост в гражданския процес, имат доказателствено значение единствено по делото, по което са допуснати и приети, като приемането им е предпоставено от изслушване на вещото лице при гарантирано от закона право на участие на страните по дело, поради което съдебните експертизи нито представляват „писмени доказателства“ по ГПК, нито могат да послушат за доказване на обстоятелства от значение за изхода на спора по друго дело между други страни. На второ място, молителите в качеството си на ищци са твърдели в исковата молба, че площта на апартамента им и прилежащите му идеални части от общите части на ЕС са тези, които са по представения от тях нотариалния акт, и не са основали установителните си искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и осъдителните искове за връщане на недължимо заплатени суми на твърдението, че притежаваните от тях идеалните части от общите части на ЕС са в размер, различен от посочения в нотариалния акт. На трето място, от заключението се установява единствено, че стойностите на площта на апартамента на ищците (№53) и на прилежащите му общите части по площообразуване съвпада изцяло с тези по нотариалния им акт. Ето защо, дори да се приеме, че заключението е „писмено доказателство“, то не би могло да обуслови промяна на изхода на спора по исковете на молителите. В случая констатациите на вещото лице не могат да бъдат съпоставяни с данните по така нар. от молителите акт обр. 16 от 21.04.2009г. за сградата – протокол за установяване на годността за ползване на сградата, тъй като от една страна, протоколът не е част от доказателствения материал, събран в исковото производство, а от друга страна, той не представлява новооткрито доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молители – ищци са знаели за него преди предявяване на исковете през 2018 г. и са могли да се снабдят със същия преди и по време на висящността на исковия процес. На последно място, в конкретния случай, дори да се приеме, че е налице непълнотата на фактическия и доказателствения материал по делото, тя е вследствие на процесуален пропуск на страната да ангажира доказателства относно значими обстоятелства – площта на апартамента и на прилежащите му общи части, извън посочените в нотариалния акт, на чийто данни се е позовала самата страна. Отмяната на влезли в сила решения не е способ за отстраняване на допуснати от страната грешки при попълване на доказателствения материал по делото.

Видно от изложеното, представените доказателства не са от значение за изхода на спора, поради което молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото, на ответника по молбата следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1200 лева с вкл. ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представено банково извлечение и фактура.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ търговско отделение

РЕШИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. С. и О. А. С., граждани на Р. Ф, с адрес [населено място], [улица], ап. 53, подадена чрез адвокат К. М., САК, за отмяна на решение № 1224/30.12.2019 г. и решение по чл. 250 ГПК отм.. 01.2020 г. по в. т. д. № 1461/2010 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА А. Н. С., [дата на раждане], и О. А. С., [дата на раждане], граждани на Р. Ф, с адрес [населено място], [улица], ап. 53, представлявани от адвокат К. М., САК, [населено място], пл. „С. Н“ № 16, ет. 4, офис 14, да заплатят на „Миг-Маркет“ ООД, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 1200 лева с вкл. ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.