О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

София, 12.01.2026 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3851 по описа за 2024 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Националния исторически музей, представляван от директора Б. П., чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 2495 от 24.04.2024 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 11838/2022 г.

С определение № 3921/04.08.2025 г. съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение. В мотивите на същото определение касаторът е осъден да заплати на насрещната страна сумата в размер на 1900 лв., сторени разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът е пропуснал да изпише в диспозитива на решението така постановеното относно съдебноделоводните разноски.

С молба от 20.08.2025 г. Е. С. С., чрез адв. Г., е поискала допълване на определението по чл. 288 ГПК, като бившият работодател бъде осъден да заплати на страната разноски от 1900 лв. за инстанцията.

Становище по тази молба не е постъпило от Националния исторически музей. Последният, още на 14.08.2025 г., приемайки, че ВКС се е произнесъл по чл. 78, ал. 1 ГПК и е присъдил в полза на С. сумата от 1900 лв., макар изрично да не го е отразил в диспозитива си, е поискал изменение в тази част на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК. Счита, че сумата, заплатена като адвокатски хонорар е завишена предвид положените усилия и труд, фактическа и правна сложност на делото. Излага съображения, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет (ВАС), но...