Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена молба вх. № 60585/29.12.2014 г. от ищеца С. К. К., чрез адв. М. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 135/29.01.2014 г. гр. дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден [фирма] [населено място] да заплати на молителя-ищец сумата 3 051.59 лв., представляваща разликата между брутното му трудово възнаграждение и изплатеното му обезщетение за безработица за период от шест месеца, като разлика между получаваното от него брутно трудово възнаграждение и обезщетението, изплатено му от БТ за период от шест месеца и след извършено прихващане на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ.

Молителят поддържа, че е налице ново обстоятелство - разпореждане № 171-00-1806-5 от 26.09.2014 г. на длъжностното лице на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Р., което е от съществено значение за делото – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърденията са, че след влизане в сила на посоченото по-горе решение по гр. дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден ответникът да му заплати сумата 3051.59 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа, поради незаконното уволнение като разлика между получаваното от него брутно трудово възнаграждение и обезщетението изплатено му от БТ за период от шест месеца, след извършено прихващане с престираните в негова полза от работодателя обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ в брутен размер на 5096.17 лв., ведно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане и след изплащане на присъденото обезщетение от работодателя на молителя е издадено и връчено разпореждане № 171-00-1806-5 от 26.09.2014 г. на длъжностното лице на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Р. за възстановяване на сума в размер на 6 154.64 лв., представляваща получено обезщетение за безработица за периода от 24.05.2013 г. до 23.10.2013 г., период, за който е получил определена сума като обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Твърди, че е внесъл дължимата по сметка на ТП на НОИ сума и че е ощетен със сумата 7 420.08 лв., тъй като е върнал на НОИ сума, която не е получил от работодателя за този период под формата на обезщетение. Счита, че е ощетен, като за периода от време от 24.05.2013 г. до 23.10.2013 г. не е получил обезщетение от работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ в общ размер на 7420.08 лв. С оглед на това е формулирано искането за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския районен съд в осъдителната част по чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], чрез адв.П. И. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и за неоснователност по същество.

С определение № 68/13.02.2015 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.

В писмени защити - молителят, чрез адв.М. Б. поддържа молбата за отмяна, а ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], чрез адв. П. И. поддържа становището за неоснователност на молбата за отмяна.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:

С решение № 135/29.01.2014 г. по гр. дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд са уважени предявени искове от молителя С. К. К. с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ – отменена е заповед № 11/24.04.2013 г. на Управителя на [фирма] [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение на молителя като незаконосъобразна и същият е възстановен на длъжността „Координиращ/водещ/ проектант”Механизми и морска техника” и е осъдено дружеството да заплати на молителя-ищец сумата 3 051.59 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение като разлика между получаваното от него брутно трудово възнаграждение и обезщетението, изплатено му от БТ за период от шест месеца, след извършено прихващане с престираните в негова полза от работодателя обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ в брутен размер 5096.17 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане и е отхвърлен иска в останалата част до 8 358.84 лв. като неоснователен.

С решение № 232/16.05.2014 г. по в. гр. дело № 239/2014 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 135/29.01.2014 г., постановено по гр. дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила на 13.09.2014 г.

Молителят е представил Разпореждане № 171-00-1806-3/06.06.2013 г. на РУ”Социално осигуряване” [населено място], с което на осн. чл. 54ж, ал. 1вр. чл. 54г.,ал. 3 КСО е възобновено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 171-00-1806-1/10.05.2013 г. парично обезщетение на молителя С. К. К., поради изтичане периода на обезщетението за оставане без работа. Видно от приложеното към молбата за отмяна разпореждане № 171-00-1806-5/26.09.2014 г. на ТП Р. на НОИ със същото на осн. чл. 54е, ал. 4, вр. чл. 54е, ал. 1 от КСО е разпоредено молителят да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 24.05.2013 г. до 23.10.2013 г. в размер на 6154.64 лв. С платежно нареждане, също приложено към молбата за отмяна на 13.10.2014 г. молителят е внесъл по сметка на ТП на НОИ [населено място] сумата 6 154.64 лв.

Видно от приложеното към молбата за отмяна определение от 12.11.2014 г. по гр. дело № 6378/2014 г. на Русенския районен съд върната екато недопустима исковата молба на С. К. К. против [фирма] с пр. осн. чл. 225, ал. 1 КТ и е прекратено производството по делото. С посоченото определение районният съд е приел, че въпросът за дължимото на молителя-ищец обезщетение от ответното дружество по чл. 225, ал. 1 КТ е разрешен с влязло в сила решение № 135/29.01.2014 г. по г. дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявени искове от молителя срещу същия ответник с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ за сумата 3051.17 лв. и е недопустимо пререшаването му. С определение № 1513/02.12.2014 г. по в. ч.гр. дело № 1082/2014 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено определението от 12.11.2014 г. по гр. дело № 6378/2014 г. на Русенския районен съд.

Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната срещу която решението е постановено. Под обстоятелства следва да се разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Освен това фактите следва да са нови – т. е. да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо и не трябва да са новосъздадени – да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересуваната страна може да предяви нов иск.

Не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК издаденото разпореждане № 171-00-1806-5/26.09.2014 г. на ТП Р. на НОИ, с което на осн. чл. 54е, ал. 4, вр. чл. 54е, ал. 1 от КСО е разпоредено молителят С. К. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 24.05.2013 г. до 23.10.2013 г. в размер на 6154.64 лв., както и изплащането на указаната сума 6 154.64 лв. на 13.10.2014 г. от молителя по сметка на ТП на НОИ. Тези обстоятелства не са новооткрити, тъй като не са съществували до постановяване на решението, чиято отмяна е поискана. Касае се за обстоятелства, възникнали след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 10.04.2014 г., които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. По същите съображения не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и влязлото в сила на 18.12.2014 г. определение от 12.11.2014 г. по гр. дело № 6378/2014 г. на Русенския районен съд, с което е върната като недопустима исковата молба на С. К. К. против [фирма] с пр. осн. чл. 225, ал. 1 КТ и е прекратено производството по делото.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд и потвърденото с него решение на Русенския районен съд в уважената част на предявения от молителя иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ., поради открити нови обстоятелства от съществено значение за делото.

Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.

Представеното от молителя разпореждане № 171-00-1806-5/26.09.2014 г. на ТП Р. на НОИ, с което на осн. чл. 54е, ал. 4, вр. чл. 54е, ал. 1 от КСО не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като представлява новосъздаден документ. Разпореждането е постановено след деня на устните състезания пред въззивния съд – 10.04.2014 г. Това писмено доказателство не е новооткрито и отмяна въз основа на него не може да се допусне. С оглед на изложеното не са нови писмени доказателства и представените от молителя определение от 12.11.2014 г. по гр. дело № 6378/2014 г. на Русенския районен съд и определение от 02.12.2014 г. по в. ч.гр. дело № 1082/2014 г. на Русенския окръжен съд.

Относно представеното Разпореждане № 171-00-1806-3/06.06.2013 г. на РУ”Социално осигуряване” [населено място], с което на осн. чл. 54ж, ал. 1вр. чл. 54г.,ал. 3 КСО е възобновено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 171-00-1806-1/10.05.2013 г. парично обезщетение на молителя С. К. К., поради изтичане периода на обезщетението за оставане без работа същото е било представено от молителя в хода на разглеждане на делото пред Русенския районен съд /стр. 230/, прието е като доказателство и е обсъдено от съда при постановяване на първоинстанционното решение. Поради това същото не представлява ново писмено доказателство, което да обоснове отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед на посоченото съдът преценява, че не се установява основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд и потвърденото с него решение на Русенския районен съд в частта, с която съдът е уважил предявен иск от молителя с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ., поради открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото.

В заключение молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подадена от С. К. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския районен съд, потвърдено с решение на Русенския окръжен съд в посочената част следва да се остави без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по молбата следва да се присъди сумата 300 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

Оставя без уважение молба с вх. № 60585/29.12.2014 г., подадена от С. К. К., [населено място], [улица], вх. 3, чрез адв. М. Б., съдебен адрес [населено място], [улица],ет. 1 за отмяна на влязло в сила решение №232/16.05.2014 г. по в. гр. дело № 239/2014 г. на Русенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 135/29.01.2014 г. по гр. дело № 3813/2013 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден [фирма] [населено място] да заплати на С. К. К. сумата 3 051.59 лв., представляваща разликата между брутното му трудово възнаграждение и изплатеното му обезщетение за безработица за период от шест месеца, след извършено прихващане с изплатени от работодателя обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ, заедно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Осъжда С. К. К., [населено място], [улица], вх. 3 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 2, съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, чрез адв.П. И. сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: