ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 890

София, 09 юли 2015 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Велислав Павков

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2590 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2401/22.12.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3035/2014, с което е потвърдено решението от 18.03.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 2508/2013, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 2 ЗОДОВ.

Недоволен от решението е касаторът Д. Ж. Ж., представляван от адв. М. М. от АК – София, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността на държавата по ЗОДОВ за вредите от неоснователно обвинени през времето след изтичането на абсолютната погасителна давност за осъществяване на наказателно преследване до прекратяването на наказателното производство, ако то е прекратено и не е продължено по искане на обвиняемия или подсъдимия на основание чл. 21, ал. 2 НПК отм., който е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2004 на ВКС, ОСГК, както и на решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, което прилага, както следва: Решение № 180/23.07.2012 на ВКС по гр. д. № 1392/2011.

Ответниците по жалбата Прокуратурата на Република България и Национална следствена служба не са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че...