О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3413

гр. София, 16.12.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Анна Баева

Зорница Хайдукова

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 326 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фантастико груп“ ООД, [населено място], срещу решение № 293/24.10.2023 г., постановено по в. т.д.№ 226/2023 г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 61/10.02.2023 г. по т. д. № 179/2022 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Енерго – П. Е. У. ЕАД, [населено място], иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 233723,34 лв., претендирана като договорна неустойка за неспазен срок за предизвестие, дължима по силата на чл.18, ал.1 от договор за комбинирани услуги от 09.06.2021 г. за покупко – продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго – П. М. +“.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира заплащане на разноските за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че са сключили договор № [ЕГН] от 09.06.2021 г. за комбинирани услуги за покупко – продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго – П. М. +“ съобразно чл.11 т.10 от ПТЕЕ, както и прекратяването му и сключването на 08.10.2021 г. от „Ф. Г. ООД на договор с друг доставчик на електрическа енергия. Настоящият касатор е правоприемник на купувача по договора от 09.06.2021 г. - „Европа ВН“ ООД.

Апелативният съд е определил, че спорът по делото е относно основанието, на което е прекратено договорното правоотношение, обуславящо и основателността на претендираната с исковата молба неустойка.

В договора е било уговорена възможност за едностранно прекратяване по чл.17, б. ж – от всяка една от страните с отправяне на едностранно 30-дневно писмено предизвестие до другата страна, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който изтича предизвестието и по чл.17, б. з във връзка с чл.16 ал.1 от договора от всяка от страните без предизвестие в случай на промени в нормативната уредба, решение на КЕВР, съществено изменение на цените на производителите на електрическа енергия, в резултат на промени в нормативната уредба, които са настъпили по време на действие на договора и не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването му. Изрично в чл.17, ал.2 е предвидено в предизвестието или уведомлението да се посочи причината за прекратяването на договора и датата, на която прекратяването ще се счита настъпило, както и че във всички случаи прекратяването влиза в сила след потвърждаване от съответния мрежови оператор, че процедурата за смяна на доставчика е приключила. С писмо от 05.10.2021 г. „Е. П. – Е. У. ЕАД е направило изявление за промяна на цените на електрическата енергия на БНЕБ и предложение за промяна на вече договорени условия на продажната цена в частта и за дължимата надбавка, както и по отношение на авансовите плащания. Продавачът е посочил, че в случай на неприемане на новите условия се прави искане за прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните по чл.17, ал.1 б. в от договора. Евентуално ако не се постигне взаимно съгласие, на писмото се придава характер на отправено предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г. (хипотеза на чл.17, ал.1, б. ж от договора). След отговора на купувача „Фантастико груп“ ООД в писмо от 07.10.2021 г., с което е отказано приемането на новите условия и постигането на взаимно съгласие за прекратяване на договора и е указана липсата на спазен 30-дневен срок на предизвестието, с писмо от 08.10.2021 г. продавачът е оттеглил отправеното с предходното писмо предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г. и е направил ново изявление за едностранно прекратяване на договора, считано от 01.12.2021 г.

Формираният извод е, че договорът между страните е прекратен с едномесечно предизвестие с писмото от 05.10.2021 г., като срокът на предизвестието е продължен с писмото от 08.10.2021 г. Според въззивния съд с второто писмо на продавача от 08.10.2021 г., макар и в него да се поддържат исканията за изменение на съдържанието на договора, не се оттегля изявлението за прекратяване на договора между страните, а само се дава нов срок на предизвестие, считано от 01.12.2021 г. Посочените в писмото изрази „оттегляме отправеното с предходно уведомително писмо предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г.“ и „да считате настоящето за едностранно предизвестие за прекратяване на действието на договор ПКСП - [ЕГН] от 09.06.2021 г., считано от 01.12.2021 г.“ са тълкувани в съвкупност и са приети от съда само като воля за промяна в дадения с първото писмо срок на предизвестието. Изложени са съображения, че до изтичането на срока за предизвестие и до настъпване на прекратяването, правата и задълженията на страните не се променят и е допустимо едностранното волеизявление, като израз на свободно формираната воля, да бъде изменено. В случая не е променена волята на страната за прекратяване на договорното правоотношение, а само е продължен срокът на предизвестие, в който страните остават обвързани помежду си от действието на договора. С оглед специфичния характер на регулираните обществени отношения и нормите на ПТЕЕ, решаващият състав е приел, че възможността срокът за предизвестие да бъде продължаван, се ограничава единствено от предприетите от купувача действия по сключване на нов договор с друг доставчик и/или координатор на балансираща група. Договорът с новия доставчик е сключен на 08.10.2021 г., към който момент „Енерго П. Е. У. ЕАД не е получило изискуемото съобразно чл.103, ал.6 от ПТЕЕ уведомление за промяна от мрежовия оператор, поради което не е бил уведомен за предприетите действия по смяна на доставчика, което според съда не се отразява на възможността с писмото от 08.10.2021 г. срокът за предизвестие да бъде продължен.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

Първите четири материалноправни въпроса: 1. „До кой момент може да бъде изменено едностранно изявление за предизвестие за прекратяване на двустранен договор, получено от адресата?“; 2. „Може ли да бъде изменено едностранно волеизявление на страна по договор за предизвестие за прекратяване на двустранен договор, след като е получено, респективно прието от насрещната страна?“; 3. „Правилата на чл. 13 ЗЗД приложими ли са при едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да прекратяват права и задължения?; 4. „Разпоредбите на чл. 13 ЗЗД приложими ли са при предизвестие за прекратяване на договор?; Разпоредбите на чл. 13 ЗЗД приложими ли са при предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги?“, са заявени като разрешени в противоречие с практиката на ВКС по решение № 280/12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 981/1994 г. по гр. д. № 832/1994 г. на ВКС, III г. о. и при неправилно позоваване от апелативния съд на решение № 7/14.03.20218 г. по т. д. № 926/2017 г. на ВКС, I т. о. и решение № 102/08.08.2019 г. по т. д. № 2053/2018 г. на ВКС, II т. о., които били неприложими в конкретния случай поради това, че се отнасят до правоотношения във връзка с прекратяване на участието на съдружник в търговско дружество.

Тези въпроси следва да се обобщят като въпрос: „Правилата по чл.13 ЗЗД приложими ли са при прекратяване на договор с предизвестие?“, по който въззивният съд се е произнесъл и същият въпрос е обуславящ за крайния резултат от спора. По въпроса е създадена практика на ВКС. В решение № 280/12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г. ВКС се е произнесъл по трудовоправен спор, като е приел, че правилата на чл.13 ЗЗД намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. След депозиране на касационната жалба е поставено решение № 190/18.11.2024 г. по т. д.№ 1832/2023 г. на ВКС, І т. о., в което е коментирано решението по т. д.№ 1898/2015 г. и е дадено разрешение, че разпоредбата на чл.13 ЗЗД е приложима и по отношение на прекратяване на договорната връзка, като нейните изрични правила установяват начина, по който следва да се третира волеизявлението за такова прекратяване. Решението гр. д. № 832/1994 г. на ВС е постановено в производство за преглед по реда на надзора - чл.225 ГПК (отм.), и с оглед разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не формира практика на ВС/ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В решението по т. д.№ 926/2017 г., на което се е основал въззивният съд, са коментирани правилата за прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност.

По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.

Въпроси 5. „Допустимо ли е едностранно да бъде изменено предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги в случаите, в които предизвестието за прекратяване на договор поражда договорни и законови права и задължения за насрещната страна?“ и 6. „Предприети действия за смяна на доставчик съгласно ПТЕЕ след получено предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги, имат ли отношения към възможността за едностранно изменение на изявление за предизвестие за прекратяване на двустранен договор, получено от адресата ?“ са заявени на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Съставът на ВКС намира, че така поставените въпроси, от една страна, не изискват тълкуване на конкретна правна норма, а от друга, отговорът на тези въпроси може да се изведе и коментира при отговора на обобщения въпрос, по което се допуска касационното обжалване и при разглеждане на жалбата по същество.

Останалите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: 7. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?“; 8. „Писмените изявления, обективирани в отговора на искова молба от ответника, които съдържат неизгоден за него факт, релевантен за спорното право, имат ли характер на признания относно волята на ответника за отправянето на повторно предложение и установеният с тях акт съобразен ли е при формирането на правните изводи в съдебното решение при наличие на валидно предложение за прекратяване на договора по смисъла на чл. 13 ЗЗД?“ и 9. „Следва ли при тълкуване на едно изявление за прекратяване на договор да се търси действителната воля на страната, отправила изявлението?; Следва ли при изясняване на действителната воля да се взимат предвид всички доказателства по делото и следва ли да се приложат разпоредбите на чл. 20 ЗЗД?“, са поставени с оглед на обсъждането на конкретни факти и обстоятелства по спора и касаят изцяло правилността на обжалваното решение и следва да бъдат разгледани от касационната инстанция при постановяване на акта по чл.290 ГПК.

Въведеното основание за очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е основано на същите доводи, от които са изведени правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, на които съставът на ВКС отговори, поради което не следва да ги разглежда отново.

С оглед на изложените съображения касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Правилата по чл.13 ЗЗД приложими ли са при прекратяване на договор с предизвестие?“.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4674,47 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 293/24.10.2023 г., постановено по в. т.д.№ 226/2023 г. от Варненски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора „Фантастико груп“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 4674,47 лв. по сметка на ВКС.

Делото да се докладва на председателя на І т. о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавна такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните: касатор - „Фантастико груп“ ООД и ответник по касационната жалба - „Енерго – П. Е. У. ЕАД, а случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.