Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

гр.София, 20.06.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Т. ЧЛЕНОВЕ: Б. Т. НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

в присъствието на прокурора К.ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията Н. Т. н. д. № 403/2023 година.

Настоящето производство е образувано пред Върховния касационен съд по искане на Главния прокурор на Р.България. Твърди се, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. Чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, а именно - допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение с постановяване на решението на Пловдивския апелативен съд и на ОС Кърджали, в частта относно присъдените разноски. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на съдебните актове в тази част и преразглеждане на въпроса от окръжния съд.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява, че поддържа искането. Счита, че в нарушение на закона съдът е присъдил всички направени разноски от досъдебното производство да се присъдят единствено в полза на ОП Кърджали.

Осъдените А. М. М. и Б. М. И. не се явяват и не изпращат представители.

Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок. Разгледано по същество то е основателно.

С присъда № 14 от 01.09.2022 г. по НОХД № 140/22г., ОС Кърджали е признал А. М. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.

Със същата присъда и подс Б. М. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, като му е определено наказание “лишаване от свобода” за срок от 7 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.

Съдът се е произнесъл по въпросите за веществените доказателства по делото и относно разноските. Осъдил е всеки от подсъдимите- М. и И., да заплатят на Окръжна прокуратура Кърджали направените разноски на досъдебното производство в размер на по 881, 70лв. Подсъдимите са осъдени да заплатят и разноските, направени от частните обвинители.

По повод подадена жалба от подс.М. е била инициирана въззивна проверка на присъдата. С решение на АС Пловдив по ВНОХД №454/22г., първоинстанционната присъда е била изменена като деянието, за което подс.М. е бил признат за виновен от окръжния съд, е преквалифицирано по чл. 123, ал. 4 НК и е наложено наказание една година пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 4, ап. 1 за срок от една година, с периодичност от два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. В останалата част, включително и досежно разноските, присъдата е потвърдена.

Основателно е твърдението на вносителя на предложението за възобновяване на наказателното производство, че произнасяйки се по въпроса за разноските направени по повод на разследването, съдът е допуснал съществена грешка, като е присъдил същите изцяло в полза на ОП Кърджали.

Разноските по делото са част от въпросите, по които съдът се произнася със своя акт. Когато лицето е признато за виновно, то понася в тежест и направените разноски, като тези, от съдебната фаза се присъждат в полза на първостепенния разпоредител с бюджета на съдебната власт и това е ВСС. Когато са направени на досъдебното производство и не от орган на съдебната власт, те се присъждат в полза на държавата, доколкото МВР е част от системата на изпълнителната власт, която се финансира от държавния бюджет.

Спецификата на настоящия казус поизтича от обстоятелството, че първоначално разследването се е водело от разследващ полицай - полицейски орган в МВР / чл. 52, ал. 1, т. 2 или 3 НПК/. В рамките на проведеното от него досъдебно производство, са направени разноски със средства от бюджета на ОД на МВР Кърджали. С постановление на прокурора от ОП Кърджали/ т. 2, л. 1 ДП/ предвид събраните доказателства за извършено престъпление по чл. 123 НК, разследването е било иззето от разследващия полицай при ОД на МВР -Кърджали и възложено на следовател при ОСлС в ОП Кърджали. При провеждането на предварителното производство от новия компетентен орган, също са разходвани средства.

Посочените разграничения в разходите са съществен въпрос, доколкото съдебната и изпълнителна власт, част от които са следователите, респективно разследващите полицаи като органи на МВР, имат различени и независими бюджети. В този случай, вместо да разпредели възстановяването на разноските от досъдебното производство в полза на институциите, които са ги направили, съдът е присъдил те да се изплатят изцяло в полза на едната - ОП Кърджали.

Изложените доводи правят основателно искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство водено срещу двамата осъдени - М. и И., в частта относно разноските, които те следва да заплатят по повод проведеното разследване. Правилното решаване на въпроса изисква след възобновяване на производството да се отменят въззивното решение и присъдата на окръжния съд в тази им част, при което делото да се върне на ОС Кърджали за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. В рамките на това производство съдът следва да изчисли правилно направените разноски и да присъди възстановяването им на органа, който ги е направил - по сметка на съответното ОД на МВР в полза на държавния бюджет тези направени в хода на дознанието, и по сметка на ВСС в полза на бюджета на съдебната власт - направените от следовател, прокурор и съда.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №454/22г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

ОТМЕНЯ решение № 26 по ВНОХД №454/22г. по описа на Пловдивския апелативен съд и присъда № 14/01.09.2022г., постановена по НОХД № 20225100200140/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, наказателно отделение, в частта за разноските, които подсъдимите са осъдени да заплатят на ОП Кърджали.

Връща делото на ОС Кърджали за разглеждане в отменената част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: