О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1722

Гр. София, 20.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 31.05.23 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №336/23 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. П. срещу въззивното решение на Ямболски окръжен съд /ОС/ по гр. д. №308/22 г. в посочената от касаторката част и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЧСИ М. М., с рег. №768 на КЧСИ и район на действие ОС С., иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., причинени на ищцата с незаконосъобразно принудително изпълнение по образуваното изп. д.№683/21 г. по описа на ответния ЧСИ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК. Поставя като значими за делото, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните въпроси: Кой носи отговорност и чия е вината при извършен запор на несеквестируеми доходи в нарушение на чл. 446а, ал. 1 ГПК – на съдебния изпълнител или на третото лице – в случая банката, като се има предвид вмененото на ЧСИ задължение в чл. 446а, ал. 5; трябва ли неизпълнение на това задължение на СИ да се счита за виновно поведение?; Допустимо ли е да се инициира изпълнително дело само по дадено изрично пълномощно на адвокат за образуването...