ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425

Гр. София, 15.06.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 741 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК, вр. чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Админ системи“ ЕООД и Д. Д. В. срещу определение № 174/13.03.2023г. по т. д. 238/2023г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с което е оставена без разглеждане молбата им вх. н. 260060/25.01.2023г. по описа на регистратурата на ОС – Ямбол за отмяна на влязло в сила определение по чл. 233 ГПК от 11.11.2021г. по гр. д. 547/2020г. и присъединено към него гр. д. 83/2021г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. Жалбоподателите поддържат, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочат, че констатациите на съда са верни в частта, че са се позовали на фактите за изготвен протокол за разпит на Н. Х. като свидетел по досъдебно производство № 159/2020г. по описа на ОДМВР – Ямбол още с молба от 01.10.2021г., когато са знаели за последния документ, но поддържат, че за тях е било невъзможно да се снабдят с документа по-рано. Излагат, че доказателство в тази насока е писмо от 21.06.2021г. от прокурор от Районна прокуратура – Ямбол, с което им е отказано да им бъде предоставена изготвена по същото досъдебно производство експертиза с мотив, че разгласяването на материали по досъдебното производство е забранено под страх от наказателна отговорност. По изложените доводи молят обжалваният съдебен акт да бъде отменен и молбата по чл. 303 ГПК да бъде допусната до разглеждане.

Ответникът по жалбата, „В. Г. ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен. Сочи, че представените към частната жалба доказателства не опровергават изводите по обжалваното определение за подаване на молбата по чл. 303 ГПК след срока по чл. 305 ГПК, а дори потвърждават констатациите на съда, че молителите са знаели за сочените като нови обстоятелства още през м. 06.2021г. Излага, че молителите не доказват, че не са могли да се снабдят с процесния протокол. Оспорва, че последният е ново писмено доказателство от значение по делото. По тези доводи моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ТК, І ТО, е оставил без разглеждане подадената от настоящите жалбоподатели молба за отмяна на влязло в сила определение от 11.11.2021г. по гр. д. 547/2020г. и присъединено към него гр. д. 83/2021г. по описа на ОС – Ямбол, с което е прекратено производството по делото поради отказ на молителите от предявените искове. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че при подаване на молбата не е спазен установения с разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК срок. Изводът е обоснован с констатациите на съда, че видно от наличната по делото молба от 01.10.2021г. за допускане на привременни мерки молителите са знаели за дадените показания от Н. Х. в досъдебното производство по преписка 159/2020г. по описа на ОДМВР - Ямбол и са заявили намерение, че ще искат разпита му като свидетел. Позовавайки се на последното съдът е изтъкнал, че молителите са могли да се снабдят с документа, посочен като ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, още на 01.10.2021г., от която дата тече срокът по чл. 305 ГПК и същият е изтекъл преди 25.01.2023г., когато молбата по чл. 303 ГПК е подадена в съда. По тези мотиви и при позоваване на т. 9 от ТР 7 от 31.07.2017г. по т. д. 7/2014г. по описа на ОСГТК на ВКС молбата по чл. 303 ГПК е счетена за недопустима и оставена без разглеждане с обжалваното определение.

Частната жалба е неоснователна.

При съблюдаване даденото тълкуване с ТР 7/31.07.2017г. по т. д. 7/2014г. на ОСГТК на ВКС разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от проверка на нейната допустимост. Молба, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от очертаните с нормите на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК обстоятелства, както и молба, която е подадена след срока по чл. 305 ГПК, е недопустима – т. 9 и т. 10 от тълкувателния акт.

Сезиралата съда молба отговаря на изискванията за редовност, доколкото съдържа ясно посочване на фактите, на които молителите основават искането си до съда, както и на самото искане, поради което съдът не дължи даване на указания за отстраняване на нейната нередовност.

Изложените с молбата обстоятелства според настоящия състав не покриват сочения от молителя състав по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – новооткрито писмено доказателство, доколкото протоколът за разпит на свидетел в досъдебно производство не представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което да може да послужи като повод за отмяна на влязло в сила решение. Свидетелските показания, чието събиране в досъдебното производство удостоверява представеният протокол, не са предвидени в закона – чл. 303, ал. 1 ГПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение, а и приобщаването на последните в гражданския процес с оглед установения принцип за непосредственост не може да бъде осъществено чрез приемане на протокола за разпит в досъдебното производство, а следва да бъде осъществен разпит на свидетеля пред гражданския съд. В този смисъл, че протоколът за разпит на свидетел в досъдбното производство не е писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е и практиката по решение № 90 от 27.05.2010г. по т. д. 1006/2009г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 162 от 26.10.2011г. по т. д. 610/2011г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

По тези мотиви изложените с молбата по чл. 303 ГПК факти следва да бъдат квалифицирани като новооткрити обстоятелства – знание у лицето Н. Х. на факти и обстоятелства от значение за спора, които страната е била в обективна невъзможност да узнае и да поиска да бъдат събрани като гласни доказателства чрез разпита му до приключване на производството, по което е постановен влезлият в сила съдебен акт.

Както е приел съдът с обжалвания съдебен акт, а и изрично се признава с жалбата на молителите, процесните обстоятелства са им били известни още на дата 01.10.2021г., на която са депозирали молба, съдържаща изложение на сочените като новооткрити факти.

От тази дата – 01.10.2021г., тече установеният в нормата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок и същият е изтекъл преди депозирането на молбата по чл. 303 ГПК в съда на 25.01.2023г., което определя молбата като недопустима - т. 9 от ТР 7 от 31.07.2017г. по т. д. 7/2014г. по описа на ОСГТК на ВКС, и същата правилно е оставена без разглеждане с обжалвания съдебен акт.

По тези мотиви обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата „В. Г. ЕАД за производството по същата. Доказва разноски в размер на сумата 714 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по жалбата, които ще му бъдат присъдени с настоящото определение. С представения списък по чл. 80 ГПК ответникът претендира и разноски по молбата по чл. 303 ГПК, които е следвало да бъдат заявени в производството по т. д. 238/2023г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и са подлежали евентуално на присъждане със съдебния акт, с който е приключило това дело – чл. 81 ГПК, поради което няма да бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 174/13.03.2023г. по т. д. 238/2023г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.

ОСЪЖДА „Админ системи“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], и Д. Д. В., ЕГН [ЕГН], и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, кантора 1, да заплатят солидарно на „В. Г. ЕАД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], ет. 1, сумата 714 лв. - разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.