4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5612

гр. София, 03.12.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 4468 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. М. С. против определение № 1043 от 24.04.2024г. постановено по ч. гр. д. № 3203/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 95, ал. 5 вр. чл. 94 от ГПК вр. чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПрП е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ за подаване на частна жалба срещу определение № 630 от 07.03.2024г. постановено по ч. гр. д. № 3203/2023г. по описа на Софийски апелативен съд.

С последния съдебен акт Софийски апелативен съд оставил без разглеждане частна жалба на М. М. С. срещу разпореждане № 15440 от 12.07.2023г. по гр. д. № 8257/2022г. по описа на СГС, с което на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК е оставена без движение исковата молба на частния жалбоподател и са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности.

Частната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Отправено е искане същото да бъде отменено и молбата за предоставяне на правна помощ да бъде уважена.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите в жалбата и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

Производството по гр. д. № 8257/2022г. по описа на СГС е образувано по предявени от М. М. С. против Окръжен съд – Хасково и Районен съд – Казанлък осъдителни искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за понесени имуществени и неимуществени вреди, произтекли от нарушаване на правото му на справедлив процес.

С Разпореждане № 15440 от 12.07.2023г., СГС оставил исковата молба без движение като на ищеца е указал в едноседмичен срок от съобщението да изложи конкретни обстоятелства във връзка с твърденията за противоправно поведение на всеки от ответниците, от които за него са произтекли вреди. Съобщението е връчено на ищеца на 25.08.2023г.

На 30.08.2024г. ищецът депозирал молба за предоставяне на правна помощ за изпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, както и частна жалба срещу разпореждането на СГС, с което исковата молба е била оставена без движение.

С определение от 05.09.2023г. на основание чл. 95 от ГПК СГС е предоставил правна помощ на ищеца под формата на процесуално представителство за всички инстанции до настъпване на промяна в обстоятелствата изискваща прекратяването й. С определение от 01.11.2023г. в качеството на особен представител на ищеца и въз основа на предоставената му правна помощ е назначен адв. М. А..

С определение № 630 от 07.03.2024г. състав на САС оставил частната жалба на М. М. С. срещу разпореждането на СГС, с което исковата му молба е оставена без движение, без разглеждане като процесуално недопустима поради това, че обжалваният акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Съобщението за това определение е връчено на частния жалбоподател на 27.03.2024г., а на 28.03.2024г. същият е депозирал частна жалба срещу него, в която обективирал ново искане за предоставяне на правна помощ.

Изрично в искането си от 28.03.2024г. М. С. е посочил, че искане за предоставяне на правна помощ е направил още пред СГС и до този момент не е уведомен за произнасянето на съда.

За да постанови обжалваното определение, сезираният състав на Софийски апелативен съд е приел, че в случая се касае за частна жалба по чл. 274, ал. 2 от ГПК, за която законът не предвижда изискване за преподписване от адвокат, нито за допустимостта на касационното обжалване се изисква наличието на основание по чл. 280 от ГПК, поради което приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПрП, а именно, предоставянето на правната помощ не е оправдано от гледна точа на ползата, която тя би донесла за молителя. Отбелязал също, че в случая частната жалба за подаване на която се претендира предоставяне на правната помощ е очевидно неоснователна, защото по приложението на разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК и повдигнатият от молителя въпрос за обжалваемостта на разпорежданията по чл. 129, ал. 1 от ГПК не е налице противоречие в съдебната доктрина и в съдебната практика, че тези разпореждания са от категорията на неподлежащите на обжалване, поради което и в съответствие с чл. 24, т. 2 от ЗПрП оставил молбата без уважение.

Обжалваното определение е валидно, но е недопустимо и съображенията за това следните:

Безплатна правна помощ за процесуално представителство по Закона за правната помощ се предоставя в два случая: когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПрП, се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

В случая производството пред СГС е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита.

Преценката си според чл. 23, ал. 3 от ЗПрП съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като съобрази доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст и други констатирани обстоятелства.

В конкретния случай, по наличието на тези предпоставки по искане на ищеца от 30.08.2023г. по делото се е произнесъл СГС с определение от 05.09.2023г., с което на основание чл. 95, ал. 2 от ГПК вр. чл. 21, т. 3 от ЗПрП е предоставил правна помощ на ищеца под формата на процесуално представителство за всички инстанции до настъпване на основание за прекратяване на правната помощ или за лишаване на страната от такава. За да се произнесе в този смисъл първоинстанционният съд взел предвид наличие на действително защитим правен интерес на страната по конкретното дело, което да налага предоставянето на безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, с цел извършване на съответните процесуални действия. Въз основа на предоставената правна помощ, с определение от 01.11.2023г. на страната е определен и назначен служебен адвокат в лицето на адв. М. А., която не е направила възражения да представлява ищеца във всички инстанции, поради което поетите от нея права и задължения са до приключване на делото във всички инстанции. Няма данни по делото ищецът да е уведомен за назначаването на адв. М. А.. Именно към назначения му служебен адвокат, който се явява такъв до окончателното приключване на делото във всички инстанции, ищецът следва да се обръща за консултации относно всички процедури по настоящото дело във всички инстанции, да се консултира с него, вкл. и по въпросите във връзка с подаване на частна жалба срещу определение № 630 от 07.03.2024г. постановено по ч. гр. д. № 3203/2023г. по описа на Софийски апелативен съд.

Това е така, доколкото правната помощ не се предоставя за всяко отделно процесуално действие, което страната предприема, а съгласно чл. 26, ал. 2 вр. чл. 25, ал. 1 от ЗПрП правната помощ се предоставя за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това. Назначеният по реда на чл. 94 и сл. от ГПК процесуален представител притежава обща представителна власт докато тя не бъде прекратена на някое от основанията по чл. 96 от ГПК. Т.е., веднъж предоставена, правната помощ под формата на процесуално представителство ползва страната до окончателното приключване на делото с влязъл в сила акт, освен ако настъпят основания за прекратяване на правната помощ /чл. 96 от ГПК/ или такива, обуславящи лишаване на страната от правна помощ /чл. 97 от ГПК/.

След удовлетворяване на искането на страната за предоставяне на правна помощ, отправеното от нея ново искане за същото е лишено от правен интерес и от предмет, поради което е процесуално недопустимо. Ето защо като е разгледал по същество искане за предоставяне на правна помощ на М. М. С., което вече е било удовлетворено, разглеждайки предпоставките свързани с интересите на правосъдието, САС се е произнесъл по недопустимо второ искане за предоставяне на правна помощ на ищеца. Ето защо постановеният от него акт, с който вече удовлетвореното искане е оставено без уважение е процесуално недопустим и на това основание следва да бъде обезсилен.

Делото следва да се върне на въззивната инстанция за продължаване на действията по администриране на частната жалба на М. С. чрез назначения му служебен адв. М. А.. В тази връзка съдът следва да съобрази, че всеки евентуален отказ на адвокат за правна помощ да предприеме действия за защита на страната, трябва да е обоснован.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОБЕЗСИЛВА определение № 1043 от 24.04.2024г. постановено по ч. гр. д. № 3203/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 95, ал. 5 вр. чл. 94 от ГПК вр. чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПрП е оставена без уважение молбата на М. М. С. за предоставяне на правна помощ за подаване на частна жалба срещу определение № 630 от 07.03.2024г. постановено по ч. гр. д. № 3203/2023г. по описа на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба на М. С. от 28.03.2024г., чрез назначения на страната служебен процесуален представител адв. М. А..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.