№ 735
гр. София, 12.12.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря А. Р. като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 198/2024 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Е. и Е. З. И., чрез общите им пълномощници адвокати И. и Ц., против решение № 88 от 12.05.2023 г. по гр. д. № 386/2022 г. на Апелативен съд – В. Т. (АС – В. Т. .
Ответниците по жалба Б. Б. Е. и С. Л. Е., чрез общия им пълномощник адв. Ч., считат, че няма основания за допускане на касационен контрол. По същество намират жалбата за неоснователна. Претендират разноски.
С въззивното решение, предмет на касационна проверка, е потвърдено решение № 144 от 02.05.2022 г. по гр. д. № 244/2021 г. на Окръжен съд – Русе (ОС – Русе) в частта, с която по иск на Б. Б. Е. и С. Л. Е. е прогласена нищожността на договор за аренда от 24.06.2015 г., сключен между ответниците А. С. Е. и Е. З. И., вписан в Служба по вписванията – [населено място] с вх. рег. № 7959/25.06.2015 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, по отношение на следните земеделски имоти, собственост на ищците: 1/ поземлен имот (ПИ) с идентификатор ..., с площ от 6002 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Т. г.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 2/ ПИ с идентификатор ..., с площ от 5252 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Ч.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 3/ ПИ с идентификатор ... - с площ от 10 004 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Ч.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот...; 4/ ПИ имот с идентификатор ..., с площ от 7252 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Ю.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ..; 5/ ПИ с идентификатор ..., с площ 5501 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „П. п.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 6/ ПИ с идентификатор ..., с площ 5001 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „К.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 7/ ПИ с идентификатор ..., с площ 6002 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Д. ш.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ... 8/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3550 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Д. ш.“, с трайно предназначение нива, образуван от имот ...; 9/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3550 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Д. ш.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 10/ ПИ с идентификатор ..., с площ от 4501 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Г.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 11/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3360 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Ч.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 12/ ПИ с идентификатор ..., с площ 4707 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Г.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 13/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3501 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „М. д.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 14/ ПИ с идентификатор ..., с площ 5001 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „М. д.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 15/ ПИ с идентификатор ..., с площ 5124 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Е. п.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 16/ ПИ с идентификатор ..., с площ от 3101 кв. м., находящ се в землището на [населено място], м. „И.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 17/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3501 кв. м, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 18/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3527 кв. м., находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот .../ ПИ с идентификатор ..., с площ 20012 кв. м., находящ се в землището на [населено място], м. „О. б.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 20/ ПИ имот с идентификатор ..., с площ 8336 кв. м., нива в м. „Ч.“ по КВС на [населено място] поле, образуван от имот... и ../ ПИ с идентификатор ..., с площ 3001 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Т. г.“, образуван от имот ...,; Е. З. И. е осъден да върне на Б. Б. Е. и С. Л. Е. собствените им земеделски имоти, предмет на договора за аренда, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и са присъдени разноски на ищците.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ищците Б. Б. Е. и С. Л. Е. и ответницата А. С. Е. и нейния съпруг Е. Ф. Е. са развивали съвместна търговска дейност – купували са земеделски земи в съсобственост и са ги обработвали; през 2013 г. в отношенията им настъпил разрив, а през 2014 г. започнали преговори между страните за доброволно уреждане на отношенията; на 24.06.2015 г. е сключен договор за аренда, по силата на който арендодателят А. С. Е. предоставила на арендатора Е. З. И. (неин зет – съпруг на дъщеря й) за временно ползване земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] поле, в землището на [населено място] и в землището на [населено място], за срок от 30 години; постигнато е съгласие – чл. 2 от договора, арендното плащане да е в размер на 30 лв./дка. Констатирал е, че в производство по съдебна делба по гр. д. № 4415/2016 г. на Районен съд – Русе от имотите, предмет на договора за аренда, са образувани нови имоти и в дял на ищците Б. Б. Е. и С. Л. Е. са възложени изрично посочени в решението имоти, находящи се в землището на [населено място] поле, [населено място] и [населено място] (съгласно одобрена спогодба по гр. д. № 609/2019 г. на ОС – Русе). Съдът е възприел заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, според което средното арендно плащане към 2015 г. (годината на сключване на процесния договор) за землището на [населено място] поле възлиза на 58 лв./дка - по данни на НСИ, а по данни от общинската служба по земеделие – [населено място] поле наемите за земите в землищата на [населено място] и [населено място] поле са от 50 - 60 лв./дка като за [населено място] те са 45 – 50 лв./дка. Установено е също по делото, че за срок от една стопанска година (2019/2020 г.) имотите, предмет на процесния договор за аренда, са били преотдадени за ползване от арендатора по съглашението и ответник по делото – Е. З. И. на „А. а.“ ЕООД с договор за пренаемане от 25.12.2019 г. Управител на това дружество пък е А. С. Е., а едноличен собственик на капитала му е нейният съпруг Е. Е.. Уговорената по договора наемна цена е 30 лв./дка. Посочено е, че с договор за наем от 13.07.2015 г. ищецът Е. е предоставил на „Х.“ ЕООД ползването на недвижими имоти в землището на [населено място] поле – стопански двор, за срок от 10 стопански години срещу наемна цена от 500 лв. годишно. Едноличен собственик на капитала и управител на това дружество е Л. Л. – син на ищците. Съобразени са и данните, изнесени в показанията на разпитаните свидетели, сочещи, че отношенията между двете семейства – на ищците Е. и ответницата Е., по повод съвместната обработка на земеделска земя се влошили през 2013 г. и те започнали разговори за доброволна подялба на имущество и стопански инвентар. Особено спорен бил въпросът с изградения с общи пари в стопанския двор на [населено място] поле склад, тъй като строителството му се извършило въз основа на учредено право на строеж в полза на ищеца Е., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Шанс“. Установено е също, че ищецът Е. узнал за сключването на процесния договор за аренда през 2015 г. и много се изненадал и ядосал, като заявил, че не трябва да се обработват наетите с него земи.
За да приеме предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за основателен и доказан, съставът на втората съдебна инстанция е съобразил разясненията, дадени с ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС, както и съдебната практика, съгласно която не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Отчел е и обстоятелството, че преценката дали една сделка е недействителна, поради нарушение на добрите нрави не се ограничава единствено до сравняването на насрещните престации, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните. Установено е, че уговореното с договора от 24.06.2015 г. арендно плащане е в размер по - нисък от този на средните арендни плащания за земеделски земи в същия район, изплащани през посочената 2015 г. (30 лв./дка – 60 лв./дка). При липса на ограничение или лимитиране на размера му в специалния Закон за аренда в земеделието (ЗАЗ) и предвид свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД е направено съждение, че неговата стойност не обосновава сама по себе си явна нееквивалентност на насрещните престации, при което едната от тях (арендното плащане) се приравнява на липса на престация и обуславя нищожност на сделката. В случая обаче въззивният съд е установил други обстоятелства, които съвкупно с по – ниския размер на арендното плащане са обосновали преценката му за съществен порок при сключване на договора за аренда, който следва да бъде характеризиран като нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. На първо място, това е продължителността на уговорения от ответниците като страни по този договор негов срок – от 30 години. Изразено е разбиране, че така определен срокът на съглашението в значителна степен накърнява интересите на ищците като съсобственици на отдадените под аренда имоти. Макар в специалния закон ЗАЗ да е предвиден само минимален срок на арендните договори, не и максимален такъв, инстанцията по същество е приела, че в случая договорът за аренда е сключен от ответницата като съсобственик на имотите, а ищците са обвързани от условията му, без да могат да ги променят, при това в продължение на 30 г. На второ място, основание за извод за противоречието на договора с морала е намерено в невъзможността на ищците за изменение както на размера на арендното плащане при настъпване на обстоятелствата по чл. 16, ал. 1 ЗАЗ – по съображения, че не са страна по договора, така и неговият срок съгласно чл. 13, ал. 2 от същия и чл. 16, ал. 1, изр. второ ЗАЗ. Прието е също така, че извън хипотезите на чл. 16 от съглашението, същото не може да бъде и прекратено. Изразено е разбиране, че единствената възможност за неговото изменение и прекратяване е предоставена на волята на страните по тази правна връзка, които, освен че са роднини по сватовство, са във влошени отношения с ищците. В тази връзка е обобщено, че чрез действията на ответниците по сключване на договора интересите на ищците са били накърнени, което е в отклонение от принципа за добросъвестност и справедливост. На следващо място, аргумент в подкрепа на извода за основателност на предявения иск е послужило и обстоятелството, че договорът за аренда е сключен от ответниците именно в период, в който отношенията между страните по делото във връзка с осъществяваната от тях обща дейност, са били влошени и те са водили разговори за делба на придобитите в съсобственост земеделски земи, както и за доброволно уреждане на възникналите спорове. Договорът е сключен през м. юни 2015 г., когато според решаващия състав самите ответници са били наясно, че споразумение с ищците за разделяне на имотите няма да бъде постигнато, а ще се пристъпи към съдебна делба, и въпреки това са сключили договор за аренда на част от съсобствените имоти, за дълъг срок и на цена, която удовлетворява собствения им интерес – на семейството. След съвкупна преценка на обстоятелствата при сключване на процесния договор : уговорените дълъг срок на неговото действие и нисък размер на арендните плащания, както и периода, в който съглашението е сключено – при влошени отношения между страните по делото и невъзможност за доброволно прекратяване на съсобствеността върху притежаваните от тях земеделски земи, въззивният съд е формирал извод, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
С определение № 3342 от 28.06.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора.
По въпроса, обусловил допускане на обжалването, настоящият състав на ВКС, III г. о. намира следното.
Питането е с процесуалноправен характер и по него е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава (изразена в ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о.; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 190 от 07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, I г. о.; решение № 5 от 11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, І г. о.; решение № 74 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2701/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 133 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 3565/2018 г. на ВКС, І г. о.; решение № 60215 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.), която следва да бъде съобразена и по настоящото дело. Според тази практика съдът е длъжен да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, и да изложи мотиви, в които да посочи и обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, да извърши преценка на доказателствата относно правнорелевантните факти, от които произтича спорното право като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се и защо, като съобразно с това да изложи собствените си фактически констатации и правни изводи по предмета на делото. В качеството на втора решаваща инстанция такива задължения има и въззивният съд, който съобразно собственото си становище относно крайния изход на материалноправния спор може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Разрешаването на този спор е обект на дейността на въззивния съд, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност – така ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС (виж мотивите към т. 2). Настоящият съдебен състав възприема посочената практика на ВКС.
Като разгледа касационната жалба и провери въззивното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, ВКС, състав на трето гражданско отделение, намира следното.
Основателен е доводът на касаторите - ответници, че въззивният съд в нарушение на задълженията си не е обсъдил възраженията им, че сключването на процесния договор и преценката на неговата валидност с оглед изискванията на морала следва да се разглеждат изцяло в контекста на развилите се във времето отношения между страните (ищците Е. и съпрузите Е. – първата ответницата и нейния съпруг) по повод съвместната им дейност по професионално обработване на земеделската земя и настъпилия след това разрив. В частност това са доводите за дългогодишните отношения между двата семейни кръга, основани на разбирателство и взаимно доверие; че изправени пред невъзможността да поделят доброволно имуществото и инвентара, които са използвали при осъществяване на горната им обща дейност и да разрешат спора с разум, семействата – насрещни страни по спора, са се опитали да си осигурят препитание чрез обработка на земеделска земя с дългосрочна перспектива като са използвали позволени от закона средства; че последващо изразената (няколко години след узнаване още през 2015 г. за съществуването на договора) неудовлетвореност на съсобственика (т. е. ищците) от материалната престация по арендното правоотношение, създадено от друг съсобственик (ответницата Е.), му дава права по чл. 30, ал. 3 ЗС, но не е основание за обявяването на източника на тази правна връзка – договора (от 24.06.2015 г.) за нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Липсата на обсъждане и произнасяне по горните възражения и доводи на ответниците се е отразила на правилността на обжалваното решение. При съобразяването им в отговор на предприетата чрез същите процесуална защита от ответниците второинстанционният съд бил направил извод за неоснователност на предявения установителен иск за нищожност на договора за аренда по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Същият е валиден и обвързва страните по него. В тази връзка освен отчитане към релевантния момент – този на сключване на съглашението през 2015 г., на фактите като уговорения дълъг срок на договора – 30 г., ниският размер на арендното плащане – 30 лв./дка, ескалиращото напрежение в отношенията на страните по делото към горния момент и наличието на роднинска връзка (по сватовство) между страните по него, не са разгледани и обсъдени с оглед фактическия състав на релевантното основание други установени по делото обстоятелства. На тях са се основали доводите и възраженията на ответниците. Те касаят създаването, развитието и укрепването на съвместния общ бизнес на двата фамилни кръга – професионална обработка на земеделска земя и неговия последвал крах, съпътстван с неизбежната подялба на активи. Горните многопластови отношения съставляват мотив за внимателна, всестранна и обективна преценка на действията на страните, предприети в този времеви период. В определен момент от него е сключен и процесният договор. Календарното време е било наситено с интензивни разговори, преговори и поети договорености между бившите партньори, както помежду им, така и спрямо трети лица. Те са искали да си осигурят доходи – за семействата им и за в бъдеще, като са разчитали на своето основно препитание – обработка на земеделска земя и реализиране на продукция от нея. Установените данни по делото не могат да наложат извод, че сключването от ответниците на договора за аренда от 24.06.2015 г. при конкретните негови условия и клаузи съставлява накърняване на етиката, нравствеността и добрите нрави (разбирани като морални норми, неписани правила за поведение с предвидено от закона правно значение) в общуването и поведението им спрямо ищците и лишава последните от възможността да ползват дългосрочно земеделските си земи по предназначение. Неправилно е съждението на въззивният съд, че ищците, които не са страна по процесния договор, са обвързани от правните му последици. За времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ (обн. ДВ, бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г., с който е създадена нова ал. 4 на чл. 3), сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик (дори с миноритарен дял от земята – равен или под 50 %), без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността (ТР № 91 от 01.10.1974 г. по гр. д. № 63/74 г., ОСГК). Съдебната практика е константна, че при сключен договор за аренда от един съсобственик, отношенията му с останалите се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС (така решение № 181 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 1315/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.). Когато съглашението е сключено от съсобственик преди изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ – т. е. от съсобственик, притежаващ половината или по-малко от половината от дяловете (както в случая) то обвързва само страните, които са го сключили, а спрямо останалите съсобственици се прилага доколкото те изрично или с конклудентни действия са го приели. Коментираният текст е проява на кореспондиращо на общата уредба по чл. 32, ал. 1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда - общата вещ се ползва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Изменението в специалния закон касае единствено материалноправните предпоставки за сключване на договор за аренда, но не създава ново, различно от предходното, правило за регулация на арендните правоотношения. Ето защо, по аргумент от чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно – вж. в този смисъл решение № 314 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. В случая договорът от 24.06.2015 г. обвързва единствено ответниците (тези, които са го сключили), но не и ищците. За да намери приложно поле и спрямо тях, съглашението следва да е прието – изрично или мълчаливо, каквито данни липсват по делото. Претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на съответната на дела на ищците част от доходите от арендуваните земеделски земи е била предмет на производството, уважена е и в тази част решението на първостепенния съд е влязло в сила като необжалвано. Събраните в хода на съдебното дирене по този иск доказателства са обосновали извода, че ищците не са получили припадащата им се част от арендното плащане за стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. Налице са плажни нареждания, изготвени от ответницата А. С. Е. за съответните, дължими суми към ищцата Б. Б. Е. без обаче да са налице данни извършените преводи да са постъпили по сметката на кредитора, т. е. плащанията да са с погасителен ефект. Изпратената пък с пощенски запис от първата ответница до ищцата сума в погашение на вземането с описания произход, е върната като неполучена.
След като ищците не са приели – изрично или мълчаливо, правните последици на арендното правоотношение с източник договора от 24.06.2015 г., сключен от ответниците, те не са обвързани от тази правна връзка и съглашението им е непротивопоставимо. Затова в отношенията им с ответниците е без значение наличието на такъв договор, както и при какви условия (срок, размер на арендното плащане и т. н.) е сключен, защото той няма правно действие спрямо съпрузите Е.. Те имат правата по чл. 30, ал. 3 ЗС и участват в ползите и тежестите от общата вещ съразмерно с частта си – до одобряване на съдебната спогодба по гр. д. № 609/2019 г. на ОС - Русе и придобиване в изключителна собственост на процесните имоти. По отношение на тях обаче, и преди, и след прекратяване на съсобствеността с делба, договорът за аренда е лишен от правен ефект по вече изложените съображения и не може да доведе до претендираното накърняване на принципите за морално и етично поведение като основание за нищожност.
Предвид изхода на спора по обуславящия иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се налага, че облигационната претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на процесните земеделски имоти, като дадени в изпълнение на арендния договор, е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
На отмяна подлежи и въззивното решение в частта, с която в полза на ищците са присъдени разноски за две съдебни инстанции в общ размер от 4 565. 06 лв. (1962.06 лв. + 2603 лв. – съответно за производството пред първостепенния съд и пред въззивния съд).
С оглед изхода на делото ответниците по касация дължат на касаторите сторените от последните и своевременно претендирани разноски за три съдебни инстанции, в размер общо на 4 975. 68 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, които разходи са удостоверени с приложените платежни нареждания и договори за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 88 от 12.05.2023 г. по гр. д. № 386/2022 г. на Апелативен съд – В. Т. и потвърденото с него решение № 144 от 02.05.2022 г. по гр. д. № 244/2021 г. на Окръжен съд – Русе в частта, с която по исковете на Б. Б. Е. и С. Л. Е. против А. С. Е. и Е. З. И. е прогласена нищожността на договор за аренда от 24.06.2015 г., сключен между ответниците А. С. Е. и Е. З. И., вписан в Служба по вписванията – [населено място] с вх. рег. № 7959/25.06.2015 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, Е. З. И. е осъден да върне на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на Б. Б. Е. и С. Л. Е. дадените в изпълнение на договора земеделски имоти, както и в частта на присъдените на ищците разноски общо от 4 565. 06 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Б. Е. и С. Л. Е. против А. С. Е. и Е. З. И. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - за нищожност на договор за аренда от 24.06.2015 г., сключен между ответниците А. С. Е. и Е. З. И., вписан в Служба по вписванията – [населено място] с вх. рег. № 7959/25.06.2015 г., поради накърняване на добрите нрави и с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на Е. З. И. да върне на Б. Б. Е. и С. Л. Е. дадените в изпълнение на договора земеделски имоти.
ОСЪЖДА Б. Б. Е. с ЕГН [ЕГН] и С. Л. Е. с [ЕГН] да заплатят на А. С. Е. с ЕГН [ЕГН] и Е. З. И. с ЕГН [ЕГН] сумата от 4 975. 68 (четири хиляди деветстотин седемдесет и пет лв. и 68 ст.) лева – разноски за три съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.