Р Е Ш Е Н И Е

№ 736

София,12.12.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №1467 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с касационна жалба вх. № 1219/05.02.2024г. на [община], представлявана от кмета П. К., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П. В. срещу решение № 464/22.12.2023г. постановено по в. гр. д. № 585/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение №811/14.07.2023г., постановено по гр. д. №4364/2021г. на Пазарджишкия районен съд, е уважен предявеният от М. А. В. и З. З. В. против касатора [община] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено между страните, че ищците са собственици на реална част с площ 254.60кв. м. от УПИ [№] целият с площ от 523 кв. м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], общ.П., при граници на имота: изток УПИ - [№], юг - улица, запад УПИ [№] и север - УПИ [№], която неправилно е нанесена в КККР, като част от имот с идентификатор [№], вместо като част от имота на ищците с идентификатор [№]; уважен е предявеният от М. А. В. и З. З. В. против [община] положителни установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено между страните, че ищците са собственици на реална част с площ 4 кв. м. от УПИ [№] целият с площ 523 кв. м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], общ.П., при граници на имота: изток УПИ - [№], юг - улица, запад - УПИ [№] и север - УПИ [№], която неправилно е нанесена в КККР като част от имот с идентификатор [№], вместо като част от имота на ищците с идентификатор [№].

Касаторът поддържа, че обжалваната от него част въззивно решение е недопустимо, тъй като за ищците не е налице правен интерес от предявяването на положителните установителни искове за собственост срещу общината, доколкото липсва спор за собственост. Моли в обжалваната част въззивното решение да бъде обезсилено и производството по делото бъде прекратено, като в полза на общината бъдат присъдени направените разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представена в заседанието писмена защита.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по тази касационна жалба М. А. В. и З. З. В., чрез процесуалния си представител адв.С. К.-Н. от АК-П., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представена в заседанието писмена защита.

С определение №4311/30.09.2024г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е допуснато с цел проверка за допустимостта на постановеното от въззивния съд решение в обжалваната от [община] част.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

М. А. В. и З. З. В. са предявили срещу Б. М. Б. и [община] иск за признаване правото им на собственост, а срещу Б. М. Б. и за предаване на владението върху 254.60 кв. м. от ПИ с идентификатор [№] по плана на [населено място], [община], както и искане за отмяна на н. а.№189, том VІІ, рег.№19174, дело №1316/2021г. по описа на нотариус А. И. с рег.№423, както и срещу Я. А. Д. и [община] иск за признаване правото им на собственост, а срещу Я. А. Д. и за предаване на владението върху 4 кв. м. от ПИ с идентификатор [№], с твърдението, че са придобили правото на собственост върху ПИ с идентификатор [№] по договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно наддаване по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост с рег.№761/25.11.2019г., вписан на същата дата в Службата по вписванията-гр.П.. Твърдят, че със заявление рег.№01-445938/1.08.2021г. са поискали от СГКК-П. отстраняване на непълноти и грешки, свързани с промяна на границите на съседни имоти, но в хода на тази процедура е постъпило възражение от Б. М. Б., легитимиращ се като собственик на ПИ [№] по силата на н. а.№148/15.09.2021г. Поддържат, че съгласно действащия регулационен план на [населено място] от 1973г. техният имот попада в ПИ [№] с 254.60 кв. м. и в ПИ [№] с 4 кв. м. като оспорват правата на Б. М. Б. върху спорните 254.60 кв. м. и на Я. А. Д. върху спорните 4 кв. м., с твърдението, че имотът е собственост на [община], която не е продавала този имот и се включва в площта, която са придобили през 2019г.

С писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК [община] поддържа, че предявеният срещу нея иск е недопустим поради липса на правен интерес, доколкото между ищците и общината няма спор за принадлежността на правото на собственост. Заявява, че изложеното в исковата молба отговаря на действителността.

Правата на предявилите иска лица са били оспорени от Б. М. Б. с твърдението, че е собственик на процесния имот, тъй като го е придобил на основание наследство и давност от своя дядо по бащина линия К. Б. С., който е владял имота, а след неговата смърт и той, в имотните му граници такива, каквито са били заснети повече от 60 години, а именно като поземлен имот №31 с площ от 1316 кв. м., заснет като ПИ с идентификатор [№] с площ от 1223 кв. м. Посочил, че по разписната книга към действащия план на селото от 1973г. УПИ [№] в кв. 41 е записан на наследници на К. Б. С., както и че ПИ 31 с площ 1316 кв. м. участва в този УПИ с 593 кв. м. Твърдял, че процесните 254.60 кв. м. по плана от 1973г. е предвидено да бъдат придадени по регулация към съседни имоти, но регулацията не е приложена. Твърдял също така, че съставеният на 10.11.2017г. Акт за частна общинска собственост не удостоверява правото на собственост на общината в посочения в него обем.

Правата на предявилите иска лица са били оспорени и от Я. А. Д. с твърдението, че спорната реална част от 4 кв. м. е била придадена от негов имот към съседния, като регулацията не е била приложена.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост с вх.№761, сключен на 25.11.2019г. между [община], в качеството й на продавач и М. А. З., в качеството му на купувач, продавачът е продал на купувача недвижим имот - частна общинска собственост, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4951/10.11.2017г., вписан в дв. вх. рег. № 10328/13.11.2017г., том 34, акт №125 при Агенция по вписванията - Служба по вписванията [населено място], а именно: Урегулиран поземлен имот VІІ-32, с площ 523кв. м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], [община], при граници на имота: изток: УПИ [№], юг- [улица], запад - УПИ [№], север - УПИ-[№], за сумата от 3600 лв.

Посочено е, че съгласно скица №15-1188496-01.11.2021г., поземлен имот с идентификатор [№] е с адрес в [населено място], ул.“25-та“ №22 и с площ: 341кв. м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 32, квартал 41, парцел VII, съседи: [№], [№].

Съобразено е, че в Акт № 4951 за частна общинска собственост от 10.11.2017г. за вид и описание на имота е посочено УПИ [№] в кв. 41 по плана на селото утвърден със Заповед №159/28.09.1973г.

От правна страна въззивният съд е приел, че с договор за покупко - продажба, чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост, рег. №761/25.11.2019г., вписан под акт 151, том 31, вх. рег.№8997/25.11.2019г. двоен регистър 8985 по описа на Служба по вписванията-П., ищците М. А. З. и З. З. В. са придобили от [община] собствеността върху недвижим имот: УПИ [№], с площ от 523 кв. м., находящ се в квартал 41 по плана на [населено място], общ. П., при граници и съседи на имота: изток - УПИ [№], юг - [улица], запад - УПИ [№] и север - УПИ [№], като съгласно КККР на [населено място], общ.П., обл.П., одобрени със заповед РД-18-256/22.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, имотът представлява ПИ с идентификатор [№], адрес на поземления имот: [населено място], общ.П., ул. „25-та“ №22, с площ от 341 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.). Посочено е, че ответната община не оспорва, че от момента на продажбата процесните реални части принадлежат на ищците.

Прието е, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 25.11.2019г. [община] се легитимира като собственик на процесния недвижим имот и по силата на този договор правото на собственост е придобито от М. А. В. и З. З. В., като възражението на Б. М. Б. за придобиване на процесната реална част, заснета към имот с идентификатор [№] по КККР, представляващ УПИ [№], по давност и наследствено правоприемство, поради неприложена регулация и изтичане на сроковете по §8, ал. 1 ЗУТ и автоматично прекратяване на отчуждителното действие за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, както и възражението на Я. А. Д., че регулацията не е приложена, са приети за неоснователни.

Съобразено е обстоятелството, че имоти с пл.№31 и 32 са включени в регулацията на [населено място] с одобреното разширение на регулацията със заповед №159 от 1973г., като според този регулационен план спорната част попада в парцел VІІ-32, за който са изложени съображения, че към момента на съставянето на Акта за частна общинска собственост №4951/10.11.2017г. е общинска собственост с посочената в акта площ от 532 кв. м. Прието е, че със сключването на договора за покупко-продажба от 25.11.2019г. регулацията е приложена във формата, предвидена в § 8, ал. 3 ПР на ЗУТ, като със заплащането на цената по договора за покупко-продажба и с площите, с които имотът е описан в договора, на практика регулацията е приложена и реалната част от 254 кв. м., придаваеми от имот с идентификатор [№] е заплатена и съответно придобита от ищците. Аналогичен извод е направен и за реалната част с площ от 4 кв. м., придаваеми от имот с идентификатор [№].

По възражението на [община] за недопустимост на предявения срещу нея по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, което е било поддържано и пред въззивния съд, въззивният съд не се е произнесъл, приемайки, че същото не е предмет на въззивна проверка, тъй като няма обжалване на първоинстанционното решение в тази му част.

Така постановеното въззивно решение (в обжалваната от [община] част) е валидно, но недопустимо.

Наличието на правен интерес за предявяването на положителен установителен иск, включително и на иск за признаване право на собственост, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за наличието на която съдът следи служебно. При съмнение дали е налице правен интерес от предявяването на такъв иск съдът следва да даде на предявилото иска лице указания да обоснове правния си интерес, а при наличието на въведено от ответника по иска възражение за недопустимостта на иска, да извърши преценката въз основа на твърденията на спорещите страни и данните по делото.

Действително в практиката си ВКС приема, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси исковата защита, но това разрешение касае случаите, в които действително между страните е налице спор за принадлежността на правото на собственост и е установено извънсъдебно оспорване от страна на ответника, а когато такова извънсъдебно оспорване липсва, то постановяването на решение, с което правата на ищеца да бъдат признати със сила на присъдено нещо е необходимо с оглед последващо нанасяне на имота в кадастрална карта или по друга причина, която може да бъде изведена от приложима правна норма.

В случая липсата на правен интерес от предявяването на положителни установителни искове срещу [община] за реалните части от ПИ с идентификатор [№] и ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място] следва от установените по делото факти, а именно, че общината е продала на предявилите иска лица имот с площ от 523 кв. м., съответстващ на УПИ [№] в кв.41 по плана на [населено място] и не е оспорвала правата на купувачите както след сключването на договора за покупко-продажба, така и към момента на нанасянето на имотите в действащата кадастрална карта на селото след сключването на договора и към предявяването на иска. Дори след предявяването на исковете и въведените от ответниците Б. М. Б. и Я. А. Д. оспорвания, общината е поддържала, че имотът принадлежи на М. А. В. и З. З. В., вкл. спорните по делото реални части.

Неоснователни са доводите на М. А. В. и З. З. В., че правният им интерес от предявяването на установителен иск срещу [община] е обусловен от спор за собствеността върху процесната част от имота, конкретно проявление на който е обстоятелството, че в действащата кадастрална карта на селото спорните площи съставляват части от парцелите на общината. Тези твърдения и доводи се опровергават от заключението на изслушаната по селото СТЕ, според която регистриран собственик в КРНИ към действащата кадастрална карта за имот с идентификатор [№] е Б. М. Б. съгласно н. а.№148, том 26, дело 4445 от 15.09.2021г., а за имот с идентификатор [№] - Я. А. Д.. В КРНИ към действащата кадастрална карта на [населено място] към момента на предявяване на исковете [община] не е посочена като собственик на спорните по делото реални части от имоти, което обосновава извод за липса на правен интерес от предявяването на искове срещу общината, а оттам и за недопустимост на така предявените искове. Според представения по делото проект за изменение на КККР, на който предявилите иска лица се позовават, в КР като собственост на общината е посочен ПИ с идентификатор [№], части от който имот обаче не се твърди да са собственост на ищците. Идентични са и обстоятелствата, посочени в решение №17-307-28.09.2021г. на началник СГКК П., с което е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, поискано със заявление №01-445938-11.08.2021г. от М. А. В.. Действително в решението е посочено, че с това заявление М. А. В. е поискал отразяване на непълнота и грешка, свързана с промяна на границите и по отношение на имот с идентификатор [№], но в настоящето производство срещу [община] иск за този имот не е предявен. Освен това от данните по делото е видно, че ПИ с идентификатор [№] представлява улица, до която при отразяване на границите на УПИ [№] в кв. 41 като граници на ПИ [№] собственикът на ПИ [№] не би имал достъп.

И тъй като решението на първоинстанционния съд е обжалвано от М. А. В. и З. З. В. изцяло, т. е. и в частта, с която са били отхвърлени предявените срещу [община] установителни искове, изводът на въззивния съд, че допустимостта на тези искове не е предмет на въззивна проверка е неправилен.

Като не е констатирал недопустимостта на предявения срещу [община] положителен установителен иск поради липса на правен интерес, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

С оглед изхода на спора в полза на [община] следва да бъде присъдена сумата от представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №464, постановено на 22.12.2023г. от Окръжен съд-Пазарджик по в. гр. д.№585/2023г. в частта, с която след отмяна на решение №811 от 14.07.2023г., постановено по гр. д.№4364/2021г. по описа на Районен съд-Пазарджик е признато за установено по предявения по чл. 124, ал. 1 ГПК от М. А. В. и З. З. В. иск против [община], че М. А. В. и З. З. В. са собственици на реална част с площ 254 кв. м. от УПИ [№], целият с площ от 523 кв. м., находящ се в кв. 41 по плана на [населено място], [община], при граници на имота: изток УПИ [№], юг-улица, запад УПИ [№] и север УПИ [№], която неправилно е нанесена в КККР като част от имот с идентификатор [№], вместо като част от имот с идентификатор [№], както и, че М. А. В. и З. З. В. са собственици на реална част с площ 4 кв. м. от УПИ [№], целият с площ от 523 кв. м., находящ се в кв. 41 по плана на [населено място], [община], при граници на имота: изток УПИ [№], юг-улица, запад-УПИ [№] и север.УПИ [№], която неправилно е нанесена в КККР като част от имот с идентификатор [№] вместо като част от имот с идентификатор [№] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявените от М. А. В. и З. З. В. против [община] установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М. А. В. и З. З. В. да заплатят на [община] сумата от 1110 лв. (хиляда сто и десет лева), представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: