О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5795

гр.София, 12.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №1987 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Н. срещу решение №171 от 4.12.2023 г., постановено по в. гр. д. №183 по описа за 2023 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №151 от 10.3.2023 г. по гр. д. №207 по описа за 2022 г. на Ямболския окръжен съд, III състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против Народното събрание и Районен съд-гр. Елхово искове с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят 28 050 евро обезщетение за имуществени вреди, представляващи отнети в полза на държавата недекларирани парични средства, 21 644,26 евро обезщетение за имуществени вреди от невъзможността да ползва тези средства и 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от противозаконното отнемане на средствата.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по две групи въпроси:

I. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по правнорелевантните факти, относими към въпросите по съществото на спора?

1 По-конкретно дължимо ли е обезщетение на лице, осъдено за извършено от него престъпление, но с приложена двойна наказателна санкция, която е била несъвместима с правото на ЕС?

2. По-конкретно дължимо ли е обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на осъдено за криминално деяние лице, върху което са били приложени две предвидени в закона наказателни санкции?

3. По-конкретно какви са критериите за оценка на претърпените неимуществени вреди на осъдено за криминално деяние лице, върху което са били приложени две на брой предвидени в закона наказателни санкции, едната от които впоследствие е била обявена за незаконно предвидена?

4. При липса на събрани доказателства за размера на претърпени неимуществени вреди на осъдено за криминално деяние лице, върху което са били приложени две на брой предвидени в закона наказателни санкции, едната от които впоследствие е била обявена за незаконно предвидена, как следва да бъдат оценени вреди?

5. По-конкретно дължи ли се обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осъдено за криминално деяние лице, върху което са били приложени две на брой предвидени в закона наказателни санкции, едната от които впоследствие е била обявена за незаконно предвидена?

II. Въпроси относно противоречието на въззивното решение с правото на ЕС.

1. Била ли е налице възможност и законодателно съдействие за увредено лице, което е пострадало от нарушение на правото на ЕС в случай като конкретния, за да се приеме, че увреденият е имал възможност за действие, тоест - могъл ли е ефикасно и равностойно да упражни правата си за обезщетение по ЗОДОВ преди въвеждането на специалната норма на чл.2в от ЗОДОВ?

2. Допустимо ли е от правото на ЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на Съда на ЕС, при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск на претърпени вреди от нарушение на правото на ЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания по начин, несъвместим с правото на ЕС?

3. Допустимо ли е горното, без в конкретния случай да се изследва въпросът еднакво благоприятни за пострадалото лице ли са били процедурните условия за реализация на отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС преди и след въвеждането на чл.2в от ЗОДОВ?

4. Допустимо ли е горното, без в конкретния случай да се изследва въпросът еднакво ефективни ли са били процедурите за реализация на отговорността на държавата за нарушение правото на ЕС преди и след въвеждането на чл.2в от ЗОДОВ?

5. Допустимо ли е горното, без в конкретния случай да се изследва въпросът практически възможно ли е било за пострадалото лице без значителни затруднения от финансово или процедурно естество да се възползва от правото си на иск по чл.4, параграф 3 от ДЕС преди законодателното уреждане на специална процедура по чл.2в от ЗОДОВ?

6. Следва ли да се приеме, че правото на иск, с което се претендира обезщетение на претърпени вреди поради несъобразяване на национална правна норма с такава на общностното право от Народното събрание е погасено по давност, в случай че увреденото лице не го е упражнило в рамките на пет години след увреждането, при положение че увредилият го законодател, знаейки утвърдената съдебна практика на Съда на ЕС в тази насока не е предприел необходимите действия по привеждането на увреждащата национална норма в съответствие с правото на ЕС?

7. В този смисъл следва ли, че неизпълнението на задължението на Народното събрание не трябва да се третира като бездействие, увреждащо частноправните субекти, водещо до невъзможност последните да търсят правата си по исков ред?

Народното събрание на Р. Б. застъпва становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Районен съд-гр. Елхово не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Със споразумение от 14.11.2014 г. по НОХД № 1141 по описа за 2014 г. на Елховския районен съд касаторът се е признал за виновен за това, че на 27.07.2014 г. на Митнически пункт „Лесово“ не е декларирал пренасяните парични средства в размер на 28 050 евро-престъпление по чл.251, ал.1 от НК, за което е определено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца и на основание чл.251, ал.2 от НК предметът на престъплението-28 050 евро са отнети в полза на държавата. На 22.06.2022 г. касаторът е завел искова молба, в която е заявил, че отнемането на сумата противоречи на Регламент № 1889/2005 г., тъй като санкцията е била несъразмерна. Нарушението на правото на ЕС е извършено както от районния съд, наложил конфискацията, така и от Народното събрание, което не е предприело своевременно мерки да измени приложимата разпоредба в Наказателния кодекс. Ето защо е поискал Народното събрание и Районен съд-гр. Елхово да бъдат осъдени солидарно да му заплатят 28 050 евро обезщетение за имуществени вреди, представляващи отнетите в полза на държавата недекларирани парични средства, 21 644,26 евро обезщетение за имуществени вреди от невъзможността да ползва тези средства и 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от противозаконното отнемане на средствата.

В отговорите на исковата молба ответниците са оспорили исковете като неоснователни, повдигайки и възражение за погасяването им по давност.

Ямболският окръжен съд е приел, че ответниците са допуснали твърдените от ищеца нарушения на правото на ЕС и са му причинили имуществени вреди в размер на конфискуваната сума, но е отхвърлил този иск като погасен по давност, а останалите искове е отхвърлил като неоснователни.

Бургаският апелативен съд е възприел изцяло съображенията на първоинстанционния съд, обосноваващи нарушенията на ответниците на правото на ЕС, които са причинили имуществената вреда, състояща се в конфискация на сумата от 28 050 евро. Счел е обаче, че давността за предявените вземания е започнала да тече от момента на постановяване на определението на наказателния съд, с което е било одобрено споразумението от 14.11.2014 г. за конфискацията на паричните средства. Петгодишният давностен срок не е бил спиран или прекъсван от определенията на Съда на ЕС, с които е установено противоречието между националната правна уредба и правото на ЕС и е изтекъл преди завеждане на исковата молба. Ето защо въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете.

От изложените мотиви на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и всички относими доказателства и правнорелевантни факти, като въз основа на тях е извел свои подробни собствени фактически и правни изводи. Ето защо по първата група въпроси няма противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.

По втората група въпроси следва на първо място да се посочи, че по отношение на давността при исковете, предявени срещу държавата за обезщетяване на причинените от нея вреди се прилагат националните правила/общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД/, стига те да не противоречат на принципите на ефективност и равностойност/С. К., „Извъндоговорна отговорност на ЕС и на държавите членки“, изд. „Сиби“, 2017 г. стр.364, 366/. Още преди приемане на разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ не е имало пречка ищецът да заведе исковете си по общия ред, такива искове са предявявани и разглеждани по същество и по тях е формирана практика на ВКС. Следователно не може да се твърди, че за ищеца е било невъзможно или недостатъчно ефективно да предяви правата си преди приемането на чл.2в от ЗОДОВ/първи втори шести и седми въпроси на касатора/. Единствената разлика между производството по общия ред и производството по ЗОДОВ е намаленият във втория случай размер на държавната такса. Като се вземе предвид цената на исковете и дължимата държавна такса по общия ред, не се установява в случая наличието на такава финансова тежест, която да осуети или затрудни предявяването на исковете преди давността да изтече. Следователно няма противоречие между прилагането на националните правила за давността и принципите на ефективност и равностойност/трети, четвърти и пети въпрос/.

Съгласно чл.114 от ЗЗД давността в случая започва да тече от момента, в който са се породили вредоносните последици от увреждането-от момента на влизане в сила на определението, с което е било одобрено споразумението за конфискация на паричните средства. До такъв извод е стигнал и въззивният съд и даденото разрешение, както и разрешенията на другите въпроси от втората група, съответства на практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 3903 от 5.12.2023 г. по гр. д. № 1263/2023 г. на III ГО, с което касационно обжалване по подобен случай не е допуснато.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на Народно събрание на Р. Б. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №171 от 4.12.2023 г.,

постановено по в. гр. д. №183 по описа за 2023 г. на Бургаския апелативен съд

ОСЪЖДА З. Н. да заплати на Народно събрание на Р. Б. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 150/сто и петдесет/ лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: