Частна касационна жалба * Делба * разваляне поради неизпълнение * разваляне на договор по съдебен ред * съдебна спогодба * допустимост на иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161

гр. София, 11.07.2016 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 1328 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С определение № 3392 от 07.07.2015 г. по в. ч.гр. д.№ 1702/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ХІV състав, е потвърдено определение № 3814 от 30.03.2015 г., постановено по гр. д.№ 16072/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр. състав.

Определението на ОС – Пловдив е обжалвано с касационна частна жалба вх.№ 27845 от 01.10.2015 г., подадена по пощата на 30.09.2015 г. от Ц. Д. И. и М. А. И. чрез адвокат В. Ж. от АК – П. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено.

В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по процесуално-правен въпрос относно способа за разваляне на сключена в делбеното производство съдебна спогодба. Касаторите считат, че въпросът е обусловил волята на съда, като възприетото от въззивния съд становище за недопустимост на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е формиран в противоречие с практиката на ВКС – допълнителен критерий за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В подаден отговор конституираният като ответник по иска в качеството на необходим...