Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. вх.№11458/08.10.2014г., вх.№12460/31.10.2014г. и вх.№ 14728/18.12.2014г. чрез пълномощниците им адвокати А. П., С. Х., Ц. Ц. и Г. А. и насрещни касационни жалби вх.№ 105/06.01.2015г. и вх.№2384/20.02.2015г., подадени от Н. К. М. и Д. Х. П., чрез пълномощниците им адвокати С. Н. и Х. Т., срещу въззивни решения № 1732/12.08.2014г. и № 2122/21.11.2014г. по гр. д.№ 1187/2014г. на Софийския апелативен съд.

С първото решение е обезсилено като процесуално недопустимо решение от 21.02.2013г. по гр. д.№3497/2008г. на Софийския градски съд в часта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ, предявени от В. М., И.-А. А. и А.-А. А. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване, че ищците са собственици на подробно описан недвижим имот –стар поземлен имот с площ 7 107 кв. м., находящ се в [населено място], СО-район В., кв.Б., който по действащия регулационен план е идентичен с реални части от подробно описании поземлени имоти. Производството в тази част е прекратено. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в часта, с която са отхвърлени като неоснователни обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 108 ЗС вр. чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ за установяване правото на собственост и предаване владението върху подробно описани недвижими имоти, находящи се в [населено място], район В., предявени от В. М., И.-А. А. и А.-А. А. срещу Н. К. М. и И. П. С. и Д. Х. П.. С второто решение - №2122/21.11.2014г. е оставена без уважение молбата на В. М., И.-А. А. и А.-А. А. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК в решение № 1732/12.08.2014г. по гр. д.№ 1187/2014г. на Софийския апелативен съд.

За да постанови решение №1732/12.08.2014г. въззивният съд е приел, че предявеният срещу държавата положителен установителен иск за правото на собственост върху процесните имоти е недопустим, поради предприето недопустимо изменение на първоначално предявените искове от ищците и приемането за разглеждането им по същество от първоинстанционния съд в нарушение разпоредбата на чл. 214 ГПК. Допуснато е едновременно изменение в основанието, петитума и страните по исковете, а оттук и нов предмет на делото, различен от предмета, заявен с първоначалния иск. По отношение на ревандикационните искове, предявени срещу ответниците – физически лица, е прието, че са неоснователни.Ищците основават правото си на собственост на реституция по ЗВСОНИ като наследници по закон на починалия в У. А. И. А., от когото по реда на ЗОЕГПНС са одържавени процесните имоти /бивши три ниви/. Налице е идентичност между одържавените имоти и претендираните от ищците. Реституцията по ЗВСОНИ настъпва по право при наличие на предвидените от него предпоставки. В случая те са налице – имотът е отчужден по ЗОЕГПНС, към датата на влизане на ЗВСОНИ в сила той се е намирал в собственост на държавата и съществува реално до размерите в които е отчужден.Доколкото одържавеният имот не е застроен и съществува във вида, в който е бил преди одържавяването, следва да се счита реституиран по силата на закона. По отношение на втората предпоставка за основателност на иска по чл. 108 ЗС следва да се установи, че имотът се намира във владение или държане на ответниците. Това не е доказано от събраните по делото доказателства, в т. ч. показанията на свидетеля Ц..След като не е установена втората предпоставка за основателност на иска по чл. 108 ЗС – ответниците да владеят имота, той следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С решение №2122/21.11.2014г. САС е приел, че молбата на ищците да се постанови установителен диспозитив за правото на собственост по реда на чл. 247 ГПК е неоснователна.Недопустимо е съдът да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищците, тъй като предметът на делото е ревандикационен иск.Съдът дължи да даде защита на субективното право в обема, в който същата е поискана и това в случая налага произнасяне само по осъдителна искова претенция.

Всяка от страните оспорва касационните жалби на насрещната страна.

Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. вх.№11458/08.10.2014г. /наречена от жалбоподателите «частна касационна жалба»/ срещу въззивното решение №1732/2014г. се поставят следните правни въпроси: 1. допустимо ли е изменение на исковете, чрез включване и на нов ответник преди връчване на исковата молба на ответниците; 2.допустимо ли е ищецът да измени както основанието, така и петитума на иска, вкл. да посочи нов ответник, без да се съобразява с условията за изменение на иска по чл. 214 ГПК, когато това се извършва преди да е връчен препис от исковата молба на ответника, т. е. представлява ли това поправка на исковата молба и допустимо ли е това; 3.налице ли е правен интерес за предявяване на установителен иск за правото на собственост срещу държавата при положение, че тя отрича правата на собственост на ищците, произтичащи от реституция, съставила е за имотите АЧДС и се е разпоредила с тях. По първите два въпроса се поддържат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По последния се сочи противоречие с ТР№8/2013г., ОСГТК, ВКС. Прилагат се съдебни решения.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. с вх.№12460/31.10.2014г. срещу решение №1732/2014г. освен първите два въпроса от изложението към «частната касационна жалба» се поставят и следните въпроси, за които се твърди, че са решение в противоречие с практиката на ВКС: 1.дължи ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, когато правото на собственост е установено, но не са налице предпоставките за осъждане на ответника да предаде владението; 2. може ли съдът да формира годни фактически изводи /относно упражняването на фактическата власт върху процесния имот/, без да съобрази и оцени доказателствената сила и значение на признтите от самия него за относими и допустими доказателства, без да обсъди и мотивира защо игнорира тези доказателства и взаимовръзката между тях, без да обсъди и мотивира защо отхвърля доводите на страните във връзка с претендираните фактически изводи на основание на тези доказателства. Прилагат се решения на ВКС като се сочи противоречие и с ППВС №1/1953г., ППВС №8/1965г. и ППВС №1/1985г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. вх.№ 14728/18.12.2014г. срещу решение № 2122/21.11.2014г. се твърди, наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на това решение по следните правни въпроси: 1.представлява ли искането за установяване право на собственост, съдържащо се в иска по чл. 108 ЗС, самостоятелен положителен установителен иск за право на собственост по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК; 2.дължи ли съдът произнасяне в диспозитива на решението си по установително искане в производството по чл. 108 ЗС, когато отхвърля иска за предаване владението на вещта, поради недоказани предпоставки за уважаване искането за предаване на владението; 3. когато в мотивите на решението по иск с правно основание чл. 108 ЗС се признава установено правото на собственост за ищеца, но искът се отхвърля искът за пердаване на владението, следва ли съдът да отстрани порока на решението си по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, или по реда на постановяване на допълнително решение. Прилагат се решения на ВКС.

В изложението към насрещната касационна жалба вх.№ 105/06.01.2015г., подадена от Н. К. М. и Д. Х. П. срещу въззивно решение № 1732/12.08.2014г. се твърди наличие основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси: 1.трябва ли да се изследва наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ за възстановяне правото на собственост, вкл. дали отчуждените собственици са били обезщетени парично или с предоставяне на друг равностойен имот; 2. кои са основните белези за установяване идентичността на два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация. По първия въпрос се сочи противоречие с ТР№181995г., ОСГК, ВКС, а по втория – с решение № 672/2011г. по гр. з.№1584/2009г., ВКС, І г. о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към насрещната касационна жалба на Н. К. М. и Д. Х. П., вх.№2384/20.02.2015г., подадена срещу решение № 2122/21.11.2014г. по гр. д.№ 1187/2014г. се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1.ако се приеме, че непроизнасянето по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като част от иска по чл. 108 ЗС е очевидна фактическа грешка, не се ли увреждат интересите на жалбоподателите, които са обжалвали само мотивите на въззивния съд, касаещи правилността на изводите на въззивния съд по съществото на спора за правото на собственост;( ако се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка и тя бъде отстранена в диспозитива на въззивното решение, тече ли нов срок за обжалване на този диспозитив.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на двете решения на въззивния съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС, следва да се допусне по следните въпроси: следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, когато отхвърля искането за предаване владението на вещта поради недоказаност на предпоставките за уважаването му; когато в мотивите на решението по иск с правно основание чл. 108 ЗС се признава установено правото на собственост за ищеца, но искът се отхвърля искът за предаване на владението, следва ли съдът да отстрани порока на решението си по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, или по реда на постановяване на допълнително решение; допустимо ли е изменение на исковете, чрез включване и на нов ответник преди връчване на исковата молба на ответниците; допустимо ли е ищецът да измени както основанието, така и петитума на иска, вкл. да посочи нов ответник, когато това се извършва преди да е връчен препис от исковата молба на ответника; трябва ли да се изследва наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ за възстановяне правото на собственост, вкл. дали отчуждените собственици са били обезщетени парично или с предоставяне на друг равностоен имот. Другите правни въпроси, в т. ч. и поставените в насрещните касационни жалби, не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на въззивните решения в някоя от сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те следва да бъдат разгледани при решаване на делото след допускане на касационната проверка. На касаторите В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. следва да се укаже да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3062, 08 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивни решения № 1732/12.08.2014г. и № 2122/21.11.2014г. по гр. д.№ 1187/2014г. на Софийския апелативен съд.

УКАЗВА на В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3062, 08 лева. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: