Производството е по чл. 250 ал. 1 ГПК.

Образувано по молба вх.Nо 4396/ 25.04.2016 год. на Д. К. Г. и Й. Г. Г., и двамата от [населено място] заявена чрез адв. Г. С. - АК П. за допълване на Определение No 130 от 22.03.2016 го. по гр. д. No 718/2016 год, ВКС, ГК – II г. о. по чл. 288 ГПК..

Поддържа се, че с определението на ВКС, съставът се е произнесъл само по релевираните основания на касаторите за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, но не се е произнесъл по т. 3. Доводите за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК се съдържат в Допълнение към Изложението, приложено към допълнение към касационната жалба, подадени в законни срок за обжалване, продължен от съда предвид влизане в сила на изменението на чл. 280 ал. 2 ГПК с ДВ. бр. 50/03.07.2015 година

С допълнителната касационна жалба са поддържани доводи за незаконосъобразност на въззивното решение поради неточни и неверни изводите относно наличие на предпоставките на чл. 79 ал. 1 ЗС за придобиване по давност на сънаследствен недвижим имот, а допълнителното искане за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е по въпроса за допустимостта да се дерогира императивното изискване за демонстриране на намерението за превръщане на държателя на частите на сънаследниците във владелец на целия имот и отблъскването на претенциите на другите сънаследници при устна, неформална доброволна делба, при която не е установено изрично кои имоти на кои от сънаследниците са предоставени в дял, с довод, че произнасянето ще бъде от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед установяване точното съдържание на понятието неформална делба, включва ли устна неформална делба и по какъв начин и с какви доказателствени средства следва да се установи кой имот на кой от наследниците се предоставя в дял.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. А. Р.- АК П. с наведени доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като въпросът съставлява оплакване за допуснато нарушение на процесуални правила и материален закон.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените доводи, намира:

Молбата по чл. 250 ал. 1 ГПК е процесуално допустима, но неоснователна.

Касаторите, чрез процесуалния си представител адв. Г. С.- АК П. поддържат довод за липса на произнасяне по цялото им искане – т. е. по всички въведени от тях основания за допускане на касационното обжалване и по конкретно относно въпросът касаещ чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Допустимостта на производството по чл. 250 ГПК се обуславя от предвидената и гарантирана от законодателя възможност, страната която счита, че съдът не се е произнесъл по цялото и искане, сам да отстрани този порок. Допълването на определението по чл. 288 ГПК има своята специфика – на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, а не аргументацията на решаващия съд, изложена в мотивите на съдебния акт, поради което само и доколкото въззивното решения съдържа произнасяне по няколко съединени иска, то допълването може да касае само и единствено непроизнасане в някоя от частите - т. е. по някой от исковете. Или, когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, то очевидно молбата не може да бъде уважена и определението по чл. 288 ГПК не може да бъде „допълнено“ по см. на закона, т. е. произнесеният диспозитив за недопускане на касационно обжалване не може да бъде изменен.

Отделно от това принципно разбиране следва да се посочи, че изведеният въпрос за допустимостта да се дерогира императивното изискване за демонстриране на намерението за превръщане на държателя на частите на сънаследниците във владелец на целия имот и отблъскването на претенциите на другите сънаследници при устна, неформална доброволна делба, при която не е установено изрично кои имоти на кои от сънаследниците са предоставени в дял, е неточно формулиран от гл. т. на фактическия състав на чл. 79 ЗС във вр. с чл. 69 ЗС и чл. 68 ЗС. В текста на цитираните законови разпоредби липсва т. н.“императивно изискване за демонстриране на намерението за превръщане на държателя на частите на сънаследниците във владелец на целия имот“. Хипотезата / очертана от фактическите твърдени в самия въпрос /е предмет на дадените разяснения по ТР No 1/2012 година по въпроса за приложение на чл. 69 ЗС, то очевидно не би могло да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 250 ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 250 ал. 1 ГПК на Д. К. Г. и Й. Г. Г., и двамата от [населено място] заявено чрез адв. Г. С. - АК П. за допълване на Определение No 130 от 22.03.2016 го. по гр. д. No 718/2016 год. ВКС, ГК – II г. о. по чл. 288 ГПК

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: