Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Т. С. Х. от [населено място] чрез адв.М. С.-АК С. З. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 190 от 19.07.2010 година постановено по гр. д Nо 251/2010 година на ОС-Стара Загора, в частта, с която е потвърдено Решение Nо 113/07.01.2010 година по гр. д. Nо 811/2006 година на РС-Стара Загора, в частта по сметките.

С касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на 281 т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Н. К. чрез адв.Г.Й.-АК С. З., с който се поддържат само доводи за неоснователност на касационната жалба.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира:

С посоченото решение, в обжалваната част, окръжният съд по реда и в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК отм. е потвърдил решението на първата инстанция в частта по сметките, заявени във втората фаза на делбата, на основание чл. 31 ал. 2 ЗС от Н. К. срещу Т. Х., като последната е осъдена да заплати сума от 2401 лв., ведно със законната лихва, обезщетение за ползваната идеална част от съсобствен недвижим имот.

Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е мотивирана с довод, че по въпроса може ли е да се уважи иск по чл. 31 ал. 2 ЗС във втората фаза на делбата и се присъди исканото обезщетение в хипотеза, когато съсобствениците живеят на друго населено място и въпреки изпратената нотариална покана, не е установено, че реално е поискано ползването на имота, съобразно правата...