О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260

гр. София, 16.05.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1821 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Д. и А. Т. Д. против решение №12/20.03.2018г. по в. гр. д.№29/2018г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение №383/17.11.2017г. по т. д.№739/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от Р. Г. Д. и А. Т. Д. отрицателни установителни искове против Д. А. М. за приемане за установено, че ищците не дължат на ответника в качеството му на нов взискател – цесионер сумата 164 939, 17 лева, както и за приемане за установено, че ищците не дължат на ответника сумата 12 000 евро с левова равностойност 23 469, 96 лева, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 10896, 04 лева, считано от 06.10.2011г. – датата на издаване на заповед за незабавно изпълнение №947 по ч. гр. д.№1057/11г. на НРС, до 22.04.2012г. - датата на исковата молба. В жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото въпроси в отклонение от практиката на ВКС. Като първи...