№ 373

гр.София, 13.05.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4333 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2270/ 10.05.2018 г. по гр. д. № 15/ 2017 г. в частта, с която Окръжен съд – Благоевград, изменяйки решение № 5852/ 04.10.2016 г. по гр. д. № 1254/ 2015 г. на Районен съд – Разлог, на основание чл. 150 КТ и за периода месец декември 2012 г. – м. септември 2015 г. е осъдил „Ем Ви К.“ ООД да заплати на Н. Л. А. сумата 115.57 лв., ведно със законните лихви от 12.12.2015 г., като е отхвърлил иска до пълния размер от 10 000 лв.

Решението се обжалва от Н. Л. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да приеме релевантния факт неосъществен само поради това, че за неговото установяване по делото свидетелските показания се разминават? 2. Следва ли съдът да приеме за недостоверни свидетелските показания само поради това, че разпитаният е сред лицата по чл. 172 ГПК и длъжен ли е да прецени показанията на такъв свидетел съвкупно, заедно с останалите събрани по делото доказателства? 3. Следва ли съдът да приеме писмени доказателства, след като се е преклудирала възможността страната да ги представи по делото? 4. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички събрани по делото доказателства и да обоснове фактическите си и правни изводи? 5. Допустимо ли е съдът да постави върху ищеца доказателствената тежест за установяване на отрицателен факт при условие, че представения по...