3№ 218

гр. София, 16.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение в откритото съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: М. Ф

Г. Ми секретаря В. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4333 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 2270/ 10.05.2018 г. по гр. д. № 15/ 2017 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е отхвърлен искът на Н. Л. А. срещу „Ем Ви Комерс“ ООД с правна квалификация чл. 150 КТ над сумата 115.57 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.

Решението е допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуално-правен въпрос: 1. Следва ли съдът да приеме релевантния факт неосъществен само поради това, че за неговото установяване по делото свидетелските показания се разминават?

По повдигнатия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че когато за релевантен факт свидетелските показания се разминават, съдът не следва да достига до извода, че фактът не се е осъществил. Той е длъжен да обсъди събраните гласни доказателства, като прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на отношенията между страните се отнася той.

Така е прието в решение № 554/ 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/ 2010 г. на ВКС, IV-то ГО, в решение № 177/ 25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/ 2016 г. на ВКС, III-то ГО и в много други на ВКС....