О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 628

Гр.София, 11.02.2026г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.4114 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К. С. срещу решение №.4007/25.06.25 по г. д.№.3866/23 на СГС, ІІ Ес., с което е потвърдено решение №.10787/6.10.22 по г. д.№.31634/21 на СРС, 160с., в частта за отхвърляне на предявените от касатора искове както следва: с правно основание чл. 128 КТ - за сумата над 1212, 43лв. до 6464, 53лв. трудово възнаграждение за периода м. 03.20-м. 05.20г.; с правно основание чл. 224 ал. 1 КТ - за разликата над 109, 75лв. до 2260лв., с правно основание чл. 220 ал. 1 КТ - за сумата 2500лв.; с правно основание чл. 150 КТ вр. с чл. 128 т. 2 КТ вр. с чл. 262 КТ - за сумата 8449лв. неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.07.19-30.06.20, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна „Био органик България“ЕООД оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта по претенциите за присъждане на трудово възнаграждение и такова за положен извънреден труд. Размерите на исковете по чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 220 КТ са под предвидения в чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК минимум – 5000лв. с равностойност в евро 2 556, 46 евро за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тези му части не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горните части, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, в това число при препращане към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, че: през периода 10.09.18-10.08.20 страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Директор“ при уговорени основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2400лв. и допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия стаж, възлизащо на 0, 6 % за всяка прослужена година; поради обявеното извънредно положение заради пандемията от Ковид-19, предприятието, в което работели ищецът и свидетелят Е.К., находящо се в [населено място], [община], било затворено, като всички работници, вкл. С.С., били пуснали молби за ползване на неплатен отпуск за времето, през което не била осъществявана дейност; през м. март 2020г ищецът е отработил 1 работен ден, ползвал е 7дни неплатен годишен отпуск и 13 дни отпуск поради временна неработоспособност /молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 23.03.20г., Заповед №.3/23.03.20 на управителя на „Б. О. Б. ЕООД, заключението на съдебно -счетоводна експертиза /ССЕ/ и показания на св.К./, като дължимото и неплатено брутно трудово възнаграждение /доколкото на вещото лице, изготвило ССЕ, не е представен РКО №.3/13.04.20, с който се твърди да е било изплатено/ възлиза на 114, 97лв; през м. април 2020г. ищецът е ползвал 20 дни неплатен годишен отпуск, респективно, не е отработил реално нито един работен ден /видно от таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. април 2020г., молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 23.03.20, Заповед №.3/23.03.20 за разрешаване на ползване на 20дни неплатен годишен отпуск; съдът е приел, че производствената база на ответника в [населено място], общ.Б., е била затворена през този период с оглед въведеното в РБ извънредно положение във връзка с разпространението на Ковид-19; при това положение доводите, че през м. 04.2020г. не е ползван неплатен годишен отпуск и е полаган труд, са останали недоказани; допълнително от заключението на ССЕ се установява, че за м. април 2020г. ответното дружество не е начислило на С.С. трудово възнаграждение предвид заявения, разрешен и ползван неплатен годишен отпуск от 20 работни дни/; поради това е прието, че от доказателства не се установява да са му дължими суми за неплатено трудово възнаграждение; през месец май 2020 ищецът е отработил 8 работни дни и е ползвал 10 дни неплатен годишен отпуск /таблица за отчитане явяването/неявяването на работа, молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 23.03.20, заповед №.3/23.03.20 за разрешаването му, молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 26.05.20 и заповед №.44/29.05.20, заключение на ССЕ, показания на св.Е. К.; доколкото С.С. е оспорил автентичността на представената с отговора на исковата молба молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 26.05.20 с твърдения, че не е подписана от него, предвид заключението на допуснатата графологична експертиза съдът е намерил оспорването за неоснователно/; за същите ответното дружество му е начислило 1 066, 67лв. основно трудово възнаграждение и 6, 40лв. допълнително - общо 1073, 07лв, като по делото не са ангажирани годни доказателства, установяващи надлежното заплащане на дължимата след приспадане на данъци и осигурителни вноски нетна сума 820, 48лв. /доказването на плащането е в тежест на ответника и той не е ангажирал доказателства за това при условията на пълно и главно доказване - отразяваното в счетоводството му, че сумата е изплатена в брой на ищеца, за което е съставен РКО №.7/12.06.20, не е достатъчно, за да се приеме, че тя действително му е била платена, след като самият РКО не е бил представен на ВЛ и съответно не е бил приобщен към доказателствата по делото/; през месец юни 2020г. ищецът е отработил 10 работни дни и е ползвал 12 дни неплатен годишен отпуск /видно от таблица за отчитане явяването/неявяването на работа, молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 11.06.20, заповед №.48/15.06.20 на управителя на ответното дружество, заключение на ССЕ/; за този месец му е било начислено 1090, 91лв. основно трудово възнаграждение, 6, 55лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж или общо 1097, 46лв., като след приспадане на удръжки за данъци и осигурителни вноски се получава сума в нетен размер от 839, 63лв., която е била изплатена на С.С. по банков път на 24.11.20 /от ССЕ се установява, че на 24.11.20 ответникът е превел по банков път на ищеца 1801, 98лв, в която сума е включено и дължимото нетно трудово възнаграждение за м. юни 2020г./; през месец юли 2020г. ищецът е ползвал 4 дни платен годишен отпуск и 19 дни отпуск за временна неработоспособност /таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. 07.20, болничен лист №.Е20201476462, издаден на 09.07.20 от МБАЛ Ю. В. Бяла ЕООД, ССЕ/; за този месец ответникът му е начислил 220, 45лв. обезщетение за временна неработоспособност за 3 работни дни и 419, 90лв. възнаграждение за 4 дни ползван платен годишен отпуск - общо 640, 35лв., като след приспадане на удръжки за данъци и осигурителни вноски му е изплатил по банков път 518, 94лв. на 24.11.20 /ССЕ; тази сума е част от платените на 24.11.20 общо 1801, 98лв., цитирани по-горе/; съдът е намерил, че е останало недоказано в полза на С.С. да е останало неплатено и дължимо трудово възнаграждение за м. юли 2020г.; през месец август 2020г. ищецът е ползвал 2 дни платен годишен отпуск и 3 дни отпуск за временна неработоспособност /таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. август 2020г., болничен лист №.Е20201476462, издаден на 09.07.20 от МБАЛ Ю. В. – Бяла ЕООД, молба за ползване на платен годишен отпуск за периода 03.08.20-07.08.20, заповед №.55/3.08.20 на управителя на ответното дружество, ССЕ/; за този месец ответното дружество му е начислило 574, 86лв. възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 5 дни, като след приспадане на удръжки за данъци и осигурителни вноски са му били изплатени 446, 07лв. по банков път на 24.11.20 /като част от платената на тази дата сума 1801, 98лв. – ССЕ; признание на ищеца в исковата молба, че ответникът му е платил по банков път 1801, 98лв./; съдът е приел за недоказано, че в полза на ищеца е останало дължимо и незаплатено възнаграждение за м. август 2020г. При тези обстоятелства е обобщено, че искът с правно основание чл. 128 т. 2 КТ е основателен за сумата 1212, 43лв.-дължими и незаплатени суми за трудово възнаграждение за месеците март 2020г. и май 2020г., като за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 6464, 53лв. и за месеците април 2020г., юни 2020г., юли 2020г. и август 2020г. следва да се отхвърли.

Във връзка с претенцията за заплащане на извънреден труд е прието, че през процесния период ищецът не е полагал такъв по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя си. За установяване на това обстоятелство С.С. е представил единствено копие на справки – присъствени форми, които не са подписани нито от представител на ответното дружество, нито дори от него в качеството му на директор производство с място на работа в производствена база на ответника, находяща се в [населено място], [община]. Нещо повече, върху така представени копия от справки-присъствени форми не е посочено за работа при кой работодател, респективно за кой работник/служител на съответния работодател се отнасят. Същевременно от събраните в производството писмени и гласни доказателства /включително таблици за отчитане явяването/неявяването на работа през периода м. 07.19-м. 08.20, отчитащи отработеното от работниците в ответното дружество, вкл. от ищеца, време и показанията на св.Е. К./ се установява, че ищецът не е полагал извънреден труд през периода на действие на процесното трудово правоотношение. При тези обстоятелства предявеният иск с правно основание чл. 150 вр. с чл. 262 КТ за сумата от 8449, 00лв.-незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.19-30.06.20, е намерен за недоказан.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на същата разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите. 1.“Следва ли съдът да присъди обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск при безспорно установено прекратяване на трудовото правоотношение и липса на доказателства за използването му?“; 2. „При какви условия се счита, че работодателят дължи неизплатеното трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ, когато липсва ведомост или приложен платежен документ?“; 3.“Следва ли да се присъди допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд при представени графици, таблици, отразяващи положен труд, отразяващ работно време над нормативното, през почивни дни, при липса на заповед от работодателя?“; 4.“Следва ли да се заплати обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ при невръчена заповед в срок за прекратяване на трудовото правоотношение и без доказателства за надлежно връчване?“; 5. „Достатъчно доказателство за реално изплатено трудово възнаграждение ли е копие от РКО, с копиран подпис и без съответстваща разчетно платежна ведомост?“.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Първият и четвъртият въпроси са неотносими, доколкото касаят претенции по чл. 220 КТ и чл. 224 КТ, в частта относно които въззивното решение не е предмет на касационна проверка. Предвид изложеното те не съставляват годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос е също неотносим. Съдът не е приемал, въпреки обективна липса на надлежен платежен документ, че суми за м. 04.20г. и м. 06.20г.-м. 08.20г. не се дължат, тъй като са били платени. Доколкото претенциите за горепосочените месеци са отхвърлени, това е направено, защото е намерено: за м. април - че не е доказано, че се полага възнаграждение за престиран труд, а за останалите-тъй като е доказано, че дължимите за положения труд суми са били платени по банков път и не са налице дължими такива извън тези, които вече са били заплатени. Безспорно плащането по банков път съставлява годно средство за доказване на платена сума, а в случая то не се и оспорва от ищеца-напротив, признава се в самата искова молба и се установява от събраните по делото доказателства - предвид заключението на ССЕ. При тези обстоятелства не е налице сочената хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Третият въпрос съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция. Съдът не е приемал, че са налице годни доказателства, установяващи полагане на извънреден труд. Това, което е приел е, че не е доказано надлежно полагане на такъв /при лежаща върху ищеца доказателствена тежест за това - чл. 154 ГПК/ - доколкото е представено единствено копие на справка – присъствени форми, които не са подписани от представител на ответното дружество и дори от С. С. като директор производство, без посочване за работа при кой работодател, съответно за кой работник се отнасят – като същевременно от събраните доказателства – писмени – в това число таблици за отчитане явяване/неявяване, отчитащи отработеното от работниците време, вкл. от ищеца, и гласни се установява, че С. С. не е полагал извънреден труд. При тези обстоятелства не е налице годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и съответно твърдяната хипотеза на разпоредбата.

Петият въпрос е неотносим. Съдът е приел, че претенциите за неплатено трудово възнаграждение за м. 03.20г. и м. 05.20г. са основателни именно защото не са представени твърдяните от работодателя РКО, доказващи плащане, а доколкото е отхвърлил тези за останалите месеци, това е направено, както вече беше посочено, по отношение на възнаграждение за м. 04.20г.-защото не е установено ищецът да е положил труд, който да подлежи на заплащане, а за месеците юни, юли и август 2020г. – тъй като дължимите за тях суми са били изплатени по банков път, респективно ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи, че му се дължат по-големи такива за трудово възнаграждение извън заплатените, не е ангажирал годни доказателства за това. Предвид изложеното въпросът не е свързан с решаващата воля на съда, не съставлява годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и не може да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение при условията на тази разпоредба.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 3900лв. с равностойност в евро 1 994, 04 евро на основание чл. 78 ал. 3 ГПК

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.4007/25.06.25 по г. д.№.3866/23 на СГС, ІІ Ес., в частта относно претенциите по чл. 128 КТ и чл. 150 КТ вр. с чл. 128 т. 2 КТ вр. с чл. 262 КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в останалата й част като недопустима.

ОСЪЖДА С. К. С. да плати на „Био органик България“ЕООД 1 994, 04 евро разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

Определението в частта за недопускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване; в частта за оставяне без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: