Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:ИЛИАНА СЛ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от председателяА. Д. по адм. дело № 12072/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ОДДФЗ), гр. Плевен, срещу решение №322/14.10.2021 г. по адм. дело №392/2021 г. на Административен съд - Враца, с което е отменен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014 -2020 г. № 01 -153 -6500/64/03.06.2021 г. на директора на ОДДФЗ, гр. Плевен. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касационна жалба - Д. А., с адрес в гр. Б. С. в писмен отговор, в съдебно заседание и писмено становище, иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение, АС е изложил мотиви, че обжалваният пред него акт за прекратяване на многогодишен ангажимент о мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014 -2020 г. е издаден от компетентен орган, но не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Отделно от това Ангелов едва с уведомително писмо от 17.09.2020 г., получено от него на 18.09.2020 г. е уведомен, че е одобрен за участие по мярка 14. Поради тази причина в ИСАК не е генерирана заявката му за плащане за 2019 г., подадена преди това поради статуса му - неодобрен и липсват предпоставките му за прилагане на чл.30, ал.1, т.2 от Наредба №4/08.08.2017 г. за прекратяване на ангажимента.

Необосновани са изводите на АС за липса на фактически и правни основания за издаване на оспорения пред него акт. В акта е посочено фактическо основание - липса на заявление за подпомагане/ плащане за 2019 г. - 3 та година от поетия ангажимент. Посочено е и правно основание за издаване на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент - чл.21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. и чл.30, ал.1, т.2 от Наредба №4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г.

Основателно е оплакването на касатора за неправилна преценка на АС за липса на материалноправното основание на чл.30, ал.1, т.2 от Наредба №4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., а именно неподаване от Ангелов на заявление за подпомагане за 2019 г. - трета година от ангажимента му. Подаването на заявлението съгласно заповед №03 - РД/2608 от 05.07.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл.18 от Наредба №4/08.08.2017 г. е следвало да стане в периода 22.07.2019 г. - 20.08.2019 г. Жалбоподателят не е твърдял, нито е доказал в този период да е правил опит за подаване на заявление за подпомагане за 2019 г., но същото да не е било прието поради висящото съдебно производство по обжалване на отказа за одобряването му по мярката от 17.12.2018 г., който впоследствие е бил отменен от съда. Доказано е възражението на касатора, че жалбоподателят е бил въведен като неодобрен в ИСАК и към момента на подаване на заявлението му за 2018 г. - а именно на 14.01.2019 г., когато същият е заявил желание за подаване на заявление за подпомагане и същото е прието на работен лист( стр.154 -157 от първоинстанционното производство), в който изрично е вписано че ще се счита за заявление за подпомагане. Заявлението, на което се позовава Ангелов в писмения си отговор от 14.01.2019 г. е именно заявлението му за 2018 г., което е прието на работен лист и няма отношение към процесната 2019 г., за която не е подавал заявление. Представеното с отговора копие от заявление до министъра на земеделието, храните и горите е без дата, но в него са описани документи от 2021 г. и са приложени доказателства за изпращане от 18.11.2021 г., следователно не е от периода 22.07.2019 г. - 20.08.2019 г., през който е следвало да се подаде заявлението за 2019 г.

Не са допуснати и съществени административно - процесуални нарушения при издаване на оспорения акт - Ангелов е бил уведомен с писмо от 12.05.2021 г. (л.63 от делото на АС), връчено му на 14.05.2021 г. (л.66 от делото на АС) за откриване на процедурата по издаване на акта за прекратяване на ангажимента, с което му е била дадена възможност за предоставяне на доказателства в 7 дневен срок при несъгласие с констатациите за липса на подадено заявление за подпомагане за 2019 г. Оспореният акт и съответства на целта на закона - да бъдат прекратени многогодишните ангажименти на лицата, които не изпълняват задължението си да подават заявление за подпомагане за всяка година от ангажимента.

Предвид изложеното решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което се отхвърля жалбата срещу уведомителното писмо поради липса на отменително основание по чл.146 АПК. Предвид изложеното и на основание чл.143, ал.3 АПК следва да се присъдят претендираните от касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лева за всяка от двете инстанции или общо 300 лева, което е в предвидените размери по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и е съобразено с фактическата и правна сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №322/14.10.2021 г. по адм. дело №392/2021 г. на Административен съд - Враца И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д. А., с адрес в гр. Б. С. срещу акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014 -2020 г. № 01 -153 -6500/64/03.06.2021 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие, гр. Плевен.

ОСЪЖДА Д. А., с адрес в гр. Б. С. [улица], да заплати 300 (триста) лева разноски по делото на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие, гр. Плевен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. С. п/ Тинка Косева