Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
София, 21 април 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И
ЧЛЕНОВЕ: Ф. П
С. М
при секретар Л.Г
и с участието на прокурор от ВКП – Я. Г
изслуша докладваното от съдията Ф. П.
наказателно дело № 797/2010 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Ж., както срещу наказателната, така и срещу гражданско -осъдителната част на въззивно решение № 148 от 27.10.2010 година по в н о х д № 144/2010 година на Варненския апелативен съд. В жалбата е направено първо искане за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, т. 3 НПК, с твърдение, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност – деянието е извършено на 13.04.2003 година, когато е подадена Г. № К-071/2003 година и към 13.10.2010 година са изтекли 7 г и 6 м. Налице е абсолютна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 НК.
С жалбата се атакува и гражданско-осъдителната част на въззивното решение с възражението, че установяването и осъждането за една и съща сума – дължим ДОД за 2002 година от 9 287, 36 лева с друг съдебен акт /било то и присъда/ е недопустимо при наличие на Д. /данъчно ревизионен акт/, потвърден с влязло в сила съдебно решение, за същото вземане в полза на държавата.
Пред касационната инстанция подсъдимият Ж. не се явява и не изпраща представител.
Гражданският ищец – Министъра на...